Whiskeytemple_Vladimir 
За мой късмет ми попаднаха още няколко „торфени“ уискита, които ще продължат серията от тематични ревюта, преминаващи под наслова „Neat or PEAT, feel the heat!“. В изминалите няколко дни вече ви срещнах с Caol Ila 25 y.o. single malt whisky, Ardbeg Uigeadail single malt whisky, Ardbeg Corryvreckan single malt whisky и Talisker 10 y.o. single malt whisky и е време да преминем към следващия красавец, с който се сдобих посредством приятелите от Vladim Group Fine & Rare whisky. В следващите редове ще си поговорим за Talisker 57 North single malt whisky.
Знам, че не всеки от вас, приятели, е наясно с историята на марката. Повече за нея, както и за впечатленията ми от базисния 10-годишен дестилат можете да откриете тук. Сега за уискито от снимката. Както навярно се предположили, то не е 57-годишно. Би било добре, но е доста по-младо. Колко – нямам идея. Уискито е част от т.нар. „NAS-уискита“, които не носят информация за възраст. Числото „57“ не е избрано случайно – първо, посочва част от координатите на дестилерията и второ, подсказва какъв е алкохолният градус на уискито. Независимо, че става въпрос за 57% напитката не е „cask strength“, т.е. с алкохолния градус на бъчвата/ бъчвите, от които е пълнена. На етикета напитката е обозначена като „special strength Talisker“. Има ли разлика между двата термина? „Cask strength“ е понятие с установено съдържание – чрез него се обозначава уиски, което е пълнено директно от бъчвата, без към уискито да е добавяна вода за редуциране на градусите му. От друга страна, „special strength“ е термин, въведен от Талискер за конкретното уиски и не е равнозначен на горното съдържание, т.е. алкохолната сила на уискито от бъчвата е била редуцирана с вода от дестилерията преди бутилиране, което подсказва, че уискито е сравнително младо /може би около 8-10 години, може и по-младо/. Имайте предвид, че малцовото уиски се затваря в бъчвите при около 65-68% /не помня конкретния градус, но в общи лини това са границите, които се получават след като към дестилирания алкохол /ненадвишаващ 93-94%,иначе би се получил неутрален спирт, водка, без аромати/ се добави вода и спиртът при около 60-70% се затвори в бъчвата/ и всяка година губи част от тях /както и водно съдържание/, в резултат на т.нар. „ангелски дял“, или фири както ние си го знаем. За о-в Скай не знам в какъв размер възлизат те, но при загуба от около 1-1,5% годишно /хипотетично, тъй като за Шотландия като цяло е около 2%, независимо от опитите за ограничаването на изпарението/ и след добавяне на водата бихме получили конкретните 57 единици.
Предполагам, че цветът му е подсилен с карамел Е150а, тъй като няма означение в противен смисъл. Но пък съм сигурен, че уискито не е студено филтрирано, което е супер. Вижте как изглеждаше след добавянето на вода преди дегустация.
 |
| чудесната мъгла, която не винаги откриваме в бутилките |
Чудесна замътеност, която бих оприличил с натурален сок. За някои може и да не изглежда лъскаво и блазнещо клиентското око, но именно тази мъгла крие ароматните естери от зърното и бъчвата, които пък са голям ароматен и вкусов източник, който за нещастие ни се отнема в повечето случаи при базовите дестилати и ни се представя като „екстра“ на по-възрастните и скъпи такива. Замътеността не е константна, не ме разбирайте погрешно – тя се появява при добавяне на вода и след като тя се смеси с уискито и температурата се изравни, течността се поизбистря. И преди да пристъпя към личните впечатления да спомена, че уискито отлежава в „специално селектирани“ бъчви от американски дъб /екс-бърбън бъчви/. Кавичките ги поставих, тъй като подобни определения се поставят от всяка дестилерия и са си обикновен маркетинг, на който е хубаво да не се обръща внимание – досега не съм попадал на дестилерия, която твърди, че е подбирала най-лошите бъчви. А сега е време за анотации.
Аромат – първото, което прави впечатление е силният алкохолен мирис, след което се появява слаб торф /очаквах да е повече/ и слаба плодова сладост /круши и ябълки/. После долових ванилия, мента /пак заради високия градус/, карамел, много слаб спомен за сушени плодове, сладко от продове и цитруси, които обаче не са толкова силно проявени. Мед, кожа и пикантност /канела/ допълват първите впечатления от мириса на течността, като забелязах, че сладостта и карамелът вземат връх. С вода /тук добавянето на вода е почти задължително/ – открои се нотка цитрус, карамелът, отново спирт, още мед и пикантност, нещо минерално, при което торфът, макар и доловим не е чак такова „страшилище“. Добавих още вода /уискито носи и с умереното `и добавяне разкрива потенциала си/ – при това откроих мирис, който асоциирах с аромата на мокра дреха /не звучи много приятно, знам/ и по-силен спомен за мандарини и портокали /има един сорт, който е кръстоска между двата вида – на него ми заприлича/. Вкус – силно сгряващ /57% !!!/, мазен, веднага устата се изпълва със слюнка като ответна реакция на алкохола, спомен за пушек и солидна сладост, като заради високия алкохолен градус се създава усещане за ментово/евкалиптово присъствие, нотка плодове /плодов микс, не бих могъл да посоча конкретен плод/ и метална нотка /може би заради младостта на дестилата/. С вода – пикантност, сладост и спомената метална нотка. С още повече вода – горчивина, пикантността намалява, но се долавя по-лесно металната нотка. Финал – траен, малцова сладост, торф и слаба пикантност. С вода – торф, сгряващ, сладост, по-късно и слаба горчивина, кайсиеви ядки. С още вода – горчивината се засилва, слаба масленост, като накрая сладостта се завръща с нови сили.
Оценка: 85-86/100. Цена: над 100 лв. – уискито е скъпо и за западните стандарти, като там се търгува за около 70-80 евро.
Оценка: 85-86/100. Цена: над 100 лв. – уискито е скъпо и за западните стандарти, като там се търгува за около 70-80 евро.
