Whiskeytemple
В ход е представянето на предпоследната мостра от Специалните издания на Диажио за 2023г., които получих от вносителя на продуктите за България, като то ще бъде посветено на един млад Клайнлиш, навършил 10 години. Единственото уиски от тази партида на лимитирани благинки за 2023г., което все още не съм опитал е също така младоликият Оубан. Вече добих по-ясна представа за подбраните малцове за селекцията и ми прави впечатление, че почти всеки един от тях разгръща сериозна пикантност и алкохолна захапка, която най-лесно бихме обяснили с високите градуси, на които са напълнени благинките. Можем да гадаем и за други причини за наличието на споменатата пиперливост, но със сигурност този интензивен профил в почти всяко едно от уискитата, ако не броим Roseisle 12 y.o., изпъква в съзнанието ми и някак отдалечава стъклениците от личните ми фаворити. Изключението вече го споменах – първият малц на Roseisle, който нареждам високо в подредбата ми за вкусни ечемични течности. Clynelish 10 y.o., наречен от създателите си The Jazz Crescendo, бих добавил към малцовете, които не ме впечатлиха особено.
Адмирирам идеята да се представи млад дестилат в доста „чиста“ форма на отлежаване, като са подбрани бурета от бърбън, първо пълнене. Всичко това би дало възможност да блесне самият алкохол – при Клайнлиш в допълнение към целия букет от асоциации някои откриват и един типичен восъчен профил. Тук аз не съумях да го разгадая, но при аромата на уискито прихванах сериозен плодов мотив, който се появи и при вкуса, но там водещо за мен е сериозното алкохолното и пиперливо превъплъщение на благинката. Едва при третото добавяне на вода уискито показа един по-сговорчив нрав. Но това е единствено по моята скала на възприемчивост на конкретното уиски – знам, че мнозина други го харесват. Единодушно обаче е становището ни, че уискито е прекалено скъпо за това, което е – на запад му се търсят ~200 евро, а тук равностойността им в левове.
Не откривам по кутията му текст относно отсъствието на студена филтрация, но при достатъчно добавена вода и този Клайнлиш, по подобие на останалите напитки от DSR23, се замъти. А това е чудесен показател, подсказващ за отсъствието на студена филтрация. Нищо не се казва и за характера на цвета му, но на мен ми изглежда напълно акуратен спрямо възрастта и типа отлежаване на напитката. Редно е обаче тази информация да фигурира. Алкохолното съдържание е 57,5%.
Аромат – свеж профил с асоциации за зряло манго, ананас и нектарини. Стои интензивно. Жълти стафиди, зрели портокали, бели череши, ябълков сайдер, индийско орехче, смлян черен пипер, мед. Мирис, който е доминиран от плодовите заемки. Жълто грозде, кайсии, сладко от кайсии, слаб спомен за шоколад и прилика с мириса на плодова салата със сметана и жълти плодове. С вода – букет от свежи жълти плодове, бъз, пъпеш, пудра захар, сладкиш с жълти плодове. С още вода – зърно, лимонов бонбон и доза алкохолна захапка. С трето добавяне на вода – бонбони с мирис на лимони. Вкус – мощна пиперливост, мед, ананас, праскови, ядки, канела, смлян пипер, малц и сладост. С вода – по-спокоен, сладникаво-нагарчащ, свеж жълт плод. С още вода – лимон, джинджифил, пикантност и танини. С трето добавяне на вода – зърно, лютива чушка, но някак се обезличи. Финал – среден, пиперливост, нагарчащи ядки, лимон и слаба сладост. Сухота, жълт плод и много слаб нюанс на опушеност. С вода – обгорено, танини, жълто грозде, чили. С още вода – лека сладост, мента и плодов мотив. С трето добавяне на вода – танини.
Оценка: 82/100. Цена: около 400 лв.
В обобщение: уиски, при което престоят в чашата придаде красота на мириса с богатата му плодова стилистика. Вкусът и финалът за мен стоят в другата крайност и носят прекалено силна пиперливост и агресия.
