Отново е вечер, с която идва любимата ми част от денонощието – тази, в която си говорим за уиски /или пишем и четем за уиски/. Днес ми е ден без любимата напитка. Всъщност, не всеки ден през седмицата дегустирам – стремя се поне през три от дните да не консумирам алкохол /не само уиски/. Ясно е защо – колкото и да обичам течната вкусотия да не забравяме, че става дума за алкохол с висок градус, честата употреба на който води до неблагоприятни изменения в организма ни /предполагам сте съгласни с това ми послание/. Казаното обаче не ми пречи да си мисля за уиски, да фантазирам по темата и най-вече, да пиша и споделям изживяванията си.
И ето че си идвам на думата – вчера за мен бе особено щастлив ден, тъй като успях да впия жадни сетива в рядко срещана напитка, при това носеща завидна възраст. Благодарение на приятелите от Чист.Зрял.Малц и на Валентин в частност, които са вносители на марката „Гленгласа“ се насладих на 30-годишното уиски от дестилерията, носеща сложен правопис /Glenglassaugh/ и противоречия в произношението /някои я произнасят като „Гленгласоу“, но коректното `и произношение за мен е „Гленгласа“/. Гостувах му преди по-малко от месец, по спомен беше дъждовен ден от седмицата и ми се отвори път до София. За щастие там намирам все повече приятели и „запълването“ на времето не стои на дневен ред, защото в приятна компания времето не се „запълва“, а лети неусетно. Вальо спомена, че са запазили нещо вкусно за мен /лъжа – не нещо, а неща, защото фирмата внася и продуктите на GlenDronach и BenRiach/ и се започна едно снимане на красивата бутилка /вижте снимките и кажете дали лъжа/. Не мога да кажа „дегустиране“, тъй като ми предстоeше слизане към Masterpiece и ми бе рано уиски. Затова пощраках на воля с телефона, а уискито отлях в една от добре познатите ви стъклени бутилчици. И благинката зачака да `и дойде реда. Вчера бе подходящият момент.
Поглед над историята на марката:
Като повечето шотландски дестилерии и Гленгласа е основана през 19-ти век, по-точно през 1875г. от Джеймс Мор и Александър и Уилям Морисън. Намира се на около 60 км северозападно от Абърдийн, така че ако имате път на там отделете някой друт литър бензин, за да я разгледате /при първа възможност аз щенго направя, ще пийна един малц и ще си спомням за времето, когато в Абърдийн играеше Илиян Киряков/. Самото `и изграждане отнело около две години и 10 000 паунда /по тогавашния курс – с инфлационния индекс сега тази сума би възлязла на няколко стотин хиляди паунда/. Шотландската уиски индустрия била в своя апогей – дестилериите в края на века никнели като гъби, изключение не правела и тази на Гленгласа. Уискито потекло от медните казани, но не оставайте с впечатление, че се е предлагало като едномалцов дестилат в лъскава опаковка. Не, краят на 19-ти и началото на 20-ти век /до 50-60-те години на века/ са времето на засиленото търсене и производство на смесените, бленд уискита. Такава е била модата. Рядко някой би пил чисто едномалцово уиски. Затова и огромният процент на произведения малцов дестилат от Гленгласа бил разходван за смесените уискита, в частност тези на Teacher`s.
В края на века, технологично детилерията била обновена и всичко изглеждало цветя и рози, когато уиски промишлеността била засегната от последиците на „Кризата Патисън“ /братя-търговци, често наричани и измамници, които покрай мегаломанските си проекти завлекли една или две камари дестилерии и банкови институции и след като фалирали и влезли в затвора, колодата с карти рухнала, повличайки много производители със себе си/. През 1892г. Александър Морисън изпитвал сериозна нужда от финансови постъпления и продал Гленгласа на Highland Distillers, залегнали по-късно в състава на The Edrington Group /придобити от тях през 1999г./ – актуалните собственици на Macallan и Highland Park. И вместо успех и признание новият век донесъл тишина в производствените помещения. От около 1907г. до 60-те години на 20-ти век, с кратък период на производство през средата на 30-те години, дестилерията не произвеждала уиски.
60-те години, освен много готина музика, донесли и нещо непознато – засилващо се търсене на уиски /войната била свършила преди 15-20 години, Европа и светът вече започнали да се съвземат от следвоенната криза и обществото вперило поглед към веселата част на живота/. Не само на смесено, но и вече на малцово /за което следва да поздравим Glenfiddich, които първи започнали да рекламират и налагат културата на употреба на малцово уиски/. Именно тогава Гленгласа била обновена и започнала засилено производство на уиски – този път за смесените напитки на Cutty Sark и The Famous Grouse. В следващите 40 години Гленгласа я очаквали времена на засилено производство, и години на забвение – от 1986г. до 1992г. дестилерията не функционирала /кризата от 80-те години във Великобритания не я подминала/. През 2008г. Edrington Group, придобили вече Гленгласа, я продали за около 5 млн. паунда на Scaent Group, която в следващите пет години положила доста труд, за да обнови съоръженията в дестилерията, за да бъде тя конкурентноспособна и да може да предлага качествено малцово уиски. Нещо не им потръгнало обаче и през 2013г. Гленгласа била придобита от консорциума, оглавяван от Били Уолкър, закупил през 2004г. дестилерията на BenRiach и GlenDronach пред 2008г. Съдейки по стореното от компанията в двете дестилерии хората от света на уискито предусещали, че на Гленгласа `и се отрежда специално място и внимание. На пазара били пуснати някoи стари 30 и 40-годишни дестилати /спечелили доста призове, а и фенове, предвид поносимите цени/, произведени във времената на бившите собственици, а към началния сегмент били насочени три уискита – Glenglassaugh Torfa single malt whisky, Glenglassaugh Revival и Glenglassaugh Evolution single malt whisky.
Именно уискито, което представям е едно от най-старите в обновената гама на компанията. Поради това не се открива лесно. В България съм го срещал онлайн, при цени от около 800 лв. Срещу тях получаваме нестудено филтрирано уиски, при странния за мен градус от 44,8%, навярно при натурален цвят /не е посочен изрично, но след 30 години бихме ли очаквали подсилването му ?!/. Стойностите на алкохолния градус бих обяснил по следния начин: 1/ уискито не е пълнено само от една бъчва /не е single cask/ и навярно хората от Гленгласа са добавили вода към него, за да свалят алкохолния градус на цялата партида, за да предложат повече количество или 2/ партидата включва старо уиски с нисък градус, дължащ се изпаренията /“ангелски дял“/, към което е добавено по-младото 30-годишно уиски с по-висок градус, който да го компенсира. Това са обаче само предположения. Срещнах информация, че от уискито са пуснати около 1000 бутилки /може би и повече/ и всяка е номерирана. Не обърнах внимание коя подред е тази от снимката. Не открих категорична информация за бъчвите, в които отлежава уискито /със сигурност има такива от шери, но не знам дали няма такива и от бърбън или друго подсилено вино/.
Аромат – сладост, спомен за мириса, който оставя качествената бъчва от порто върху уискито /веднага се присетих за вкусните Glenmorangie Quinta Ruban и Kavalan Concertmaster/, червени плодове, плодова дъвка, череши, пъпеш, нотка бърбън. Уискито носи осезаема плодова сладост, слаба за възрастта си дървесност, слаба пикантност, асоциация със зрели кивита, банани, но доминиращи червени плодове, малинов крем, малинов чийзкейк, карамел и спомен за тирамису. Откроиха се и нотки печени ябълки и масленост /крем/, намек за сол, солен карамел ако може да си го представите, дори бекон. Постепенно се засили влиянието на тъмните нотки, появи се и цитрус, сладко от диви ягоди и такова от праскови, както и подправки от пакетче. След още минути в чашата /такава красота не се пие на един дъх/ се засили карамелът и сладкото от черевени плодове. Вкус – кремообразен, нежен, слабо пикантен и дървесен, обилно плодов, маслен, сладък, носещ спомен за тъмни и червени плодове, карамел, препечена филия. Отприщва слюноотделянето. След второто отпиване плодовите нюанси се засилиха, но се появи и по-силна пикантност и намек за опушеност, дължащи се на дългия престой в бъчвата /европейски дъб/. По-късно се появи и слаба горчивина /танини/, която се комбинира чудесно със сладостта. Финал – траен, слабо горчив /какао или грейпфрут/, след това малц, сладост, още червени плодове /малини, череши, ягоди и боровинки/, масленост, дървесност и слаба пикантност. Долових и намек за зряло тъмно грозде. След второто преглъщане се появи и по-силна сгряваща пикантност, мед, череши киснати в алкохол и отново асоциация с опушеност /заемки от отлежаването в бъчвата/.
Оценка: 91/100.
В обобщение: чудесно уиски, притежаващо плътен, но изискан вкус и послевкус, придружен от силна плодова нотка при аромата. Това е едно от онези уискита, които бих консумирал с удоволствие на специален повод. Прекалено добро е, за да намира място в чашата всеки ден, но е и също толкова добро, за да стои затворено.
Whiskeytemple_Vladimir 
