Whiskeytemple 
Този октомври си преминава под знака на уискито, като началото на организираните събития постави Уиски шоуто в София, седмица по-късно Варна домакинства и на Spirits Tastival, където участие взех и аз, а ето че след няколко дни стартира и Уиски фест София 2025г., където ще бъдем и ние с Мая. Между варненското и предстоящото софийско мащабно мероприятие си отпуснах повече от седмица, в която не опитвах уиски. Полезен период на въздържание, който позволи и на рецепторите ми да отдъхнат малко, за да не ги докарвам до алкохолен burnout. Но вчера вече почувствах, че е дошъл момент за ревю и посегнах към бутилката с 18-годишното Балвини.
Balvenie е по-младото братче на Glenfiddich. И двете буквално са разположени в един двор, като в края на 19-ти век Уилям Грант решава, че му е необходима втора малцова дестилерия и шест години след основаването на Гленфидих, завършва и спиртоварната на Балвини. Засега не съм я посещавал, но в Гленфидих бях през 2017г. Но това не означава, че в сайта не може да откриете ревюта на този производител – не съм сигурен колко вече са станали тези, посветени „селцето на късмета“, както се превежда Balvenie, но наближават поне 15. Сред опитаните от мен нейни продукти има някои, които особено приятно са ме изненадали, както и такива, които са ме разочаровали. Конкретното уиски стои на прага между двете групи.
Знам, че вече се предлага и в България, но моята бутилка закупих на връщане от Дъблин в началото на 2024г. Коства ми над 200 евро, което бе съвсем малко по-поносима стойност от тукашната `и цена. И двете обаче намирам за прекалено завишени и неотговарящи на представянето на напитката. Сега, ако ме попитате как така купих шотландски малц от Ирландия, ще спомена, че това се случи на тамошното летище. Уискито е предназначено за т.нар. „travel retail“ магазини и реших да го включа в моя си дегустация. За успокоение на духа на Св. Патрик грабнах и бутилка с ирландско уиски, но нея все още не съм я отварял. Както виждате по вида на това Балвини, то отдавна е загубило значителната част от съдържанието си, позволявайки ми да го споделя с приятели. А снощи и с Мая, която обаче не остана очарована от него.
Кое му придава тази финансова тежест /освен факта, че уискито на Балвини изначално се търгува по-скъпо от това на братския Гленфидих/? Може би причината е в технологията на отлежаването му, която е ангажирала повече средства от страна на производителя – изначално малцовата благинка отлежава в бъчви от американски дъб /страничният етикет ги назовава barrels, но дали тук понятието се ползва в тесен смисъл, единствено отграничаващо екс-бърбън бъчви или визира по-общото понятие на буретата, не знам/, след което бива прехвърлена за няколко месеца в бурета от педро хименес шери. За какъв точно период, не става ясно, но не бих заложил на дълга продължителност – след като опитах уискито, оставам с впечатлението, че шери влиянието не е добре хармонизирано със зърнения дестилат и особено след второто добавяне на вода, уискито значително изтъня като профил. Да не кажа, че направо си се „съблече“.
Никъде на кутията или на самата бутилка не откривам и текст за произхода на цвета. Балвини и Гленфидих имат този укорим от мен навик да подсилват краските на напитките си с карамел е150а и тук бих предположил, че такъв е използван. Не фигурира и текст относно наличието или липсата на студена филтрация, но потвърждавам, че след двойно разреждане с вода уискито се замъти. А добавянето на вода е препоръчително при това алкохолно съдържание – 48,7%. Без нея на вкус напитката ми направи впечатление като особено пареща и дори агресивна.
Аромат – сладникави плодови тонове, боровинки, мед, канела, меденки с канела, винени щрихи, ванилов сладолед с топинг от сладко от боровинки, кола, бонбони виолетки, малц, далечен спомен за сушени тъмни сливи, зряло грозде и крем брюле. Локум роза и нотки праскови. С вода – по-свеж жълтоплодов мирис, стафиди, цитрус, ананас. С още вода – блат от печен сладкиш, тофи, зрял банан. Вкус – сладост, чили, канела, боровинки, череши, какао, малц, тъмен шоколад с чили, ананас, цитрусова кора, форма на агресия. С вода – сладникаво-нагарчащо усещане, портокалова кора, по-слаба пиперливост. С още вода – сладост, жълти ябълки. Изтънява. Финал – среден, агресивен, пикантен, чили, сладникав, влажна дървесина, ананас, последваща сухота. Нагарчащи ядки. С вода – свежест, но без особена промяна. С още вода – марципан, лека опушеност. Уискито се „съблича“ до едно по-рехаво и незапомнящо се ниво.
Оценка: 86/100. Цена: около 500 лева.
В обобщение: интензивно и пиперливо уиски, носещо следи от контакта с винените бъчви. Добавянето на вода тушира пикантността, но не допринесе за подобряване на крайното изживяване.
