Whiskeytemple 
Периодично харесвам да се завръщам към някои уискита, които съм опитвал в ранен етап от моето малцово пътешествие и така да проверявам доколко са се променили възприятията ми между отделните ми срещи, и евентуално бих ли открил значима промяна между усещането, оставяно от напитката. Подобно поведение бих препоръчал и на тези от вас, които проявяват по-сериозен интерес към опознаване на света на зърнените напитки. Защото нека си го кажем – не всеки, който някога е хващал бутилка с тази благинка и я е вкусвал, ще се превърне в уиски ентусиаст, ценител и изследовател. Но ако считате, че имате по-сериозно отношение към този течен жанр, бих могъл да ви препоръчам реализирането на подобни експерименти.
С днешното представяне на 12-годишния Дъфтаун постъпвам именно така. Първите му две ревюта датират от края на 2014г. и началото на 2015г. Ако ги откриете през търсачката в сайта, ще забележите друга визия на етикета на бутилката /за щастие формата и параметрите`и са същите/, със сигурност и друга партида с 12-годишен малцов сок в нея. Това е така, тъй като алкохолът се добива на партиди, старее в отделни бурета и колкото и пропорцията между тях да бъде унифицирана от производителя, винаги ще са налице някакви разлики между тях. Най-лесно обясними с характеристиките на бъчвите, защото всяка една от тях има собствен характер и профил, който отдава на ечемичния спирт, който едва след 3 години отлежаване може да се нарече уиски. Други причини за евентуалните отлики между партидите биха били отклонения в производството – ползването на друг ечемик, бързина на ферментация и дестилация, ползване на по-пресни или по-неактивни бъчви и т.н. И тук визирам единствено наличието на обективни фактори за стилови разлики – натрупаният опит и субективното ми отношение не попадат сред изброените основания.
Може би щях да забавя този трети контакт с младока от дестилерията Дъфтаун /Сингълтън е търговска марка и под нея се бутилират три различни малцови уискита/, но Мая разполагаше с бутилка, която бе закупила през изминалата година. Затова я помолих да ми я отстъпи за няколко мига, в които да я фотографирам, а след това да я опиша отново. И в резултат на това сайтът приветства поредния уиски разказ – макар и в сърцевината на този горещ сезон, винаги намирам удачно време и нагласа за любимата като стил напитка.
В раздела с дестилериите съм представял историята на производителя и тук ще я спестя. Ще акцентирам единствено върху белезите на това уиски, което несъмнено играе ролята на встъпителен малц в годишните разновидности на спиртоварната – тя предлага и бутилки без посочена възраст, украсени единствено с търговски имена, но не съм ги опитвал. Не мисля и че ще го направя, защото не намирам съществена стойност в това. Планирам по-скоро да ви срещна с 18-годишния `и представител, който успях да изнамеря преди няколко години на старата му разумна цена от около 120 лева. Повече за него в настоящето не бих платил – това се отнася и за новите 21 и 25-годишни уискита, които така или иначе не се внасят в България, които също са презентирани по моите разбирания в неудачна форма. За мен това би било неоправдан разход за студено филтрирано, 40-градусово и подсилено с карамел е150а откъм цвят уиски, каквото е 18-годишното.
И ето че докато говоря за Dufftown 18 y.o., успях да ви дам характеристиките и на 12-ката. Същото важи и за нея, което я дефинира като базов малц за широка аудитория. В допълнение към това ще вметна, че за направата му е ползван дестилат, отлежавал в екс-бърбън и екс-шери бъчви /от олоросо и педро хименез/.
Аромат – слаба парфюмност, малц, мед, восъчна пита, нотки зелени ябълки, сладникава запечена круша, пъпеш, дюля, кайсии, зелени билки. Пикантност. Стои дори леко агресивно. Профилът в началните мигове е свеж и тревист. По-късно долових и щрихи кокос. След минути влиянието на ползваните шери бъчви се засили. Спомен за сладко от круши, шери, сладкарски подправки и по-тъмни асоциации. С вода – свежест, мая, влажна дървесина. Вкус – интензивен, чили, сладост, свеж жълт плод, сладко от круши. Остави впечатление за по-младо зърнено уиски, а агресията му за мен не съответстваше на аромата. С вода – танини, нагарчаща лимонена кора, сладост и грубоват нрав. Финал – къс до среден, препечено, слаба сладост, сухота, пикантност, грейпфрут, свежест, ядки. С вода – още сухота, билки /напомни ми дори на джин/, чувство като от влажна дървесина.
Оценка: 81/100. Цена: варира
В обобщение: мирисът на това уиски, след разгръщането на шери асоциациите, ме изненада. Тук печели симпатиите ми.
Но вкусът и финалът за мен не му прилягаха – крайно агресивно и някак постно. А с добавяне на вода /няколко капки/ изживяването се влоши.
