Whiskeytemple 
В изминалите няколко години натрупах достатъчно материал за ревюта – част от него е под формата на мои си бутилки, с които се прескачам тук, а останалите запаси са във вида на миниатюри/ мостри, които съм си набавял чрез приятели, отварящи интересни вкусотии. И тъй като отдавна не бях поглеждал към струпаните малки колбички, криещи изкушаващи течности, преди малко реших да се поразровя във втората група пазители на уискито, като на произволен принцип дръпнах едно шишенце, което да опиша в блога. Усетих, че искам случайността да посочи напитката, която да се появи днес в сайта и ръката ми се спря на нещо от дестилерията Бенриах, към която изпитвам определена симпатия – от началната страница в сайта или чрез етикета „Benriach“ може да откриете и другите материали, които съм посветил на този производител от Спейсайд. Уискито му бях намерил чрез малцов другар /Стан, наздраве!/, а самата течност се обозначава като Benriach 1995, 20 y.o. Single oloroso butt #7377 single malt whisky, бутилиран за белгийския вносител Premium Spirits.
Кое отличава дестилерията от повечето конкуренти от района? Когато говорим за Спейсайд, поне в настоящето, очакваме лек, привидно неангажиращ плодов профил на дестилата, при който по презумпция не се предвижда сериозна пиперливост и опушеност. Тази последна характеристика при теоретичното райониране на уиски регионите отрежда за Висините /абстрахираме се, че географски включват Спейсайд/ или Айла. Но в земите на зоната, изпълнена с най-много спиртоварни, се намират някои по-нетипични производители, които си позволяват да размиват границите между установените правила по отношение на стиловете уиски и го правят доста умело – не претендирам да съм изчерпателен в изброяването, но две от тях не мога да пропусна. Едната дестилерия, която прави това е Бенромах. Собствениците ѝ разполагат с огромен опит в бранша и безапелационно моделират екзотичния ѝ профил, често основаващ се и на опушен дестилат, съчетан с бърбън, шери или друго винено отлежаване.
Втората спиртоварна, намираща се в близост до градчето Елгин, е тази на Бенриах. Тя има по-голям производствен обем от Бенромах, но между двете са налице значителни прилики. И при двете можем да открием опушен и неопушен дестилат. Бенриах от своя страна може да се похвали с някои наистина сериозно надградени с торфеното влияние напитки. Намигвам ви – тази, която описвам днес, не е лишена от това влияние. Дори напротив – то е повече от щедро. И двете дестилерии имат в портфолиото си двойно и тройно дестилирани уискита, съчетани с различен набор от дъбови бъчви, но селекцията при Бенриах е значително по-широка. Палитрата там, която заложи още предишният господар /Били Уокър/, продължава да се поддържа в някаква степен и понастоящем от големия корпоративен притежател – Браун-Форман от САЩ. Ценообразуването му не го коментирам. Едно съществено предимство, което откривам при Бенриах е възможността на място да се подготвя част от нужния ѝ малц – поне по спомен от чутото там, това е зърното с опушено влияние за късите серии, които напоследък бяха пуснати в продажба /обединени под името Malting season, ако не бъркам/. Макар и икономически неоправдано като подход, това решение носи огромен сантиментален заряд за нас, феновете на уискито, тъй като завръща този етап от производството към историческите му корени. Не е ефкетвино, но е красиво. И след всичко абстрактно, идва ред на конкретиката.
Този 20-годишен Бенриах, дестилиран на 05.06.1995г. и бутилиран през септември 2015г. е плод на две управленски поколения. Първо, получен е по времето на господството на Перно Рикар над Бенриах, като е бутилиран в годините на Били Уокър след шери отлежаване в бъчва от типа бът /между 500 и 600 литра/, съдържаща преди това олоросо шери. Номерът ѝ е 7377. Дестилатът в бутилката е опушен, не е разреждан с вода и носи алкохолно съдържание от 51.8%. Течността не е студено филтрирана и е с натуралния си цвят.
Аромат – спомен за нагрята гума, аграрен мирис /асоциация с аромата на обор/, асфалт, осезаема опушеност. На сляпа дегустация бих предположил, че пред мен стои уиски от Айла или Кембълтаун. Прилика с тъмен ром, сушени боровинки, какао, мента, смлени орехи, йод, опушено месо, подправки и марината за месо с опушен мотив, билки, билков ликьор. Постепенно под интензивната опушеност се прокрадва асоциация със сушени ягоди и сини сливи, със сладко от сливи. Намек за мириса на синьо сирене овкусено със сладко от ягоди. Карамел, карамелизиран ананас, презрял банан, тамян. С вода – лакта, шоколад с карамел, опушеност, свежи ябълки, боровинки и още ягоди. Вкус – плътен, сладък, пикантен и силно опушен. Намек за тъмни плодове, стоящи под торфената покривка. Чили, шоколад, подправки. С вода – отново лакта, опушеност, солени кулинарни подправки и сок от нар. Финал – среден до траен, интензивно опушен, нотки какао, сладникави тонове като от тъмен плод, сладко от ягоди, пикантност, лютива горчица. С вода – чили, опушеност, сладост и прилика с ликьор с кафе.
Оценка: 88/100. Цена: определя се на аукционите
В обобщение: опушена бомба в стилистиката на Айла или Кембълтаун, която се надгражда от влиянието на шерито.
