Whiskeytemple 
Както редица други производители, така и дестилерията Гленгойн раздели своето портфолио в две направления – едното се предлага в мрежата на т.нар. „летищни магазини“, известни и като travel retail, а другата група напитки се внася почти повсеместно в отделните пазари /разбира се, при отчитане на покупателната способност на клиентите, както и интереса към уискито в дадения регион – за всеки вътрешен вносител си има определени квоти/ алокация на тази основа/.
Опитвал съм вече не малко дестилати на красиво разположената дестилерия /писал съм за посещението си в нея през 2016г. и разказът ми е на ваше разположение тук в сайта/, като днес идва ред на второто нейно уиски, принадлежащо към групата на експресиите за пътуващи. Наричам тези магазини „летищни“, независимо че някои от уискитата, предназначени за тях, се откриваха и в търговски обекти в гранични сухоземни зони или в такива с особен статут като тези на Хайнеман, с каквито разполагаме и в България.
Навярно ви прави впечатление непривичната форма на бутилката, която съм снимал. Със сигурност това не е тази, която поне до скоро се предлагаше от Хайнеман. Тук идва момент за специална благодарност към приятел – уиски ентусиаст от Русе, който заедно с още няколко малцови другари ме посетиха в края на 2025г. Видяхме се, опитахме няколко интересни уискита и напълно неочаквано за мен ми предостави тази никак не малка колбичка с може би 200-250 мл. от Glengoyne 10 y.o. First Fill Edition single malt whisky. Беше си направил и труда да залепи лицевия и задния етикет от голямата бутилка, с която разполагаше, както и да снабди шишето с оригинална тапа на Гленгойн. Със сигурност това е най-професионално подготвената „мостра“ с уиски, която получавам от съратник – фен на малца, за което му изказвам дълбока благодарност. Дарителят ме помоли да не споменавам името му, с което желание се съобразявам.
Споменах, че това е второто уиски на производителя от летищните ботлинзи, което попада в сайта. Преди него описах Glengoyne 15 y.o. PX finish, който закупих през 2022г.. на връщане от Шотландия. За разлика от него, при тази по-млада 10-годишна версия отлежаването преминава основно през бъчви от бърбън, първо пълнене и в по-малък процент в пресни бурета от шери. Потвърждавам, че влиянието на последните е доста фоново и плахо. Уискито, получило името Spirit of time, не е студено филтрирано и е представено при 46% алкохолно съдържание. Категорична информация за естеството на цвета му не открих, но дестилерията под актуалното ръководство се слави като играч на малцовото поле, който не добавя карамел е150а.
Аромат – свежи жълти и зелени плодове, мед. Сред плодовете изпъкват ябълки и круши. Малц, зърнена закуска, карамелена вафла, ванилия, сладост, тревисти мотиви, кокос, бяло вино, пудра захар, захаросан сушен ананас, сок ананас, лимон, марципан, нотки канела. Пролетен профил на уискито. Запечен жълт плод, кайсии, сладко от круши и слаб нюанс на шери. С няколко капки вода – жълти тропически плодове, малц, цветя, карамел. Вкус – лека сладост, пикантност, канела, острота, свежи жълти и зелени плодове, яйчен крем, тревистост, нагарчащи ядки, домашни курабии /мисля, че някои ги наричат и „войнишки“/. С вода – малко по-силна сладост, свежи плодове и спадаща пикантност. Финал – къс до среден, пикантни подправки, слаба сладост, мед, захаросан лимон, зарзали, горчиви бадеми, мента, усещане като от влажна дървесина. С вода – лютиво усещане като от лютива мента, чили, танини.
Оценка: 82-83/100. Цена: бе в диапазона 80-90 лева за литрова бутилка
В обобщение: уиски с изцяло свежо плодов профил, което предлага усещане за малц, съчетано с танини и пикантност.
