Dark Mode On / Off

Benromach Château Cissac finish single malt whisky /2009-2017/

 Днес отново ще бъдем на вълна опушено уиски и винени бурета. Казвам „отново“, защото само преди няколко статии представих друг „винен“ продукт на шотландската дестилерия Бенромах /Benromach/, статията за посещението ни на която е на ваше разположение в блога. В края на април писах за Benromach Sassicaia cask finish, който бе на аналогична възраст с уискито от горната снимка /приличат си и на външен вид/, но изборът при подбора на винените бъчви се бе спрял върху италианското вино сасичая. При Бенромах Шато Сисак финалното отлежаване протича в бъчви от френско червено вино, произведено от едноименното шато в един от производствените райони /апелации/ на Бордо. Това е и основната разлика между двата дестилата. Приликите им се свеждат до еднаквия алкохолен градус /45%/ и основното отлежаване в бъчви от бърбън, първо пълнене. Не е излишно да споменем и характерната лека опушеност, с която продуктите на Бенромах се отличават от повечето от намиращите се в шотландския район Спейсайд дестилерии. Макар че бутилката се намира вече и в България, моята бе закупена от чужд сайт и с приятел я разделихме. И този ботлинг се произвежда в по-къси партиди – напълнени са 4200 бутилки, но почти всяка година дестилерията пуска аналогични версии.
 Сасичая финишът на Бенромах наистина ми хареса. Мога да кажа, че той вдигна летвата и се надявах Шато Сисак да ми се понрави поне толкова силно, затвърждавайки изцяло позитивните емоции, които продуктите на управляваната от компанията „Гордън и Макфейл“ дестилерия оставиха в мен до момента. Това за нещастие не се случи и ако трябва да избирам между двете, бих се спрял на отлежавалото в италианските винени бурета уиски. Не си позволявам да определям дадено уиски за силно или слабо – Шато Сисак има своите позитиви, но те не кореспондираха с моите субективни предпочитания. Какво открих при него?
 Аромат – по-силна от очакваното опушеност, която издава младостта на уискито. Нотки локум роза, сладост, спомен за мокра дървесина, печено на дървени въглища месо, свежест и спиртност, жълти ябълки, мотив розов или червен плод, канела, втасващо тесто, опушен колбас. Слаба прилика с мириса на локумена вафла с мирис на малина, парфюмност и подравка за скара. С вода – още свежест и солиден спомен за дим, зърно, пикантност, дори минералност. Вкус – интензивен, отчетлива опушеност и тук, съчетана с пикантност, масленост, сладост, щрихи цитрус, нотки жълт плод, намек за грейпфрут. С вода – сладки плодове от жълтата гама, солена лакта, мед и опушеност. Финал – среден, опушеност, дим, асоциация с кафе, цитрусова кора, джинджифил, свежест, мента, зърно, зелени кайсии и ябълки, малц, слаба метална нотка. С вода – мента, джинджифил, дим, сажди /асоциация с тях/, прегоряла гума.
 Оценка: 82-83/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 50 евро.
 В обобщение: младо уиски, носещо сериозна опушеност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram