Whiskeytemple 
Във финалната майска седмица бих желал да ви срещна с високоградусно уиски от един от малко по-непопулярните производители от Спейсайд – Глен Мъри /Glen Moray/, разположен в доста красив и спокоен квартал на градчето Елгин. Откъде знам това? С Яна бяхме там през 2018г. и в блога съм разказвал подробно какво открихме в малкото населено място и защо харесах цялостното изживяване в Мъри. Бих се радвал, ако отделите няколко минути, за да прегледате споделеното от мен в тематичния материал. Но за да резюмирам описаното – дестилерията не може да се похвали с най-лъскавия външен вид, но стиловото разнообразие и отношението на домакините ни хареса доста. Поне такава беше ситуацията преди пет години. Не вярвам да са построили нова дестилерия, а и се надявам все още да не са въвели рестрикции за местата за снимане /ако не броим зоната около мелницата/.
Глен Мъри до преди няколко години се подвизаваше в по-ниския ешелон. Поне откъм пазарно присъствиe, свеждащо се до няколко по-достъпни уискита без посочена възраст. Може би сте опитвали някои от тях. Но това се промени и френските собственици въведоха по-шарена продуктова алтернатива, включваща вече дестилати на възраст между 10 и 21 години. 21-годишното уиски с порто финиш пък замени 25-годишния малц със сходно отлежаване. Освен това, в допълнение към регулярните 12- и 15-годишни уискита, пълнени на 40%, за магазинната мрежа на пътуващите със самолети бяха бутилирани и техни аналози по показател години, но този път подкрепени с по 48% алкохолно съдържание и отсъствие на студена филтрация. Не съм ги опитвал, но идеята ме изкушава. А не са и непосилни ценово – поне давайки си сметка за заобикалящите ни тенденции в бранша.
Към всичко това ще добавя и набиращата скорост серия „Private cask collection“, при която се бутилират уискита с различно винено отлежаване /предимно с винени финиши/, директно с градуса на бъчвата, без добавян оцветител е150а и без студена филтрация. Да речем, че тази гама е насочена директно към уиски ентусиастите, склонни да заплатят по-висока цена, срещу която да получат по-различен поглед над Glen Moray. От гамата /не само от Private cask collection, а и от линията „Warehouse 1″/ имам две стъкла – едното с финиш в токайско вино /предстои ревю тук/ и това, което съм заснел в тази статия. При него комплимент оставя доотлежаването в буре/ бурета от сладката италианска марсала от Сицилия.
Този Глен Мъри е роден на 28.09.2007г. и можем да предположим, че първоначално е отлежавал в екс-бърбън бурета. Поне това е моята логика. Заключителната част от престоя си в дъбови бъчви е прекарал в споменатите екс-марсала бурета. Или буре. Тук ми се губи детайл, ще поясня. На етикета е посочено, че са напълнени 238 бутилки, но липсва указание, че уискито произхожда от една единствена марсала бъчва /т.нар. „single cask“/. Вън от това, пределно ясно е отразена възрастта на благинката – 13 години, както и че тя не е студено филтрирана и че не е боядисвана с карамел е150а. Алкохолното съдържание е 56.6%.
Аромат – свеж профил и леко накиселяващо усещане като от презрял жълт плод. Нотки малц, зърнена закуска, ябълки/ запечени ябълки, щрудел, ядки, карамел, ананас и сладникаво усещане. Вода добавях четири пъти. При първото – спомен за мириса на шоколадова вафла, сушени малини и ягоди, крем с тези плодове, дървесина, ацетон, жълт плод, ромова есенция. При второто – ванилия, свежи жълти и зелени плодове, винени заемки, шоколад, дървесина. При третото – лимонени бонбони и презряла круша. При четвъртото – отново нотки лимонени сладки/ бонбони и още свежи плодове. Вкус – стои интензивно. Мед, пиперливост, сладост, но не силна, лимонена кора, чувство на сухота, слабо нагарчащи ядки. Алкохолът изсмуква влагата от езика. При първото добавяне на вода – по-силна сладост, явна пикантност, чили, свежи жълти круши. При второто – пъпеш, още сладост, пиперливост и ферментиращи/ презрели праскови. При третото – по-слаба пикантност, още сладост, джинджифил, малц, дюли, лимон. При четвъртото – сладост и спомен за ананас. Финал – среден, малц, алкохолна захапка. Сухота, слаба сладост, сушен жълт плод и лек метален привкус. С вода – по-явна сладост, агресия, чили, лютива чушка. С второто добавяне – мед, малц, сладки жълти плодове и пикантност. С третото – дървесност и бонбони Виолетки. С четвъртото – още от дървесното влияние и сладникав плодов мотив.
Оценка: 86/100. Цена: коства ми около 200 лева.
В обобщение: уиски, което считам, че изисква добавяне на вода. Оптималното му представяне за мен настъпи около третото добавяне. В чистата му форма ми се стори по-плахо на нос и едновременно с това по-агресивно на вкус.
