Whiskeytemple 
Досега мисля, че не съм попадал в ситуация, при която в една статия да съчетая от една страна несериозното и забавното отношение към мен самия, а от другата да стои забавния поглед на „автора“ на съответното уиски. Често се случва да критикувам помпозните имена и реклама на определени уискита и прекалено сериозното и напудрено отношение на рекламните отдели, но днес съм на другата крайност – не знам дори как да назова напитката пред мен. Не като вид, разбира се, а като име и причината е, че бутилировачът Meadowside Blending просто е решил да подбере никак не малко бурета с уиски, които да компилира като бленд, без обаче да влага усилия в изнамирането на търговско име на този доста стар течен продукт. Затова и упоменатото от мен име на благинката е вдъхновено от стила `и – Blended Scotch whisky, 37 y.o., vintage 1984. И това не само че не ме дразни, а ме и усмихва широко. И причината е в другата половина „лудост“, с която е пропита днешното ревю – личната ми. 🙂
Добре, хайде да наречем този бленд с името Слипърс. Това не е моя приумица, а е факт, отразен на задния етикет. С това име се зове кучето на фамилния бутилировач Meadowside Blending, който е семейна компания, ситуирана в Глазгоу, в която ръководна роля имат Андрю и Доналд Харт. Но къде тогава е моята лудост? Все пак, не аз съм рисувал етикета с коледния малцов четириног приятел, скрит в празничната шапка. Дайте ми малко време и ще ви обясня.
За целта ще се върна назад във времето, по-точно през 2021г., когато навършвах 37 години. Няма да влизам в подробности каква бе ситуацията тогава, но да речем, че беше далеч от нормална. По-точно беше обратното на нормална. В зимния празничен етап на 2021г. достигах тази възраст и някъде през ноември месец успях да си изнамеря този 37-годишен бленд, включващ уискита от 1984г. С други думи, не само, че открих уиски на моята възраст, но и бе дестилирано през „моята“ година. И за да направя историята още по-шарена, ще включа и една торта.
Прииска ми се за повода ми да почерпя не само с уискито, но и с торта. Намерих едно място, посетих творците там и си избрах вида `и. В духа на цялата обстановка, реших да си поръчам и надпис върху нея. Няма да ви лъжа – хората от цеха ме погледнаха доста плахо, щом го изрекох. „Да не се обиди рожденикът?!“ – поопита ме дамата до касата. Тогава не си давах сметка, че поздравът „ЧРД, Дъртьо!“ не звучи някак мило и обикновено не е първият вариант за надпис върху празнична торта. „Няма да се обиди – познавам го“ – рекох аз и за да успокоя леко пребледнялото изражение на сладкаря, поясних, че поръчвам сладкиш за собствения си повод.
Подразбрахте вече що за лудост ме движи. Убедихте се и в по-лекия подход на компанията, която е бутилирала уискито. Не казвам „несериозен“. Такова може да е отношението към рекламата на напитката, но към селекцията на ползваните бурета е подходено крайно отговорно и умело. Семейство Харт често изненадва ентусиастите със стойностни малцове, но тук са сътворили купаж от никак не малко производители, който ще си позволя да определя като вкусен „Франкенщайн“.
В бленда единственото зърнено уиски произлиза от спиртоварната Cameronbridge /Камерънбридж/.
Историята на зърнения комплекс Камерънбридж /Cameronbridge/ е неразривно свързана с тази на рода Хейг /Haig/. Освен като роднини по сватовство на Джон Джеймисън, на когото е кръстена прочутата ирландска дестилерия, Хейг се славят и като потомствени производители на уиски.
Още през 17-ти век техен представител, Робърт Хейг, оперирал своята дестилерия Sabbath /в превод мисля, че означаваше неделя/. По-късно, в началото на 20-те години на 19-ти век Джон Хейг основал Камерънбридж в близост до шотландските Низини. Хейг продавали много уиски и се нуждаели от собствен източник. Това я прави и най-старата функционираща зърнена дестилерия в Шотландия. Към момента на основаването си се е наричала Cameron bridge. През 1826г. дестилерията възприела колонния дестилатор като метод на дестилиране на зърненото уиски /дотогава производството на уиски протичало единствено през вариации на медния казан/, въведен от Робърт Стейн, който впоследствие бил доразвит от ирландеца Ейнъс Кафи.
През идните години собствеността върху Камерънбридж била упражнявана от сдружение, носещо името „John Haig & Co“, до момента на възникването на обединението „Distillers Company United“, известни ни днес като „Diageo“. Интересен факт е, че за кратко дестилерията произвеждала и малцово уиски, като разполагала с нужните медни казани. Тази практика била изоставена през 1929г. и от тогава комплексът дарява на света единствено зърнено уиски, а доколкото разбрах и водка и джин.
Останалите градивни елементи на този 37-годишен бленд са малцове от: Mortlach, Balblair, Dufftown, Blair Athol, Fettercairn, Glen Spey, Glen Garioch, Linkwood, Strathmill и Auchroisk. С други думи, пред нас стои едно купажно уиски, всяка една капка за което е получена чрез 1984г., обединяващо Низините, Спейсайд и части от Източните Висини в Шотландия. За всяка една може да прочетете повече в сайта.
Уискито е отлежавало в шери бъчви, но не са упоменати вида, поредността на пълненето им и общия им брой. Оплакване имам и към липсата на категорична информация относно естеството на цвета напитката и наличието или отсъствието на студена филтрация. Алкохолното съдържание е 48,6%.
Аромат – ментови бонбони с мирис на череша/ягода, сладко от ягоди, следи от опушеност, асоциация с билки и билков ликьор, сладост, пикантност. Шери влиянието е осезаемо. Портокали с карамфил, тофи, захарен памук. Нотки пушено месо полято със сладникав билков сос, сос барбекю. Какао, индийско орехче, канела, десерт с червен плод и какао, доза свежест и съвсем слаб спомен за сяра. Нотки тъмен ром и кола. Йод, прясна зелена обелка от орех, кафе/лате/капучино. Прилика с мириса на билков бонбон за гърло. С вода – черешов компот, какао, флоралност, билки, йод и захарно петле. Зрели мандарини, шоколадова вафла с кафе и йогурт с жълти плодове. Вкус – силна сладост, приятна пикантност, карамел, тъмни и червени сушени плодове, минералност, нотки опушеност в стил Висини, мента, лека киселинност, намек за тъмен ром, орехов ликьор. С вода – сушени подправки, сладост, пикантност, сладък червен плод. Финал – среден до траен, сладост, пикантност, тъмен шоколад с чили, щрихи на опушеност, червени боровинки, винени заемки, свежест, сушени фурми и слаб солен мотив. С вода – какао, сладост, билки, пиперливост, компот от череши.
Оценка: 89/100. Цена: над 200 евро по спомен.
В обобщение: старо уиски, носещо едновременно усещане за шери, опушеност и противно на възрастта му – форми на свежест.
