Whiskeytemple 
Тези хладните и дъждовни дни вече ги сънувам – бяха преди седмици, а вече започнах да забравям какво е това прохлада. С нея винаги ръка за ръка върви и желанието да се опита някое опушено уиски от шотландските земи – поне мен бе избива на подобни размисли, щом видя пролетните цветове на дървета и поляни, охладени с капките облачен сок. В такъв именно момент преди по-малко от месец излязох за целенасочена разходка под дъжда, по време на която бях решил да направя и няколко снимки на уискито, което описвам днес. Фотоси с чаши до бутилката от дъждовната атмосфера липсват и причината е разбираема. Но от домашната среда ще споделя няколко кадъра на течността в стилната чашка, която ми послужи за целите на поредното уиски представяне.
За дестилерията Глен Скоуша често е ставало дума в сайта – като започнем от регулярните ми очерци на нейното уиски, та чак като стигнем до по-личните и питателни откъм снимки и информация редове, които посветих на посещението ми там през 2022г. Затова няма да задълбавам в просторен анализ на съдбата на този малц от Кембълтаун – чрез „етикетите“ в сайта или посредством търсачката тук може да намерите необходимата ви информация. Ще вметна единствено, че реалността около дестилерията силно контрастираше с актуалната доза лустро и блясък, което рекламният отдел на компанията – собственик се опитва да внуши, включително и с „премиум“ цените от магазина към спиртоварната. Производителят е ситуиран в спокойно малко кварталче на градчето/ селцето Кембълтаун и по време на престоя ми там останах някак с противоречиви чувства – от една страна силно запленен от стила на уискито, но от друга с неприятното усещане за битовизъм, което лъхаше от кооперацията на отсрещния тротоар, откъде се чуваха гласовете на подпийнали местни, на които авариралата водна тръба насред улицата не правеше особено впечатление. Може би ситуацията би била друга, ако човек посети Скоуша по времето на тамошния фестивал, привличащ хиляди уиски ентусиасти. Но във времето, което прекарах там, други туристи нямаше.
Абстрахирам се от всичко това и се вглеждам за кратко в рекламното послание на този младолик ботлинг. Забелязали сте вече навярно, че повечето нови продукти в наши дни идват с някаква нелепа история. Тук също ни посреща такава, съчинена от някой труженик в рекламната компания, която Ломонд Груп са ангажирали. Не знаех какво е картинката на лицевия етикет, но сайтът на производителя дава описание, свеждащо се до вдъхновение от борбата на Архангел Михаил с дракона. Повдигам вежди в недоумение, но си давам сметка, че съществуват хора, които тези маркетингови истории и картинки ги вълнуват. Не и мен – предполагам и повечето уиски ентусиасти, които се вълнуват повече от вложеното в самото уиски. А тук ни очаква не диханието на огнедишащото създание, а опушен дестилат с винено влияние, каквито Скоуша пусна доста напоследък. Основно покрай фестивалните си бутилки и някои по-къси серии. Забелязвам, че не се разпродават бързо, което ме кара да се чудя дали пазарът не се засити от този им стил на младолики уискита със сходни концепции на матурация.
При тази 14-ка имаме опушен дестилат, който изкарва последните 6 месеца от стареенето си в бурета от италианското вино бароло – не е упомената поредността на пълненията им. Не мога да пропусна някак недодяланото рекламно послание, което се открива при по-задълбочено разглеждане на бутилката – задният етикет представя първоначалното отлежаване в „най-добрите“ бърбън бурета, докато сайтът на дестилерията ползва същото определение спрямо винените бурета. И двете твърдения са неверни и еднакво абсурдни, но явно няколко пъти се прави опит да се натрапи впечатлението колко добри бурета са ползвани.
Вън от това, уискито носи следните обективни характеристики: бутилирано е в натурален цвят, без студена филтрация и при 56,8% алкохолно съдържание. Как ми се стори дуото „опушеност и италианско вино“?
Аромат – морски мирис, марината, опушеност, лимонада с мента, карамел, зрели жълти плодове, сладко от дюля, спомен за шапанизирано вино, жълти ябълки, орехи, ягоди, напитка с мирис на ягоди, въглен, зрели мандарини, зърнена закуска с жълти плодове, геврече, ванилови нотки, крем брюле, бяла халва. С вода – плодов мотив от червената гама, ягоди, зелени билки, мехлем за мазане. С още вода – спомен за мириса на влажен шкаф, мента, ванилия, жълти плодове. Вкус – сладост, чили, джинджифил, сладникав лимон, зрели жълти плодове и тук като асоциация, слаба опушеност, отприщва слюноотделянето. Боровинки, месо овкусено със сос от боровинки. При второто отпиване опушеността се усеща по-интензивно. С вода – дървесност, повече сладост, пикантност, сухота, жълти ябълки. С още вода – ванилов профил, сладкиш с ромова есенция и по-тиха пикантност. Финал – среден до траен, пикантност, сухота, слаба сладост, изсмуква влагата от езика, опушеност, слабо нагарчащи ядки, леки танини, свеж и солен мотив. С вода – прашна нотка, зряло жълто грозде, сладост, но и сериозна пиперливост. С още вода – пиперливостта спада, излиза спомен за мента, сладост и марината.
Оценка: 87/100. Цена: по спомен бе под и около 200 лева.
В обобщение: опушено уиски със свеж плодов облик, при което пикантност и дървесност се съчетават с останалите асоциации.
