Whiskeytemple 
По някакво интересно стечение на обстоятелствата днес ще бъде ден за разкази за малцовото уиски на дестилерията Аберлауър /Aberlour/. Снощи си спомних, че не съм представял до този момент новата 18-годишна версия, която преди няколко години се появи като по-нова и по-скъпа алтернатива на някогашния пълнолетен дестилат, който аз харесвах. Може би и вие го помните – при него имаше шери влияние, а цената му в един момент бе закотвена на около 105 лева. Вярно е и това, че след това на практика тя се покачи – уискито вече се предлагаше в половин литрова разфасовка за горе-долу същата стойност, преди окончателно да бъде „пенсионирано“ от господарите на дестилерията и да бъде заменено от новия си роднина, вече котиращ се за над 200 лева.
По-лесно правя този словесен паралел точно сега, защото се оказа, че на днешния ден преди 7 години съм закупил и една от последните си бутилки от старата 18-ка, която още тогава заснех до шуменска писана – знаете вече колко популярни станаха животните от семейство котки в нашия планински регион, нали? Действително припокриването на снощното ми решение да опитам уискито, запознавайки и Мая с него и днешният фотографски спомен са плод на чиста случайност, но пък затвърдиха усещато ми, че именно днес следва да ви представя Aberlour 18 y.o. Double sherry cask finish.
Hе помня старата версия да е имала някакво уточняващо име – тя си беше Aberlour 18 и тази презентация беше достатъчна. Малцът, който я замени, вече възприе нов подход и се означава като Double Sherry finish. Разбирате къде се поставя акцентът тук – върху двойната шери комбина, бъчви от която са способствали за формиране на облика на благинката. Аберлауър отдавна бе инкорпорирал краткото или дългото участие на шери бурета в производствения процес, което бе отразявано и в името на уискитата. Някои се означаваха като Double matured, а други единствено като такива с по-кратък шери финиш.
Разликата между двете направления бе съществена и служеше като компас за ценителите – когато става дума за ботлинг от серията Double cask matured се имаше предвид уиски, създадено след отлежаването на съответната марка в два типа бъчви. Цялостно отлежаване – продължителността е строго индивидуална и в най-добрия случай бе изписвана на етикета. В края на този период двете партиди от уиски се смесваха, преди да бъдат бутилирани.
По-съвременният подход е другият – този с двойния финиш, при който определеното количество малц се прехвърля за известно време в друг вид бурета, от които да издърпа набор от аромати и вкусове. Обикновено това са пресни бурета, т.е. първо пълнене и с това се цели ускоряване на процеса. Аберлауър беше усвоил и двете техники при подготовката на своите уискита.
При новия Aberlour 18 y.o. за по-удачна е избрана именно втората опция с кратко* прехвърляне на уискито в шери бъчви.
Това обстоятелство е отразено и на лицевия етикет, където напитката е обозначена като Double sherry cask finish. Тук обаче ще отворя една скоба, тъй като и при рекламното описание на този дестилат откривам непрецизности. Търсейки някаква полезна информация за продължителността на финиша, за произхода на шери бъчвите, за естеството на цвета на уискито и за наличието или отсъствието на студена филтрация, посетих сайта на дестилерията. Там ме посрещна не само обновения външен вид на бутилката от последните партиди, но и анонс, че уискито се обозначава като Double Cask matured, а същевременно на долния ред се характеризира като Double sherry cask finish. Смесени са двете понятийни групи и това според мен създава объркване.
Цялата какафония според мен произлиза от факта, че рекламният отдел прекалено много се е заиграл с поставянето на акцент върху двуликата природа на малца. На задния етикет на кутията му ясно е посочено, че са ползвани две групи малц – едната отлежавала в бъчви от американски дъб /екс-шери и екс-бърбън/, а другата в такива от европейския му горски роднина /дали това е испански, френски или словенски дъб не е упоменато/. И накрая тези две групи са прехвърлени в бурета от вино олоросо и педро хименез, първо пълнене, за определен времеви период на досъзряване – финиш. Далеч по-ясно и разбираемо би било уискито да се обозначи с простичкото Aberlour 18 y.o. Sherry finish.
За липсата на категорична информация относно характера на краските и неяснотата с наличието или липсата на студена филтрация стана вече дума. Забелязах обаче, че след второто добавяне на вида уискито леко помътня – в чашата на Мая водата бе по-малко и определено там напитката изглеждаше по-пречистена.
И като говоря за вода, нека вметна нещо. Независимо, че алкохолното съдържание е едва 43%, уискито се усеща интензивно и добре понася разреждането с капките вода. Знаете, че винаги добавям, но се е случвало и далеч по-потентни благинки да не се харесват с водата. Тук за щастие това не е така – поне при моята бутилка от Партида 1 на уискито.
Аромат – сладникави тонове, пикантност, подправки, стои интензивно, сладко от ягоди или череши, малини, малинова панакота с ванилов крем, балсамико, солиден спомен за червени плодове. Интензивно шери влияние, канела, карамфил, карамелизирани пуканки, шоколад, портокали с карамфил, тирамису, малц, форма на свеж плод, която оприличих на червена ябълка. Какаов десерт, нюанс на сушени сини сливи, орехов ликьор, тъмно грозде и усещане като от бърбън под всичко изброено. С вода – спомен за свеж плод, но и винени заемки. Вкус – пикантност, сладост, канела, какао, малц, млечен шоколад, шери нотки, намек за тъмен плод, отприщва слюноотделянето. Сладникава тъмна бира. С вода – дървесност, пикантността спада, смлени орехи, свеж малцов мотив. Финал – среден, пикантност, сухота, малини, ядки, слаба сладост, подправки, лека киселинност. С вода – пикантност, винени щрихи, боровинки, тъмно грозде.
Оценка: 87-88/100. Цена: около 200 лева
В обобщение: уиски с изявено винено влияние, доближаващо профила на шери бомба. Дървесността е осезаема.
