Whiskeytemple 
След кратка почивка, през която бродихме из Барселона и тамошните уиски и винени местенца, днес се завръщам с нови сили към малцовите истории, желаейки да ви срещна с един все още непознат в България бранд – Балиндалъх /Ballindalloch/. Това е дестилерия на сравнително крехка младежка възраст, намираща се в Спейсайд, Шотландия, с която се сблъсквам за първи път. Категорично не и за последен, независимо, че конкретното уиски не ми се понрави особено. Защо и колко ще спомена след малко.
Ballindalloch е проект на Гай Макферсън – Грант, реализиран в близост до едноименния замък, който основателят на дестилерията управлява. Родът Макферсън – Грант отдавна е бил замесен в уиски добива в региона, като през средата на 19-ти век Джордж Макферсън – Грант отстъпил под наем част от земята си на Джон Смит, за да построи дестилерията Краганмор /Cragganmore/.
След Смит представители на Макферсън – Грант останали в управата на Краганмор до средата на 20-ти век, когато управлението преминало изцяло в ръцете на компанията DCL, явяваща се предшественик на актуалния господар на Краганмор – алкохолният гигант Диажио.
Вече през 21-ви век Гай Макферсън – Грант решил да върне фамилията си в бизнеса с уиски, основавайки дестилерията Балиндалъх, първият алкохол от която потекъл през 2014г. И докато малцът на производителя съзрява, посетителите в Балиндалъх в предходни години можеха да опитат стари представители на съседната дестилерия от Краганмор, благодарение на бъчви, отстъпени на Макферсън – Грант заради някогашните връзки между този род и спиртоварната.
Понастоящем уискито на Ballindalloch достигна възраст, позволяваща на собственика му да го предлага под различни форми. Освен експресии на 46% се предлагат и разновидности от по една бъчва, пълнени без разреждане с вода.
Бутилката, което закупих през април 2024г. и която виждате да се търкаля по паркета е именно версия от единично буре от шери с номер 108. То бе бутилирано за страните от Бенелюкс /Benelux/. Спиртът е дестилиран на 05.03.2015г. и е бутилиран на 30.01.2024г., което го прави на нас осем години. Алкохолното му съдържание е доста високо – 60,5%.
Уискито не е студено филтрирано – това гo разбрах, след като се замъти при четвъртото добавяне на вода. Текст в този смисъл обаче липсва върху бутилката. Тя не се предлагаше с кутия, а с тематична „амбалажна“ хартия с марката Ballindalloch, с каквато се обгръщаха и бутилките на The Glenlivet от преди време. Не разполагам с ясна информация дали цветът на течността е естествен – подозирам, че е така, но никъде не фигурира подобно уточнение.
Може би ви направи впечатление, че добавях вода четири пъти. Без нея уискито бе много агресивно и алкохолът парализа рецепторите върху езика ми. Промяната от водата върху вкусовия профил е по-скоро несъществена – спадна алкохолната захапка, но се отключи далеч по-явна горчивина и агресия, които не ми харесаха. Уискито продължи да се усеща като младолик плодов дестилат и с капките H2O, чрез които буквално удвоих количеството течност в чашата.
Аромат – канела, свежи жълти плодове, компот от праскови, карамфил, восък, сладкарско печиво с жълти плодове/ сладко от жълти плодове. Червени портокали, зряло манго, следи от вино, макар и трудно разпознаваеми като конкретен шери стил, сладникаво усещане. На мирис алкохолът не се долавяше явно – вкусът ме опроверга напълно. Ванилов крем от еклер, бадемов блат от сладкиш. С вода – етерични масла, цитруси, канела, кайсии, младежки профил. Следващите лъжички с вода отключиха още по-явен младежки профил, като с последното добавяне се появи по-приятно ванилов облик. Вкус – сладникав, нотки канела и чили, танини, изсмуква влагата от езика. Прегорял яйчен крем, нагарчащи ядки и еспресо. С трите дози вода – силна агресия, лютив облик и доста танини. При четвъртото разреждане с вода уискито се замъти и се появи спомен за сладникав плод. Финал – среден, пикантност, канела, индийско орехче, киселинност, цитрус, праскови и танини. Марципан. Първите три лъжици с вода отключиха необузданото усещане на млад алкохол с грубоват все още стил. При четвъртото алкохолната захапка изтъня и уискито стана малко по-сладникаво и плодово.
Оценка: 80-81/100. Цена: коства ми спомен около 110-120 евро.
В обобщение: грубоват младок с винено влияние, при който началните срещи с водата отприщват агресия и танини.
