Whiskeytemple 
В сайта има отделна категория, чрез която може да откриете т.нар. „световни уискита“, представени от мен. През етикета „world whisky“ съм поместил напитки, получени извън считаните за традиционни производители на уиски /Шотландия, Ирландия, САЩ и Япония/ – скрити там са ревютата ми на уелски, английски, новозеландски, индийски, тайвански, испански, холандски, чешки, български и шведски благинки, проправили ли си път до чашата му. Сред шведските имена засега единствен представител беше дестилерията Mackmyra, но благодарение на мой приятел и ентусиаст – Младен Василев от бар Caldo, предоставил ми няколко мостри от гамата на бутилировача Blackadder, днес мога да опиша и първия си контакт с продукт на дестилерията Smögen – шведски бранд, основан през 2009г., който отдавна заглеждах на западните пазари, но все така не поръчвах.
Отскоро Младен /познавате го и като организатор на Whiskey fest Sofia/ пое вкусната и предизвикателна задача да внася гамата на компанията Blackadder в България, елемент от която е и днешното уиски. Младен предложи да ми изпрати три мостри от налични за продан бутилки, бидейки наясно с моята политика при създаване на статиите си – не поемам рекламен ангажимент за високо оценяване на напитката, а подготвям отзивите си напълно самостоятелно и базирайки се на личните си субективни възприятия. Знаете, че те не винаги резултират в позитивни отзиви от напитката, но блогът е начинание, което съм изградил върху основата на независимостта и безпристрастността. Редно е да го подчертая и тук, както и да изкажа благодарност и за снимките, които Младен ми предостави.
Още при вида на стъклото на кадрите впечатление ми направи аналогичната визия между официалните версии на Смьоген и тази, която Blackadder са бутилирали, съответно която Младен е щракнал. Същият дизайн, същият обем от 0,5л. Това е единственото ми оплакване тук – ако бутилката бе пълноразмерна, бих я купил. От това ми изказване се досещате, че съм впечатлен от този млад шведски дестилат – опушен при това. Вносителят ми сподели, че е ползван шотландски торф – не съм сигурен откъде точно е добит той, но уискито ми напомни едновременно на Талискър /Talisker/ и на Ку Лила /Caol Ila/.
Цялостното представяне на уискито в чашата гарантира двупосочни комплименти – първо за шотландския бутилировач Blackadder, основан от Робърт Тушек през 1995г. /при първото ревю на негов продукт неправилно посочих, ще компанията е от Нидерландия/. Blackadder изповядва разбирането, че уискито следва да се бутилира без каквито и да било намеси, изразяващи се във филтрирането му. Този „суров“ вид, вдъхновил и името на търговската серия Raw Cask, намира израз и в липсата и на седиментна филтрация – затова и в бутилките на компанията може да откриете следи от вътрешния слой на бурето, плуващ като ефирно ято черни частици. При следващото ревю ще може да видите по-ясно тази красота.
Адмирации и за шведския производител Смьоген. Smögen е рожба на шведския ентусиаст Пеър Калденби, положил началото през 2009г. в близост до едноименния остров. Първият малц потича през 2010г., като в идните години марката набра популярност и сред почитателите на скоча.
Една от причините за това е и изцяло бутиковият подход от страна на Смьоген. Официалният сайт сочи, че на ден се дестилират едва по около 115 литра алкохол /в това число не влизат „главата“ и „опашката“ при дестилацията, които се зареждат за втори кръг във втория казан/. Той се базира на около 230 килограма подготвен вече ечемик с произход Шотландия или Швеция.
Към получения след смилането грист се добавя топла вода на два пъти и озахарената течност wort, която впоследствие ще ферментира, достига около 900 литра. Самата ферментация трае 6-7 дни. Получената нискоалкохолна течност wash /уош/ се зарежда в първия казан wash still с вместимост от около 900 литра. Следва и дестинация в т.нар. spirit still. Алкохолът, насочван за отлежаване, излиза при около 71%, но се разрежда с вода до над 60%, след което се оставя да отлежава в склада на дестилерията. Шведите се придържат към установената регулация за минимална възраст от 3 години на уискито си. Ползват познатите ни видове дъб. Бутилирането се извършва на място.
За този конкретен ботлинг Blackadder се е спрял на традиционно отлежавал дестилат. Подбран е 10-годишен представил на марката с матурация в единично екс-бърбън буре, първо пълнене, с номер 47/2012. Ползван е ечемик от сорта Optic. Уискито е бутилирано при 61%, в натурален цвят и без студена филтрация. Общо от бъчвата са произлезли 355 бутилки.
Аромат – свежи плодове и асоциации с мириса на морски бряг. Изначално в съзнанието ми изплува асоциация с Талискър. Пиперливост, мед, сладост, ванилия, ментол, евкалипт, свежи банани, печени ядки, опушено месо, асоциация с мириса на медицински мехлем за мазане. Тревист полъх. Алкохолното съдържание почти не се долавя – уискито стои зряло и спокойно. Долових още нотки жълти ябълки, малц, спомен за бяло вино /мискет, шардоне/, зрял лимон, манго, бисквити и асоциация с въглен. Обликът започна да клони към Caol Ila. Лека бонбонена нотка. С вода – ванилов крем, карамел и опушеност в лек медицински нюанс. С още вода – по-свеж зърнен облик, лимонада. Вкус – обилна сладост, чили, силно маслен и меден. Свежи жълти плодове, въглен, захаросан лимон. Алкохолното съдържание и тук не се усеща. С вода – мед, чили, обилна сладост, жълти плодове. С още вода – още сладки тонове и опушеност. Финал – среден до траен, пикантност, лютива мента, сладост, дъхаво жълто грозде, кайсиеви ядки, опушеност, сажди, въглен, зелени сливи/ кайсии, грейпфрут, сусам. С вода – сладост, плодове, нотки опушеност. Изсмуква влагата от езика. С още вода – без съществена промяна.
Оценка: 88/100. Цена: неизвестна.
В обобщение: ще опиша уискито като „зима с пролетно пробуждане“. Плодовите и свежи нотки се съчетават умело с интензивната опушеност. Впечатли ме красивата интеграция на алкохола.
