Dark Mode On / Off

Glen Scotia 11 y.o. Sherry Double cask finish single malt whisky

 Първото уиски представяне, написано след прехвърлянето на блога на адрес whiskeytemple.com, ще посветя на малц от Кембълтаун. В рамките на градчето от шотландския полуостров Кинтайър функционират три дестилерии – Гленгайл, Спрингбанк и Глен Скоуша. Именно към Скоуша ще ви пренеса днес, представяйки ви бележките си за нейното 11-годишно уиски, носещо тромавото име Sherry Double cask finish. То се появи в продажба през 2020г. и остави противоречиви усещания в опиталите го. Какво имам предвид с това?

 В последните няколко години Скоуша успя да си издейства място в сърцата на любителите на шотландския малц. В изминалите години гамата на дестилерията бе като че ли пренебрегвана и често попадах на не до там хвалебствени описания на продуктите ѝ. След смяната на собствеността върху дестилерията, този ход бе променен и след силен тласък при подбора на ползваното дърво, за Скоуша се говори с повече позитив, в което може да се убедите сами, ако потърсите мнения за наличните ѝ версии. И в светлината на тази нова реалност се появи 11-годишното уиски, което ревюирам днес, което бе позиционирано, а и все още е, защото не е разпродадено, в приятен ценови клас /около 60 евро/ и бе представено като ползващо два вида шери бурета за доотлежаване на алкохола. Проблемът дойде за някои от колегите-ентусиасти, които след отварянето на бутилките си започнаха да описват не до там приятни асоциации /преварено мляко, дори и бебешко повръщано/, а това намери продължение и в значително ниския рейтинг на ботлинга в базата данни на Whiskybase. Други споменаваха и липсата на опушеност като негатив.

 Противно на това наложило се разбиране, аз останах очарован от стила на уискито, който ме лъхна в първите минути след отварянето на стъклото. Усетих нещо по-нетрадиционно като мирис, но по-скоро бих то оприличил на солидно усещане за канела, плодове от типа на кайсиите и лимон. Представете си това като някакъв обобщен букет от ароматни заемки. Разминаването между мненията на различните ентусиасти, моя милост включително, е напълно нормално явление – всеки от нас възприема уискито от собствената си позиция и от набора от спомени и асоциации, които сме изградили. По същия начин за едни силно опушеното уиски би могло да бъде нектар, а за други катранено мъчение като от обект на пътна инфраструктура. Казвал съм го и преди – красотата е в разнообразието. Независимо от готиния първи контакт, който реализирах с напитката, реших да ѝ дам месеци, за да подиша. Проследявайки тази времева нишка, достигаме и до изминалите няколко дни, в които направих снимките и опитах благинката. Нов сайт изисква нови снимки. 🙂

   

 Есенцията при отлежаването на уискито я загатнах по-горе. В началото на жизнения си път тази Скоуша старее в бъчви от бърбън, първо пълнене. „Черешката на тортата“ поставя прехвърялено на уискито в бурета от шери педро хименез и олоросо шери, в които уискито изкарва неизвестен период от време. Влиянието на този престой обаче се долавя ясно – освен плодовите щрихи и споменът за канела, благинката представя отчетлива дървесност при вкуса и финала, проявяваща се като сухота и пикантност. Благодарение на тройната дървесна коалиция получаваме уиски с приятно наситен нюанс, който не е подсилван с карамел е150. Малцовото уиски не е било и студено филтрирано. Градусът му е 54.1%.

  

Аромат – сладникави винени тонове, светло сладко грозде, накиснато зърно, пролетни цветя, кайсии, компот от кайсии, захаросана лимонена кора, ванилия, готварска/ сладкарска хартия, зряла круша, канела, пикантност, намек за клечка кибрит, карамел, жълта ябълка, пъпеш, крем карамел, мирис като от щанд със сушени захаросани плодове, зряло манго, тамян. С вода – повече от сушените плодове от светлата гама, стафиди, мокра почва, свеж лимон. Вкус – сладост, мед, малц, пикантност, джинджифил, сладникав лимон, ванилов крем. Изсмуква влагата от езика. Крем карамел, нотки препечено, лека сухота. С вода – сладост, по-слаба пикантност, дървесност, минералност /солен мотив/, свежест. Финал – среден, пикантност, сухота, слаба сладост, свеж жълт плод, малц, слаби танини, кафе, слабо нагарчащи ядки, свежи билки, мента, дори усещане като от гъби. С вода – свеж плод от жълтата/ зелената гама, минералност, пикантност.

Оценка: 86-87/100. Цена: около 60 евро.

В обобщение: интересно уиски, което предлага раздвижен профил, при който за мен бе водещо усещането за канела и жълти плодове.  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram