Whiskeytemple_Vladimir 
Нещо против за нещо от скрина? Онзи долап, който крие позабравени, но интересни и вкусни благинки и изкушения. Именно от подобен шкаф си представям, че би изскочило и уискито, което току-що разходих под жаркото слънце за кратка фотосесия. Течността има и подходящо за повода име – „Старият дядо“. На английски звучи далеч по-добре, признавам си. Та, в настоящата статия ви представям Old Grand-Dad Kentucky straight bourbon, бутилиран при 43% алкохолно съдържание /86 proof/. Усещането, което визията на бутилката остави в мен е именно на нещо позабравено и скрито зад вратичките на тайния шкаф на някой отколешен почитател на бърбъна. Мисля, че долавяте настроението, което уискито остави в мен /да, хареса ми/, но нека внеса малко яснота откъде произлиза и кому е посветено. Пък и да споделя още малко снимки, които по мнение на Яна се получиха чудесно. Ready, steady, go!
Олд Гранд Дед е бърбън, произвеждан по настоящем от Джим Бийм в Кентъки. Уискито се появява за първи път преди повече от сто години, когато полковник Р. Б. Хейдън решава да посвети серия на своя дядо – уиски производителя Бейзъл Хейдън. В края на 18-ти век Бейзъл Хейдън повел няколко католически семейства от Мериленд и се заселил в района на Бардстаун, Кентъки, където по-късно основал своя дестилерия. Старият Хейдън бил наследен от своя син Луис, който поел все още малкия бизнес с дестилирането на алкохол. След неговата смърт контролът върху начинанието попаднал в ръцете на полковник Р. Б. Хейдън, който през 1882г. основал собствена дестилерия. Именно тогава предложил за първи път уиски с името „Old Grand-Dad“, което посветил на своя бележит дядо. Спазвайки семейната традиция, Хейдън Младши внедрил в него ръжта като спомагателна култура, допълваща царевицата, която практика се запазила и през настоящето.
В края на 19-ти век полковник Хейдън починал, без да остави наследници. Малко след това дестилерията преминала в ръцете на фамилията Уотън, която по-късно основала компанията „American Medicinal Spirits Company“. Името на дестилерията било сменено и от „Hobbs“ тя придобила наименованието „The Old Grand-Dad distillery company“ /източник/. През годините на „Сухия режим“ тя произвеждала бърбъна за медицински цели /по онова време някои марки се предписвали по лекарско предписание, ако отговаряло на законовите изисквания/. Производството било преместено в друг комплекс, а някогашната дестилерия останала пуста.
В по-ново време, марката „Old Grand-Dad“ била върната към живот от компанията „National Distillers“, която започнала производството на още три бърбъна – „Old Crow“, „Old Overholt“ и „Old Taylor“. И така до 1987г., когато правата върху тях били прехвърлени на компанията „Fortune Brands“, които по-късно станали част от семейството на „Beam Inc.“, закупени преди години от японския гигант „Suntory“ /Сънтори/. Именно в дестилерията на Бийм в Клермонт се дестилира и бъдещото уиски „Олд Гранд Дед“, както и стрейт бърбъна Basil Hayden.
Звучи объркано, но така е при напитките с история, каквато е уискито. Когато векове традиция и настояще се смесят на едно място, получаваме една интересна амалгама от факти и съдби, които само красят напитката в бутилката и я правят някак по-загадъчна и привързваща. И докато съм на вълна минало, нека споделя още един факт относно разновидността на „Old Grand-Dad“, която описвам днес. Тя носи 43% алкохолно съдържание /някъде се намират и версия на 4 години, бутилирана при 50%, носеща означението „Bottled in bond“, както и Old Grand-Dad 114 proof/, но актуалните `и събратя са с редуциран градус от 40 %. Така е от преди няколко години, когато е взето решение той да бъде намален от по-приятните 43 единици. Моята бутилка закупих преди две години, но е бутилирана през 2012г. Поне това гласи кодът от задния `и етикет.
Нека се запътим към финалната част от статията. Разбрахте откъде произлиза благинката, научихте и нещо за градуса `и. Тя представлява „стрейт бърбън“ /straight bourbon/, което по американските стандарти ще рече: че е дестилирана при поне 51% царевица от кашата, остатъкът от която се допълва с ръж /в случая/ и малциран ечемик; че е минимум 2-годишна; че е отлежавала в нови обгорени бъчви от американски дъб и е пълнена в натуралния си цвят. Уискито е филтрирано.
Аромат – ръж, сгряваща пикантност, ферментиращи праскови и портокали, намек за канела и карамфил, щрихи тъмни плодове, боровинки, ягоди, сини сливи и сладко от тях, плодова сладост, прилика с ванилов сладолед, смлян черен пипер, тъмен шоколад, приятна дървесност. Доза спиртност, череши киснати в алкохол, шоколадово десертче с фъстъци, печени фъстъци, лешников сладолед, а след минути споменът за тъмните плодове и подправките се засили. С вода – свежест, подправки, намек за тъмен ром или бренди, банан, сладолед с карамелов топинг, слаба накиселяваща нотка, която ми напомни на зряла мандарина. Вкус – слаба сладост, ръж, спомен за слабо нагарчаща цитрусова кора, бонбони „Теменужки“, боровинки, тъмни сливи, нежна пикантност, слаба нотка „шкаф“, мокра пръст, свеж плод, круша. С вода – лакта, сладост, ръж и дървесност. Финал – среден, сладост, пикантност, масленост и то отчетлива, спомен за малини и малиново сорбе, намек за цитрусова кора, сметана като от чипс с гъби и сметана, тъмен плод и слаба метална нотка. С вода – сладост и асоциация със свеж плод.
Оценка: 87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: по спомен ми коства около 30-тина лева.
В обобщение: чудесно уиски, предлагащо неочаквано богат характер, особено имайки предвид поносимата му цена.
