Whiskeytemple_Vladimir 
Обещанието не е като даването – на думи мнозина са силни, но делата в изпълнение на дадената дума са присъщи на малцина. Аз се стремя да не злоупотребявам с обещанията, защото когато поема ангажимент искам да го изпълня. В миналата статия се ангажирах да ви срещна с още един чудат и рядък екземпляр от семейството на едномалцовото уиски Гленгойн /Glengoyne/ и днес изпълвам словата със смисъл – със статия № 756 в блога Храм на уискито. Добре дошли и приятен престой! Още повече бих се зарадвал, ако решите да се абонирате за статиите ми с електронна поща, което ще ви позволи да ги получавате след написването им на предоставения мейл.
Не искам да ви давам празни надежди, ако искате да се сдобиете с красивата течност, която онзи ден срещнах с верния Гленкирн /Glencairn/ – така се нарича чашата, която виждате доста често тук. Уискито бе бутилирано от независимата компания – бутилировач „Кейдънхед“ /Cadenhead/ в края на миналата година и бе налично на пазара на Острова. Към онзи момент цената му, съотнесена спрямо калибъра на уискито, бе повече от приятна и всичките 510 бутилки /или поне по-голямата част от тях/ бързо намериха новите си собственици, склонни да ги отворят и споделят с приятели или да ги затворят в колекциите си. Затова и аз пропуснах възможността да грабна своя малцов дял от историята на „Кейдънхед“, за която ще стане дума след малко. Явно обаче съм роден под или до щастлива бъчва, тъй като преди около два месеца шишето от снимките се появи на аукцион във Великобритания. Ако не знаете, нека поясня – аукционите представляват т.нар. „вторичен пазар“ на уиски, на който всеки желаещ може да опита късмета си било като купувач, било като продавач. Аз съм купувачът в случая – помня, че наддаванията приключиха няколко минути преди 02.00 сутринта и срещу предложените от мен 103 паунда успях да спечеля жадуваното стъкълце. Имайте предвид, че пазаруването от аукционни сайтове крие своите тънкости, за които може би ще ви разкажа друг път, ако има интерес.
Това е предисторията на пътуването. Загатнах, че уискито е бутилирано от субект, различен от собствениците на самата дестилерия и е редно да ви разкажа малко повече за най-стария бутилировач в Шотландия, чиято история започва през 1842г.
През 1842г. в Абърдийн, град който посетихме с Яна само преди няколко месеца, Джордж Дънкан полага основите на компанията, която по-късно ще придобие актуалното си наименование – „Cadenhead“. Бизнесът потръгнал добре и скоро към Дънкан се присъединил Уилям Кейдънхед, който след смъртта на Дънкан в края на 50-те години на 19-ти век поел цялостния контрол върху фирмата, чието име променил по своята фамилия.
Под ръководсството на Кейдънхед търговските дела придобили солидни цифрови форми и приходите позволили бизнесът да се разрастне. През 1904г. Кейдънхед починал и бил наследен от пременника си – Робърт Дути, който задал модерния курс на компанията, позволил `и да оцелее предстоящите трудности. По инициатива на Дути на пазала били пуснати две собствени на „Кейдънхед“ марки уиски.
Преломният момент настъпил през 1931г., когато Дути починал – бил блъснат от трамвай, който отнел движещата сила на фирмата. Постът на управленец бил поет от Ан Оливер, която вече била натрупала богат опит в търговските дела. Историците описват като повече от богати складовите запаси на „Кейдънхед“, отговорността за натрупването на които била именно на Оливер.
През 1972г., след неочаквано добър търг и генерирани достатъчно средства, Оливър се оттеглила от бизнеса и компанията била продадена на „J & A Mitchell and Co“, които притежавали тогава, а и днес, дестилерията Спрингбанк /Springbank/ в Кемпбълтаун. Последвало затваряне на магазина в Абръдийн и пренасочване на дейността към местонахождението на дестилерията. Впоследствие новите собственици разширили търговията и отворили фирмени магазини на „Cadenhead“ в Единбург, Лондон, Италия, Дания, Германия, Швейцария а от скоро и във Виена, в които освен уиски предлагат и други алкохолни напитки, част от които от собствените им запаси.
Днешният Гленгойн спада именно към тези собствени запаси, с които „Кейдънхед“ може да се похвали. В чест на 175-тата годишнина на фирмата през 2017г. бяха бутилирани някои наистина специални уискита, сред които бе и 21-годишният Гленгойн. В официалното портфолио на дестилерията/ на собствениците `и от „Иън Маклауд“ фигурира 21-годишен дестилат, който обаче се отличава коренно от напитката, която презентирам днес. При версията на „Кейдънхед“ стареенето е преминало в екс-буре от бърбън и във винена бъчва от френското шато „Лафит“ /Lafitte/. Под името „Лафит“ във Франция функционират двама винопроизводители – съществува разлика в изписването на имената им, като по-реномираният от тях се означава като „Laffitte“. В сайта malt-review.com прочетох задълбочена статия по темата относно произхода на виненото буре, която разисква именно произхода на виненото буре.
Може би ви прави впечатление семплият дизайн на бутилката и на етикетите, разположени върху нея. Освен означение на възрастта на уискито и вида на ползваните бъчви, са отразени дегустационните бележки, общия брой на напълнените шишета и алкохолното съдържание – 52,9%. Не попаднах на изричен текст, че уискито е с неподправен цвят и че не е студено филтрирано, но спокойно бих заел позицията, че цветът не е манипулиран с карамел, а течността не е ненужно „пречиствана“ чрез описаната горе технология. Това ми становище се основава на политиката на „Кейдънхед“ и на дестилерията Спрингбанк, които не стоят настрана от тези похвати.
Аромат – интензивен, дори леко агресивен и спиртен. Долових нотки карамел, отчетливо дървесно влияние, солиден спомен за червени плодове като малини, ягоди, касис. Щрихи тъмен шоколад, тъмно грозде, подправки, ацетон, черешов ликьор, асоциация с шоколад с червени плодове, презрял цитрус, малинов сладкиш, кайсии, ванилия, а след време се разви и спомен за захарен памук. Уискито се нуждаеше от време да се развие в чашата. Дървесността получи облик на прегорял крем карамел, към които бих добавил и нотките зрели банани, карамелизирани банани и още повече плодови нюанси. С вода /добавях я на два пъти/ – намек за клечка от кибрит, малини, сладко от ягоди и малини, ванилов крем, грозде, сини сливи. С още вода – кайсии и допълнителна сладост. Вкус – мощен, интензивен и сгряващ. Изсмуква влагата от езика. Носи спомен за слаба сладост, ликьор портокал, тъмен шоколад, кафе и още дървесност. Намек за восък, усещане за червен плод, какао и грейпфрут. С вода – лакта, по-слаба пикантност, цитрусова горчивина като от ципата на грейпфрут, тъмен шоколад и слаба сладост. С още вода – фъдж и лека сладост. Финал – среден до траен. Дървесен. Предлага съчетание между слаба сладост и горчивина като от какао или грейпфрут. Оставя сгряващо усещане, спомен за червени ябълки, тъмен шоколад с осатъчна сладост и червен плод във фонов режим. С вода – танини, дървесност, кафе, грейпфрут. С още вода – восък, кафе и дървесност.
Оценка: 86-87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: определя се на вторичния пазар.
В обобщение: далеч от представата за нежен Гленгойн, създавана от официалните версии. Търпи вода и изисква време. Бих го определил като уиски за по-хладно време.
