В сайта на дестилерията не открих информация за Glenfarclas 18 y.o. Може би, защото не се числи към общодостъпната гама или просто заради пропуск и недоглеждане. Отсъствието му там не ме засяга толкова силно, но бих желал да науча повече за ползваните бъчви от достоверен източник – а какъв по-достоверен от самата дестилерия. В интернет попаднах на информация, че съзряването протича в ползвани шери бурета /твърдеше се, че са от европейски дъб/ но тъй като Гленфарклас разполагат и с малък процент екс-бърбън бурета, ми стана интересно дали част от тях не са били добавени към партидата.
Опитвайки пълнолетния дестилат достигнах до извод, че той се различава съществено от 15-, 17- и 21-годишните си роднини и ми се искаше да разбера дали това се дължи единствено на по-високия процент ползвани вече бурета или може да бъде обяснено и с евентуалното ползвани на някогашни бърбън бъчви. Подобно отклонение в профила е лесно обяснимо – не ми звучи логично дестилерията да преследва аналогично усещане с три уискита, различаващи се единствено с няколко години. И говорейки за различие, имайте предвид, че то остави в мен позитивни впечатления – напълно е възможно някой да хареса повече по-богатия на типичните тъмни шери нотки профил на Фарклас 15 и 21, но това, което открих като закодирана информация в генома на Glenfarclas 18 определено ме изненада приятно. Генезисът на радостта ми бих открил и в това, че повечето ползвани бурета позволяват спиртът/ алкохолът да изпъкне над интензивното винено влияние и да разкрие дестилирийния си облик – в случая с Фарклас 18 мед и по-свежи плодове. При използване на първо пълнене бурета от шери и то за не малък период, този характер би останал заглушен или от самото вино и профила, който изгражда, или от по-яркото влияние на дъба. А колкото и да харесвам влиянието на буретата от шери, първо пълнене, в един момент ми се приисква да разнообразя с нещо по-нетрадиционно.
Благинката носи 43% алкохолно съдържание, което се е получило при разреждането на уискито от бъчвите с изворната вода, която ползва Гленфарклас. Дестилерията не ползва карамел е150, независимо, че би било добре да се указва на етикета, за да не се налага да ходим на врачка. Уискито обаче е студено филтрирано – заедно с по-ниския градус това са двете ми оплаквания от него. 46 или 48% и отсъствие на „студеното пречистване“ биха дали далеч повече от актуалната скромна презентация, която подсказва, че то е било насочено към по-широк кръг от потенциални купувачи, за които високото алкохолно съдържание и евентуалното замътване /напълно естествен процес при нефилтрираните уискита под 46%/ биха били минус. Цената му обаче беше чудесна – открих шишето за 85 лв. в края на 2018г., когато и го отворих.
Аромат – явна сладост, асоциация с мед, какао, зърно, жълти сливи, ванилия, лимон, мента, тревистост, джинджифил, липа, фъдж, спомен за банан, прегорял крем брюле, кекс, сгряващо усещане. Нотки меденки с канела, жълто грозде, лимонена есенция, мирис като от станиолчето на кутията с цигари, спомен за еклер с ванилов крем, праскови, индрише, сладко от кайсии, далечен спомен за шери, бисквитена торта. С вода – сладки ванилово-плодови тонове, фъдж и малц. Вкус – джинджифил, масленост, сериозна сладост, отново мед, сочен и зрял жълт плод, сладко от жълт плод, зрял ананас, жълти круши, сладко жълто грозде, малц и мента. Отприщва слюноотделянето. С вода – сладост, зрял жълт плод. Финал – среден, носи сладост и усещане за малц. Лимонена кора, хлад, мента, сладки жълти плодове, слабо нагарчащи кайсиеви ядки и масленки. С вода – пикантност, малц и сладост.
Оценка: 87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: платих за него 85 лв.
В обобщение: уиски с изявено медено-плодов профил и отчетлива сладост.