Whiskeytemple 
Рядко се случва да си купувам уиски на дестилерията Macallan /виж тук и другите ревюта на Макалън в сайта/ и причината не е енигма – в повечето случаи цената за мен не отговаря на предлаганото в бутилката. По тази причина пропуснах дузина популярни в годините назад серии с трудни за запомняне имена, вдъхновени от различни колаборации на спиртоварната и кулинари, артисти и прочие други герои. Годишните уискита на марката също остават извън полезрението ми – няколкото 12-ки /Double cask, Triple cask и Sherry cask/ ми стоят доста плахо с минималния алкохолен градус и цени от около 70-80 евро.
Признавам, че през юни 2025г. закупих бутилка от Macallan 15 y.o. Double cask, която още не съм описал тук, но обяснението за покупката ми бе търсената стойност за стъклото – платих 185 лева за него. Иначе се котира за почти двойно, а понякога и за повече парични знаци. Пълнолетният Макалън, както и батковците му, са ми звън финансовия ми хоризонт.
Преди споменатото 15-годишно уиски, по-точно през септември 2023г., благодарение на познат успях да придобия стъклото, което виждате по-горе. Това „енигматично“ уиски, кръстено … Enigma, е завършващият акорд от търговската серия на Macallan, предлагана в летищните магазини и назовавана The Quest collection. В нея влизаха още три други уискита – The Quest, Lumina и Terra.
Нито едно от тях не съм опитвал и не планирам да го правя. Enigma беше и най-скъпият ботлинг от тази поредица с цена от над 400 лева – не помня колко конкретно бе тя. Но аз се сдобих с бутилката за по-ниска стойност и това ми позволи да я опитам, а днес и да опиша в сайта. На следващия кадър ще видите как изглеждаше тя преди отварянето си, а на останалите фотоси тя стои в актуалния си вид.
Не знам дали ще се съгласите с мен, но бутилката стои далеч по-красиво, щом е отворена, щом е позволила да бъде разгадана и да бъде споделена. В началото при отварянето на Macallan Enigma не мога да кажа, че бях възхитен от него. Помня, че го бях противопоставил на няколко други напитки с шери влияние и този представител на реномираната марка стоеше крайно непълноценно. Затова го оставих настрана, надявайки се да се поотпусне в рамките на месеците след отварянето му. Тук искам да вметна нещо, щом споменах отварянето на бутилки с Макалън.
Наясно сте, че това е доста търсен продукт, интерес спрямо който са имали и имат и фалшификаторите. Такива хора в имало и преди, има ги и сега. По тази причина хората от Едрингтън – компанията собственик са внедрили две системи за защита на уискито си. Едната се изразява в наличието на холограмен стикер, който се разкъсва при отваряне на бутилката /системите касаят актуалните бутилки/.
Втората е особено прагматична – при премахване на корка и при повторното му поставяне се получава луфт, по-скоро преграда, която не позволява тапата да попадне в гърлото както при бутилирането на стъклото. Тапата и така уплътнява добре, но идеята е потенциалният купувач да успее при визуален преглед да се увери, че бутилката не е била вече отваряна – празни стъкла и етикети се намират онлайн, но тази защита не може да се преодолее. Вижте кадъра.
След тази „скоба“ искам да се върна към същината на ревюто. Изминаха доста месеци, в които бутилката стоеше в покой на хладно, вън от лъчите на слънцето и извън досег с интензивни аромати на парфюми и препарати. И изправена – моля ви, не дръжте бутилките си с уиски в легнало положение. Коркът, за разлика от винения, е мек и порест, и ще пропусне. Та, след като я оставих да размисли, онзи ден реших да открехна „покривалото“ `и, за да видя накъде се е насочил алкохолът в стъкленицата. И впечатлението ми бе позитивно. Убедих се, че уискито се е поотворило и реших да го опиша.
Това, което ме приветства от гърлото на бутилката, а после и от сърцевината на чашата, бе ясно изразен шери профил. И то никак не лош на мирис. Причината за това е, че за направата на това уиски без ясно посочена възраст /NAS или no age statement/ са подбрани единствено шери бурета от европейски дъб /видове butt и по-малките hogsheads/, първо пълнене, облагородени навярно единството от олоросо шери. Поне мирисът за мен не разкри наличие на друг вид шери.
Резонно е да се запитаме за продължителността на съхраняване на вино в буретата. Месеци, а навярно и години, каквато практика Макалън твърди, че ползва. Възниква и въпрос за възрастта на самото уиски. Не е упомената, но бих предположил, че варира и бих я определил между 12 и 14 години. Свежестта, която прозира при вкуса и финала на уискито, ми дават основание за това. Всъщност именно с финиша на уискито са свързани и моите оплаквания. Може би заради сравнително ниския градус от 44,9%, може би заради наличието на студена филтрация или заради крехкия нрав на младоликия алкохол послевкусът ми се стори не до там впечатляващ. Но въпреки това ми хареса. Изненада ме и богатият мирис на малца.
Заключителният ми коментар касае цвета на благинката – той не е манипулиран с карамел е150а, което обстоятелство е отразено изрично на лицевия етикет.
Аромат на Macallan Enigma – шери звяр. Кожа, сушени сливи, сушени фурми, олоросо профил. Сушени пикантни подправки, карамел, сладост, череши, форма на свежест, сушени тъмни плодове. Какао, шоколад, тютюн, кекс с шоколад и тъмни плодове, козунак с мармалад и портокалови корички, сладко от орехчета. Уиски с коледен мирис. Кафе, далечно усещане за малц, мая и тъмна бира, ким, кимион, слаба киселинност и много слаб алкохолен полъх. С вода /няколко капки/ – козунак, локум, шери нотки и свежест.
Вкус – сладост, пикантност, джинджифил, прах, усещане за шери, отприщва слюноотделянето. Свеж тревист мотив, зрял портокал. Сладостта се засилва. Сладки боровинки, шоколад с чили. С вода – сладост, джинджифил, профил издържан в тъмната винена гама.
Финал – среден, карамел, компот от череши, сладост, пикантност, винено влияние, сладка тъмна бира, свежест, спомен за нагарчащи ядки, малц, портокалов ликьор, асоциация с масло с шарена сол. Стои по-рехаво от усещането, оставено от аромата. С вода – пикантност, сладост, сладко тъмно грозде, тъмни стафиди.
Оценка: 86-87/100. Цена: неактуална.
В обобщение: във времето след отварянето уискито е еволюирало към категорията на т.нар. шери бомби. Удовлетворяващ аромат, но някак непокриващ очакванията финиш.
Сайтът Храм на уискито е изцяло личен проект и цялостното му поддържане лежи на мен – не търся реклами, няма голям екип до мен и целият процес движа сам – от набавянето на бутилките, снимането им, описването им, та чак до техническата поддръжка на сайта и управлението на социалните му канали.
Затова, ако намираш труда ми за полезен, ако си научил нещичко благодарение на него, открил си непозната напитка или пък съм ти спестил разход за някоя кофти покупка, може да ме почерпиш едно кафе през Revolut – блогът оценява жеста ти. Помествам линка за целта: revolut.me/vladimir_georgiev84
