Whiskeytemple 
С бърз темп се ориентирам към края на месец февруари, който бе изпълнен с достатъчно интересни уиски изживявания – на местна и чуждестранна почва. За този иначе кратък период сайтът се облагороди с още няколко ревюта, обхващащи както изненадали ме приятно напитки, така и благинки с разочароващо за мен представяне в чашата.
Сходни полюсни впечатления натрупах и при кратката ни визита в La Whiskeria в Барселона, където опитах пет уискита – някои от които за първи път, докато Edradour 15 y.o. Fairy flag повторно. Ръжта на Arbikie от Висините бе крайно неудовлетворяваща, докато RyeLaw на Inchdairnie и испанското ръжено уиски на Siderit с шери финиш бяха особено интересни.
С възможността да се опитват различни дестилати за фракция от стойността на цялата бутилка свързвам позитивната страна на уиски баровете. Винаги съм препоръчвал, ако е възможно, да опитате съответното уиски, преди да скочите на покупка на цяла бутилка – подобен ход понякога крие риск от харчове, които не оправдават очакванията. В контекста на изживяването в испанския бар /който има солиден асортимент и атмосфера, но неоправдано високо ценообразуване/, си представям колко неприятно бих се почувствал, ако бях купил тази ръжена експресия на Арбайки, без преди това да съм я вкусил.
И споменавайки баровете, се насочвам към напитката, която попада днес във виртуалния архив на Храма на уискито. Преди няколко седмици Младен Василев /фигурата зад bar Caldo и понастоящем организатор на Whiskey fest Sofia/ ми изпрати три мостри от гамата на бутилировача Blackadder, които са налични за дегустиране при него в стилнито уиски местенце в София. Младен отскоро се зае с техния внос и откри пред нас нов малцов хоризонт с включването на гамата на компанията в менюто на Калдо.
Една от мострите, която достигна до мен /заедно със заглавната снимка/, е от Benrinnes 2013, 10 y.o. single bourbon barrel N 311194, бутилиран на 57,6%.
Бенринес се намира в шотландския район Спейсайд в близост до дестилериите на Glenfarclas /Гленфарклас/ и Aberlour /Аберлауър/, но за разлика от тях не е отворена за посетители /поне по спомен/. Различните източници сочат различни години на основаването `и.
През 1826г. Питър Маккензи основал предшественика на това, което днес светът познава като Бенринес, но дестилерията му била наводнена само три години по-късно и преустановила функционирането си.
През 1835г. Джон Инс построил нова дестилерия в близост до стария Бен Ринес, която носела друго име – „Lyne of Ruthrie“.
Инс фалирал и се наложило да я продаде на Уилям Смит, който променил името `и на Бенринес. В края на века дестилерията отново пострадала значимо, но този път стихията, в жертва на коята паднала, бил огънят, който често засягал производителите от това време. Отново била изградена, като била и електрифицирана, за да посрещне началото на 20-ти век с нови собственици – хората от компанията John Dewar & Sons, които я закупили в началото на 20-те години. Самите те по-късно станали част от Distiller Company Ltd, преобразували се години по-късно в алкохолния гигант Diageo /Диажио/.
Новите собственици я пригодили за изискванията на новия век, изграждайки т.нар. „Saladin box“ /по името на изобретателя си/, което представлява система за автоматично обръщане на ечемика в процеса на малцирането му, която система била изоставена през 1984г. и от тогава дестилерията си набавя нужния малц от външни източници. Били добавени още медни казани, а дестилерията започнала практиката на тройната дестилация, която продължила до началото на 21-ви век, след което уискито вече се дестилира два пъти.
Огромният процент от производството на дестилерията се насочва към смесените уискита на Диажио /Johnnie Walker и J & B/, като едва през 1991г. на пазара биват пуснат първия официален ботлинг на Бенринес. За сметка на това, в гамата на независимите бутилировачи Бенринес е по-добре представена.
Към 2025/2026г. Benrinnes за пореден път зае позиция и в Специалните издания на Диажио – тази конкретна версия ми хареса.
Насочвам вниманието ви към уискито, предлагано от Blackadder. Концепцията на компанията е да не използва каквато и да било филтрация, преди бутилирането. Не само студено филтриране, което по принцип премахва мастните съединения от алкохола, лишавайки ни на ниво вкус от неговия пълен потенциал, но и чисто механичната филтрация, чрез която се отстраняват седиментите от вътрешната страна на бурето. Затова в бутилките на Блекадър може да откриете понякога буря от нагар – на следващия фотос ще добиете представа как изглеждаше той при моята мостра.
Освен с отсъствието на филтриране, компанията се гордее с факта, че не добавя оцветител карамел е150а към продуктите си. Незнайно защо такава политика изповядват основно независимите компании – бутилировачи, докато някои официални собственици на спиртоварни допират до този боядисващ агент.
Този Бенринес е получен на 05.07.2013г. и е бутилиран след десет години през март 2024г. Отлежава в екс-бърбън буре с номер 311194 и носи 57,2% алкохолно съдържание. Общо от бурето са произлезли 227 шишета.
Аромат – осезаем малцов профил, мед, леко накиселяващи жълти ябълки, меденки с канела, капучино, доза пикантност, жълти круши, запечени круши и дюли, мандарини. Водещ плодов облик. Сладникаво усещане, смлян пипер, тревиста нотка, ванилия, бял шоколад. С вода /добавях я три пъти/ – мед, малц и още жълти плодове. При второто и третото добавяне се отключи още по-силен плодов нрав, силен спомен за мед и малц. Уискито се усеща свежо. Вкус – слабо сладък, суховат, пикантен, носи спомен за бяло вино, крем карамел, светли плодове, зрели жълти круши. С вода – танини, нотки ром, лютива мента, слаба сладост, круши. С още вода – сладост, солен карамел, свеж плод и по-лека пикантност. С трето добавяне – сладост и малц. Финал – среден до траен, пикантен, флорален, осезаемо малцов. Нотки восък, мед, дървесност. Сладостта не е водеща. Плодова дъвка, но без сладост. Сухота. С вода – грозде, лимон, круши, пикантност, танини. С още вода – слаба сладост, малц, жълти плодове и сухота. С трета вода – сладост, спомен за обгорено дърво и за бяло вино.
Оценка: 85/100. Цена: уискито се купува директно чрез бара и не съм наясно със стойността му.
В обобщение: уиски за хладно време. Предлага типичен профил на бърбън отлежал малц от Спейсайд, подсилен с висок градус.
