Година по-късно и ето ме пак пред дверите Талискерови. Говоря за десетгодишния дестилат, който вече ви представих. Дали съм подходил правилно при избора на уиски към онзи момнент? Предполагам, че не. Тогава все още не бях натрупал достатъчен опит с различните уискита, за да мога по-пълноценно да възприема дестилата. Но ето че няколко стотин проби по-късно реших отново да го опитам. Не само, защото му го дължах, но и защото знаех, че уискито има какво да предложи. Затова се настаних удобно, разлях малцовия елексир в стъклената обител и зачаках да дойде правилния момент. И той … забравих, няколко думи за дестилерията и после към отпиването.
Дестилерията се намира в градчето Карбост и е основана през 1830г. от Хю и Кенет Макаскил. Явно е била построена със заем от банка и след като той не можел да бъде обслужван, сградата попаднала в ръцете на кредитната институция, която през 1857г. я продала за 500£ на Доналд Маклийн /имайки предвид инфлационния индекс това биха били под 60 000 £ в днешна валута/. До края на века се сменили още няколко собственици, част от които попаднали в затвора, а други – Родерик Кемп, продали своя дял, за да се насочат към придобиването на Macallan. През 20-ти век била закупена от компанията DCL, която по-късно се преобразувала в Diageo. През 60-те години пострадала заради голям пожар, вследствие на който била преустроена. Били затворени съоръженията `и за малциране на ечемик /т.нар. „malting floor“/, каквито в миналото били изградени в голяма част от дестилериите, и към днешна дата с покълнал ечемик Талискер се снабдява от комплекса на Glen Ord в района Хайлендс, където се подготвя малц с опушеност от около 20 ppm /фенолни единици, измерващи количеството торф под формата на фенолни съединения/, съобразно практиката на компанията. По-късно Талискер бил включен сред т.нар. „Класически малцове“ на Diageo, което било стъпка за налагането му на пазара. Били пуснати и по-зрели 18, 25 и 30-годишни уискита, а в последните години и такива без означение на възраст – NAS-уискита /no age statement/. Десетгодишният дестилат останал стожер на компанията през времето, въпреки че се лансират слухове за спирането му.
Пристъпвайки към дегустацията две неща се стрелнаха в съзнанието ми – първо, спомних си, че при първата ни среща доста „поокастрих“ Talisker 10, и второ – че Talisker Distiller`s Edition ми бе харесал. Затова сега ми бе любопитно кое становище щеше да вземе превес. И ето го и резултатът.
Аромат – мед, восък, печени круши/ябълки, пикантност, слаб „торф“ /опушеност/, мента, сладост, слаб спомен за медикамент, спиртен, силен, карамел, кокос, слаби сушени плодове, слаб спомен за морски бряг, кожа, постепенно повече карамел. Уискито е с градус 45,8% и добавих вода. С нея мирисът стана още по-карамелов, засили се кокосът, а в далечината открих някакви плодове. Вкус – силно пикантен в началото, „торфен“, но не толкова, че да доминира изцяло вкуса, мазен, сладникав, спомен за плодове, ментово изтръпване по езика, мед. С вода – парфюм, и нотка, която незнайно ми напомни за друго уиски на Diageo – Clynelish 14 y.o. single malt whisky, чай. Финал – леко горчив, среден, сгряващ, восък, „торф“, след първоначалната пикантност остава медено-торфеният спомен, атурална дъвка, препечено. С вода – силна горчивина, торф и парфюмен спомен.
Оценка: 85-86/100. Без вода уискито ми хареса повече. Цена: около 60 лв.
Whiskeytemple_Vladimir 
