Dark Mode On / Off

Aberfeldy Exceptional cask 15 y.o. ruby port cask, Le Comptoir Irlandais exclusive

 След като открих сезона на позабравените от мен уискита с представянето на новата 16-годишна Скапа, за която дума в предходната статия, днес продължавам с преоткриването на някои брандове от Шотландия, потапяйки се в едно лимитирано издание на дестилерията Аберфелди, което понаснимах преди дни в приятна компания и което по-късно описах в бележника си. А щом приключа със снимките и опитването, следващата стъпка е написването на съответната статия, която да остане тук в сайта на разположение на всеки настоящ и бъдещ уиски ентусиаст, проявил желание да прочете нещичко за марката или за съответния дестилат, който е попаднал в полезрението му. Сега е модерно да се снима видео съдържание, но аз съм по-консервативен и разказвам за уиски премеждията си чрез силата на писаното слово. Групирайки в смислова редичка символите, които наричаме букви, ще получим и името на конкретния дестилат, който заема първата февруарска позиция в блога – представям ви Aberfeldy Exceptional cask 15 y.o. single ruby port cask, cask strength single malt whisky, Le Comptoir Irlandais exclusive. Преминаваме на следващото ниво в играта ни – думи за дестилерията, преди да разшифровам тайните, които това дълго наименование крие.

 Дестилерията на Aberfeldy e собственост на Bacardi. Не винаги обаче е било така. Аберфелди е основана от компанията на фамилията Дюар през 1896г., като производството започва две години по-късно – по-конкретно от синовете на Джон Дюар, Джон Александър и Томи Дюар. Намира се до едноименното градче в шотландските Висини, а случайно или не – на около 3 км. от рожденното място на основоположника на бранда – Джон Дюар, на когото е кръстено и смесеното уиски Дюарс. Сградата на производителя е проектирана от емблематичния архитект Чарз Дойг, създал визията на килновете в дестилериите – онези кули, от които излиза димът при сушенето на ечемика /там, където са изградени такива/.

 Периодът от основаването на дестилерията до Първата Световна война е успешен за Dewar`s/ Aberfeldy. Военните години довеждат до преустановяване на дейността ѝ. Същото важи и за времето на Втората Световна война. След това Dewar`s заема челни позиции на пазара в САЩ, което налага и разширяване на капацитета на Aberfeldy. От милионите литри произвеждан алкохол обаче почти цялото количество се отделя за блендовете на Dewar`s и до пазара под формата на едномалцово уиски достига значително по-малко дял от малцовото производство.

  През 70-те години на 20-ти век дестилерията е собственост на Distillers Company Ltd, като през 1998г. е закупена от настоящия господар Bacardi-Martini. През 2000г. Аберфелди открила своя посетителски център, а в продажба било пуснато и 12-годишното ѝ уиски.

 Гамата на дестилерията в последните години вече се разшири и освен 12-годишното встъпително уиски, в продажба може да откриете няколко варианти на 16 и 18-годишни уискита, 15-годишен дестилат с финиш от винени бурета, както и по-зрелите 21 и 25-годишни напитки. Към тях можем да добавим и късите партиди, произлизащи от по едно буре и пълнени за определен търговец.

 Не си спомням откога не съм посягал към бутилка с Аберфелди, но със сигурност са изминали 7-8 години, като причините за това са няколко. Първата е, че до съвсем скоро гамата на производителя беше прекалено къса и неинтригуваща за мен. Освен 12-годишната експресия, която вече се открива в по-големите хранителни магазини /визирам Кауфланд/ и по-старата 21-годишна разновидност, струваща ми около 160 лева преди доста вече месеци, портфолиото на компанията не бе много богато. Но в последните години хората от Бакарди решиха да натиснат малцовия сегмент, внедрявайки повечко годишни уискита, за които споменах в горния абзац. И не на шега редиците на Аберфелди бяха запълнени с близки по възраст зрели уискита, простиращи се дори до 40-годишен екземпляр, наличен в ограничен брой в дестилерията.

 И ако проблемът с разнообразието вече е решен, друга пречка продължава да стои на хоризонта, като ме демотивира да отделям средства за малцовата продукция – високите цени, които не мога да оправдая за уиски, което е презентирано във възможно най-икономичния вариант. Вижте, разбирам, че всеки производител се препитава от своя встъпителен сегмент, насочен основно към не до там запалените уиски ентусиасти, но подходът на Бакарди към Аберфелди продължава да бъде като към смесено уиски. Това, което искам да кажа е, че малцът ѝ се бутилира на 40 или 43%, студено флитриран е и по всяка вероятност е с добавен оцветител е150а. И това е константна практика, въведена към цялата палитра от уискита, без значение дали става дума за Младока на 12 години или за по-зрелите му роднини. Към това прибавете и неоправдано високата цена, която се търси за тези благинки и ще добиете пълна представа за позицията ми. Да, вече много шотландски производители прилагат аналогичен подход и затова не се появяват особено често в менюто ми. Приемете това ми решение като „хигиения ми филтър“. Редно е всеки ентусиаст да има такъв, за да опази бюджета си /а и сетивата си/ от не добри покупки.

 И след всичко изписано възниква питанката какво и защо съм го купил?

 Преди месеци попаднах на интересна оферта за 15-годишно Аберфелди, пълнено за определен търговец – френски магазин на име Le Comptoir Irlandais exclusive. Цената на уискито със сигурност не бе безвредна – коства ми 189 евро, но реших да ги прежаля. За разлика от останалите версии на дестилерията, които прекарват някакъв период във винени бурета /наричаме този процес финиширане/, при това 15-годишно уиски, бутилилано на 06.10.2022г., цялото отлежаване преминава в руби порто бъчва с номер 1873, от която са произлезли 240 шишета. Явно става дума за буре от типа хогсхед, което има обем от около 240 литра. Освен цялостното порто отлежаване, това уиски, стоящо на прага между младостта и зрелостта, е напълнено с градуса на бурето – 55,5%. Не е студено филтрирано – това обстоятелство не е отразено изрично на кутията и бутилката, но след второто добавяне на вода отварата се замъти. За естеството на цвета не съм сигурен – силно се надявам карамел е150а да не е бил ползван. Но абстрахирайки се от тази неизвестност, останалите характеристики на уискито го правят да изпъкне измежду събратята си и то до степен, за да го закупя.

 Аромат – отчетлива сладост, отговорна за която е интензивното винено влияние. Солиден спомен за сладко от ягоди, сушени ягоди, малини, тютюн за наргиле с този мирис, крем брюле, карамел, сушени сини сливи, сладко от сини сливи, мента, шоколад с мента, захаросана/ карамелизирана червена ябълка. Уискито на нос ще опиша като винена бомба. Асоциация с какаов десерт с червени плодове, флапджак с боровинки, кифла с мармалад, козунак с мармалад и лимонена есенция, напитка с ухание на червени плодове, мед и орехи. С вода – червени сливи и още червени плодове. С второ добавяне – сладкарска хартия, блат от сладкиш, обелка от орех, локум роза. С трето добавяне – свежест, свежи червени ябълки, тъмни сушени плодове. Вкус – обилно сладък, но и пикантен. Носи танини, усещане за червени плодове, чили, восък, препечено. Агресия. С вода – сладост, сладко от сини сливи, сушени сини сливи, танини и свежест. С още вода – сок от нар, плодов концентрат, сладост и далеч по-слаба пикантност. С трето дабявяне на вода – сладост, грозде, печено геврече и свежест. Финал – среден до траен, интензивен, сладост, пиперливост, тании, препечен крем карамел, сухота, нагарчащи ядки, намек за червен плод, боровинки, какао. С вода – ядки, сухота. С второ добавяне на вода – восък, червени плодове, танини, пиперливост и още ядки. След третата вода – сухота и крокан.

 Оценка: 87-88/100. Цена: 189 евро.

 В обобщение: свирепо при вкуса и финала уиски, което носи на вода, с която свалих силната му пикантност и отключих по-благи усещания. Мирисът е изцяло доминиран от виното. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии