Whiskeytemple 
Обичам да снимам навън във всеки сезон /дори и в горещото лято/, но специално място за мен заемат зимните фотоси, които позволяват най-ясно да се възприеме образа на бутилката и чашата до нея. Белият фон им дава поле да изпъкнат, придавайки различно послание от една да речем пролетна снимка с много зелена трева, която често намирам за разсейваща и прекалено ангажираща вниманието. Тези любими зимни кадри си идват на определена цена, разбира се и тя най-често се изразява в замръзнали пръсти и мокри крака. Но любителят фотограф-уиски ентусиаст не се плаши от подобни несгоди, а напротив – преследва ги в търсене на чудесното изображение и на чувството на удовлетворение.
Последните няколко дни тук ми позволиха да направя няколко подобни фотосесии, които ще видите в съответните уиски разкази в сайта. Вече представих Talisker 10 y.o., a след него се задават материали, посветени на Highland Park 10 y.o., Laphroaig 10 y.o. Sherry oak finish и Lagavulin 16 y.o. single malt whisky. На вълна „класики“ съм. Лага 16 не съм описвал от години, същото се отнасяше и за Талискър 10, но там се поправих. Измежду тези опушени уискита се прокрадна и опушеният 10-годишен Benriach The Smoky ten, който поне до скоро се предлагаше и в магазините на Била. Неочакван за мен ход, който ми позволи да го грабна за около 70 лева през изминалата година – това беше и първият „торфен“ представител на бранда, с който запознах Мая.
Вчерашният леден ден ме вдъхнови да шмугна в раницата и друго 10-годишно уиски, което закупих през ноември на адски добра цена. Става дума за Black bottle 10 y.o. blended whisky, продавано тогава в магазин за около 35 лева. При тази стойност то не се пропуска. Снимах и него, залегнал нейде из преспите, за да мога да го опиша в идните дни – излишно е да споменавам, че и то е опушено. Но колко точно ще спомена в материала, който ще му посветя. Издавам, че носи почерка на Айла.
При Benriach 10 y.o. The Smoky ten /дестилерията предлага и неопушен 10-годишен ботлинг/ нивото на влияние на почвения слой торф, използван за сушене на малца в процеса на производство, за мен не е особено високо. Имайте предвид, че е възможно вече да съм привикнал към този аромат и да не усещам толкова явно наличието му. Потърсих информация в сайта на дестилерията за стойността на фенолните съединения, но такава не открих. Беше посочено обаче, че торфът е с произход от Висините /Бенриах не ползва торф от Айла или Кембълтаун/ и че това уиски комбинира опушен и неопушен дестилат. Това също индикира, че величината на торфените нотки не е особено висока. В годините назад се предлагаше беше друга 10-годишна опушена разновидност /Curiositas/, която също планирам да представя, макар и въз основа на мостри, които закупих неотдавна.
Освен с комбинирането на двата стила Бенриах /спиртоварната е способна да произвежда и тройно дестилирано уиски, освен традиционното двойно дестилирано/, тази благинка може да се похвали и със съчетаването на три вида бурета – от ямайски ром, от бърбън и такива от чисто нов дъб. Не става ясно дали са комбинирани три отделни уискита с цялостно отделно отлежаване в тези бъчви или уискито единствено преминава през финиш в някои от тях. Независимо от фактическото положение, влиянието на ром буретата е явно и дава своя отпечатък върху благинката.
Тя е бутилирана на 46% в натуралния и цвят /без добавен карамел е150а/, но предполагам, че е студено филтрирана. Не се замъти нито при зимните кадри при -8 градуса, нито при добавяне на вода при опитването `и в домашната атмосфера. Шишето ми е бутилирано на 28.03.2024г.
Аромат – нотки ананас, сладко от ананас, ванилия, пудра захар, накиселяващо усещане като от ябълки, нотки катран/ нафталин, затоплена гума, дим. Грозде, круша, киви, лимон, сладникаво усещане. Крем шампанско, смлени орехи, бял шоколад, зряло манго и доза парфюмност. Сладко от праскови и смлян пипер. С вода /няколко капки/ – без съществена разлика. Вкус – сладост, мед, нежна пикантност, джинджифил, зрели жълти плодове, обгорено, опушеност, слаба минералност. Сладък лимон, нищожни танини. Отприщва слюноотделянето. С вода – още по-сладък, по-свеж и плодов профил. Пиперливост, ананас и отслабнала опушеност. Финал – къс до среден, сладост, пикантност, букет от зрели жълти плодове, зелен мотив, грозде, праскови и нюанс на опушеност. С вода – обгорено, етерични масла, сладост, нотки бяло вино и компот/ сладко от жълти плодове.
Оценка: 85-86/100. Цена: коства ми около 70 лева.
В обобщение: младок с ясно ром влияние, при който опушеността дава допълнителен слой на асоциации.
