Dark Mode On / Off

Talisker 57 North single malt whisky



 За мой късмет ми попаднаха още няколко „торфени“ уискита, които ще продължат серията от тематични ревюта, преминаващи под наслова „Neat or PEAT, feel the heat!“. В изминалите няколко дни вече ви срещнах с Caol Ila 25 y.o. single malt whisky, Ardbeg Uigeadail single malt whisky, Ardbeg Corryvreckan single malt whisky и Talisker 10 y.o. single malt whisky и е време да преминем към следващия красавец, с който се сдобих посредством приятелите от Vladim Group Fine & Rare whisky. В следващите редове ще си поговорим за Talisker 57 North single malt whisky.

 Знам, че не всеки от вас, приятели, е наясно с историята на марката. Повече за нея, както и за впечатленията ми от базисния 10-годишен дестилат можете да откриете тук. Сега за уискито от снимката. Както навярно се предположили, то не е 57-годишно. Би било добре, но е доста по-младо. Колко – нямам идея. Уискито е част от т.нар. „NAS-уискита“, които не носят информация за възраст. Числото „57“ не е избрано случайно – първо, посочва част от координатите на дестилерията и второ, подсказва какъв е алкохолният градус на уискито. Независимо, че става въпрос за 57% напитката не е „cask strength“, т.е. с алкохолния градус на бъчвата/ бъчвите, от които е пълнена. На етикета напитката е обозначена като „special strength Talisker“. Има ли разлика между двата термина? „Cask strength“ е понятие с установено съдържание – чрез него се обозначава уиски, което е пълнено директно от бъчвата, без към уискито да е добавяна вода за редуциране на градусите му. От друга страна, „special strength“ е термин, въведен от Талискер за конкретното уиски и не е равнозначен на горното съдържание, т.е. алкохолната сила на уискито от бъчвата е била редуцирана с вода от дестилерията преди бутилиране, което подсказва, че уискито е сравнително младо /може би около 8-10 години, може и по-младо/. Имайте предвид, че малцовото уиски се затваря в бъчвите при около 65-68% /не помня конкретния градус, но в общи лини това са границите, които се получават след като към дестилирания алкохол /ненадвишаващ 93-94%,иначе би се получил неутрален спирт, водка, без аромати/ се добави вода и спиртът при около 60-70% се затвори в бъчвата/ и всяка година губи част от тях /както и водно съдържание/, в резултат на т.нар. „ангелски дял“, или фири както ние си го знаем. За о-в Скай не знам в какъв размер възлизат те, но при загуба от около 1-1,5% годишно /хипотетично, тъй като за Шотландия като цяло е около 2%, независимо от опитите за ограничаването на изпарението/ и след добавяне на водата бихме получили конкретните 57 единици. 

 Предполагам, че цветът му е подсилен с карамел Е150а, тъй като няма означение в противен смисъл. Но пък съм сигурен, че уискито не е студено филтрирано, което е супер. Вижте как изглеждаше след добавянето на вода преди дегустация.

чудесната мъгла, която не винаги откриваме в бутилките

 Чудесна замътеност, която бих оприличил с натурален сок. За някои може и да не изглежда лъскаво и блазнещо клиентското око, но именно тази мъгла крие ароматните естери от зърното и бъчвата, които пък са голям ароматен и вкусов източник, който за нещастие ни се отнема в повечето случаи при базовите дестилати и ни се представя като „екстра“ на по-възрастните и скъпи такива. Замътеността не е константна, не ме разбирайте погрешно – тя се появява при добавяне на вода и след като тя се смеси с уискито и температурата се изравни, течността се поизбистря. И преди да пристъпя към личните впечатления да спомена, че уискито отлежава в „специално селектирани“ бъчви от американски дъб /екс-бърбън бъчви/. Кавичките ги поставих, тъй като подобни определения се поставят от всяка дестилерия и са си обикновен маркетинг, на който е хубаво да не се обръща внимание – досега не съм попадал на дестилерия, която твърди, че е подбирала най-лошите бъчви. А сега е време за анотации.

 Аромат – първото, което прави впечатление е силният алкохолен мирис, след което се появява слаб торф /очаквах да е повече/ и слаба плодова сладост /круши и ябълки/. После долових ванилия, мента /пак заради високия градус/, карамел, много слаб спомен за сушени плодове, сладко от продове и цитруси, които обаче не са толкова силно проявени. Мед, кожа и пикантност /канела/ допълват първите впечатления от мириса на течността, като забелязах, че сладостта и карамелът вземат връх. С вода /тук добавянето на вода е почти задължително/ – открои се нотка цитрус, карамелът, отново спирт, още мед и пикантност, нещо минерално, при което торфът, макар и доловим не е чак такова „страшилище“. Добавих още вода /уискито носи и с умереното `и добавяне разкрива потенциала си/ – при това откроих мирис, който асоциирах с аромата на мокра дреха /не звучи много приятно, знам/ и по-силен спомен за мандарини и портокали /има един сорт, който е кръстоска между двата вида – на него ми заприлича/. Вкус – силно сгряващ /57% !!!/, мазен, веднага устата се изпълва със слюнка като ответна реакция на алкохола, спомен за пушек и солидна сладост, като заради високия алкохолен градус се създава усещане за ментово/евкалиптово присъствие, нотка плодове /плодов микс, не бих могъл да посоча конкретен плод/ и метална нотка /може би заради младостта на дестилата/. С вода – пикантност, сладост и спомената метална нотка. С още повече вода – горчивина, пикантността намалява, но се долавя по-лесно металната нотка. Финал – траен, малцова сладост, торф и слаба пикантност. С вода – торф, сгряващ, сладост, по-късно и слаба горчивина, кайсиеви ядки. С още вода – горчивината се засилва, слаба масленост, като накрая сладостта се завръща с нови сили. 
 Оценка: 85-86/100. Цена: над 100 лв. – уискито е скъпо и за западните стандарти, като там се търгува за около 70-80 евро.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram