Whiskeytemple 
Говори се, че днес сайтът ще приветства едно добре познато уиски, често заемащо челни позиции в класациите на любителите на опушените дестилати, особено щом се намеси и факторът цена. Бутилката е разпознаваема, макар и с обновен дизайн на етикета, който не ми е особено по вкуса. В стъклената `и сърцевина е скрит духът на Talisker 10 y.o. от шотландския остров Скай, който описвам за трети път в сайта за изминалите 12 години.
Първият ми разказ датира от април 2014г., когато все още не бях формирал афинитет към стила на островните пушилки. Някои хора се раждат с него и от ден на първи на уиски пътешествието си могат да се наслаждават на този емблематичен профил, дължащ на влиянието на торфените почвени слоеве, чрез които се суши ечемикът. Други се тренират и поетапно развиват този вкус /в тази група съм и аз/, а в третата група попадат ентусиастите, които оценяват спецификата му, но въпреки това не намират общ език с мощните пушилки. Познавам хора и от трите групи.
Споменах първото си ревю и ще споделя линк към него. Спомням си шока от контакта с опушеното уиски /което тогава бих описал като чудовищно, докато сега намирам за не особено плашещо/. Тогава и сега съм в две различни проекции, всяка с различен опит и вкусови предпочитания.
Втората ми среща в блога бе година по-късно. През юли 2015г. разказах повторно за него, като вече бях започнал да усещам ритъма. Тук може да откриете и това представяне. Бях започнал да „чувам музиката“, но все още ми се губеше темпото. Наваксах постепенно с тренировки и търпение.
В годините след това по различни поводи неколкократно съм се завръщал към 10-годишния драм /междувременно в сайта съм представял десетина негови роднини/, но така и не документирах новите си изживявания с ревю. Днес го правя, „стъпвайки“ на бутилка, която купих през 2025г. с ясния замисъл да въведа Мая в света на Талискър. Вече съм се убедил, че тя е от първата категория, за която писах по-горе и изначално оценява високо торфените чудовища. Този Талискър също доста `и се услади – не както Октомор, но въпреки това тя го възприе повече от позитивно.
Опитването на уиски през различни години и партиди повдига резонното питане дали е налице драстичен спад в по-новите варианти, обясним с желанието да се удовлетвори по-бързо и икономически благоприятно за компанията-собственик засилената „жажда“ на купувачите. Опитвайки тази версия на Талискър 10, която не съм сигурен кога е бутилирана, тъй като на гърба `и имаше неразпознаваем за мен код, смея да твърдя, че за спад в качеството от последните години не може да се говори. Не съм се докосвал до Талискър 10 от началото на 21-ви век, за да дам отзиви, но вложеното в актуалното превъплъщение на марката ми допадна и то доста. Особено, отчитайки и цената му, която продължава да бъде приемлива. Литрова бутилка от това уиски може да се намери за малко над 100 лева, а тази стандартна разфасовка закупих за около 70 лева.
Подготвяйки ревюто, реших да посетя официалния сайт на malts.com – обща платформа за малцовете на Диажио. Там изрично бе упоменато, че уискито старее в бъчви от американски дъб – от него се правят и винени бурета /в частност шери/, не единствено бърбън бъчви. Нещо в профила на напитката ми подсказва, че са ползвани и двете категории от тях. Това, което ме усмихна, беше официалната препоръка: „Serving Suggestion: The warm, subtle smokiness of Talisker 10 Year Old should be sampled neat“ или казано на български – профилът на уискито следва да се усети, като то се консумира чисто. Няма препоръки за коктейли, за бучки лед и прочие. Подразбира се, че навън на снега направих единствено снимките, а на благинката се насладих в домашната атмосфера.
За съжаление липсва текст, който да посочва наличието или липсата на студена филтрация. Добавих няколко капки вода към този 45,8-градусов сок и той не се замъти. Това намирам за съществен недостатък. На задния етикет фигурира текст, според който цветът на малцовата напитка е подсилен с карамел е150а. Това си личи и при вида `и, който прекалено оранжевее. Редно е тази политика на „боядисване“ на уискито да бъде изоставена.
Аромат – сладък и свеж облик, ябълки, банани и ананас, нотки опушеност, спомен за йод, дим, лек тъмен профил и асоциация със сушени сини сливи. Мента, евкалипт, марината от маслини, лимон, пикантност. Лимонада с мента, ромова есенция, ягоди и спомен за мириса на мокра почва. Ванилов крем и доза парфюмност. С вода – ванилия, натурални бисквити, опушеност, дори спомен за аромата на белина или подобен почистващ препарат, сладост и свеж плод. Вкус – обилна сладост, чили, минералност, смлян пипер, опушеност като от дим/ обгорено дърво, прах, сладък лимон, сладко жълто грозде, свежо усещане и слаби танини. С вода – асоциация с жълти плодове, джинджифил и лимонена кора. Финал – среден, сладост, последвана от пикантност, ментов бонбон, сладки цитруси, марципан, кайсиеви ядки, опушеност. С вода – пикантност и портокалов мармалад.
Оценка: 87-88/100. Цена: коства ми около 70 лева.
В обобщение: опушена класика с леко младежки профил. Хареса ми повече без добавена вода.
