Whiskeytemple_Vladimir 
По времето на „Страстната седмица“ за празнуващите Великден реших да подложа сетивата си на уиски от дестилерията на Макалън, която сама по себе си успява да разпали страстите на ценителите на качествения малц – за нещастие не винаги за добро. В случая уискито е бутилирано от Douglas Laing като част от тяхната серия „Произход“ или „Provenance“, а течността е 16-годишният Макалън, финиширал стареенето си в бъчви от ром /поне така прочетох впоследствие въпреки че аз следи от ром не открих – и прашинка дори, ако не броим слабите цитрус нотки/.
Дестилатите от тази линия имат някои основни отличителни черти. На първо място, не са дестилирани от Douglas Laing, а от дестилерия, като компанията Ленг единствено е закупила запаси от тях с правото да ги съхранява и бутилира като собствен продукт. Това не е изолиран случай и много компании, сродни на Ленг прилагат подобна практика. С променлив успех и без гаранции за качество на крайния продукт. Не искам да кажа, че те вършат нещо различно с отлежаващото уиски, но не винаги благинката носи онази степен на удовлетворение, която очакваме с оглед афишираните градус, бъчви на отлежаване и липса на студена филтрация. Напитките от тази линия на Ленг са презентирани в натуралния си цвят и не са студено филтрирани. Алкохолният градус е почти идеалният за консумация – 46%. Идеален по моите разбирания. Ако не се лъжа това е третото уиски от тази серия, което дегустирам. Преди това бях пробвал Mortlach 9 y.o. и Glencadam 12 y.o. single malt whisky, който определено ми хареса повече от двете. За Макалън вече съм писал неведнъж и повече инфо за бранда може да откриете ако използвате търсачката, поместена над снимката ми. А сега за представянето на дестилата.
Аромат – лимони, тропически плод, мед, ванилия, сушени плодове, пикантност, която се усеща с носа и без да сте отпили от чашата, слаби тревисти нотки, доза парфюм, дървесност, нотка „шкаф“ /представете си отворения шкаф на баба, в който тя съхранява бурканите със сладко/, слаба сладникавост, карамелизирани ананасови шайби, кожа. С добавянето на няколко капки вода се засили карамелcт, лимоновият крем и се появиха ощи плодови нюанси. Вкус – джинджифил /който се проявява в парене по върха на езика/, мед, дървесност, отново сушени плодове/сушени смокини/, горчивина, която бих отдал на танините от дървото /не я оприличавам на кафе/. С вода вкусът стана по-пиперлив и сладък. Финал – лека горчивина, изместена от сладост, пикантност, мед, слаб торф, ядки, стафиди, масленост и препечено. С вода – горчивина, малцова сладост и още мед. Оценка: 83/100. Цена: неизвестна
Macallan 16 y.o. single malt whisky PRV
During „Holy Week“ for those who celebrate Easter, I decided to test my senses with a whisky from the Macallan distillery, which itself manages to inflame the passions of connoisseurs of quality malt whisky – unfortunately not always for good. In this case, the whisky is bottled by Douglas Laing as part of their „Provenance“ series, and the liquid is 16-year-old Macallan aged in rum casks /so I read later, even though I didn’t find traces of rum – not even the slightest, not counting the light citrus notes/.
The distillates from this line have some basic distinctive features. Firstly, they are not distilled by Douglas Laing, but by distillery, as the Laing company has only bought stocks of them with the right to store and bottle them as their own product. This isn’t an isolated case, and many companies like Laing apply such practices. With varying success and without guarantees to the quality of the final product. I don’t mean that they do something different with the maturing whisky, but it doesn’t always bring the pleasure that we expect of indicated alcohol content, aging barrels and lack of chill filtration. Drinks from this line of Laing are presented in their natural color and are un-chillfiltered. The alcohol content is almost perfect for consumption – 46% abv. Perfect in my understanding. If I’m not mistaken, this is the third whisky of this series, which I’m tasting. Before that I tried Mortlach 9 y.o. and Glencadam 12 y.o. single malt whisky, which I definitely liked more of them both. I’ve already written many times about Macallan and more info about the brand can be found if you use the search engine of the blog. And now about the presentation of the distillate.
Aroma – lemons, tropical fruit, honey, vanilla, dried fruits. Spiciness, which is felt by inhaling, before even take a sip from the glass, light grassy notes, a dose of perfume, woodiness, a note of „cupboard“ /imagine you open the grandma’s cupboard, where she stores the jam jars/, slight sweetness, caramelized pineapple rings, leather. The addition of a few drops of water strengthened the caramel, lemon cream and brought out more fruits. Taste – ginger /which manifests itself in burning on the tip of the tongue/, honey, woodiness, dried fruits again /dried figs/, bitterness, which I would explain with the tannins from the tree /I do not liken it to coffee/. With water the taste became more peppery and sweeter. Finish – light bitterness, replaced by sweetness, piquancy, honey, light peat, nuts, raisins, buttery and toasted. With water – bitterness, malty sweetness and more honey.
Assessment: 83/100.
Assessment: 83/100.
