Dark Mode On / Off

Port Charlotte 12 y.o. single sherry cask single malt whisky

 Може би съм споделял, че уискито за мен е много повече от вкусна и често скъпа течност. Не винаги е било така. Преди години и аз като повечето по-млади хора съм залитал към други алкохолни напитки, сред които „прозрачните“ водка и джин заемат челно място. Към онези отдавна отминали дни зърнената тъмна напитка, било тя бърбън, скоч или ирландско уиски, бе непозната територия, към която не проявявах особен интерес. И как да бъде другояче, след като достъпните около нас смесени уискита, предлагани в повечето магазини и заведения не са от най-висш порядък и качество. Случвало ми се е дори да ги консумирам с безалкохолно. Понятието „качествено уиски“ за мен ме бе чуждо. Обяснението е просто – първо, за да цениш качеството трябва да си достигнал определен етап в умственото си съзряване и второ, качеството изисква средства, с които един млад човек не винаги разполага. Завърших, започнах работа и втората предпоставка бе налице. Съзряването обаче дойде след това.
 
 Приятел ме покани на импровизирана дегустация на ирландското уиски Бушмилс, която представител на българския му вносител организира в шуменския клуб „Зино“. Павката /един от най-добрите български бармани/ знаеше, че проявявам наченки на любопитство и ми осигури достъп до събитието, целящо обучение на персонала в клуба. И така се запалих по … подсилените вина шери и порто. С мадейрата не се спогаждаме. Може би ще ви изненадам с това, но по време на кратката дегустация момчето от компанията бе донесло бутилка порто руби и мадейра /и двете са подсилени вина от Португалия, при които се добавя бренди или неутрален спирт за запазване на сладостта им и повишаване на алкохолния им градус/, които ми се сториха далеч по-интересни от базовия Бушмилс.
 
 Стана ми чудно защо уиски производителите ползват бъчви от вино. До тази секунда не се бях замислял за това къде старее уискито. Дегустацията приключи и се запътих към вкъщи, още усешащ тежката и гъста плодова сладост на руби-то. Не след дълго вече бях докопал една – две бутилки. Но уискито все още отсъстваше от картинката. Появи се след няколко месеца, когато попаднах на канала на уиски влогъра Ралфи /Ralfy/. Преди около 4-5 години уиски ревютата в Ю Тюб не бяха все още популярни и Ралфи бе новаторът, прокарал тази иновативна идея до хиляди хора по света.  Започнах да го следя и да попивам някои от думите му. Казвам няколко, тъй като не познавах уиски терминологията, а и той говори с приятен шотландски акцент.
 
 Вече се насочвам към настоящето. Дано не съм ви загубил с дългото встъпление, което обаче е необходимо, за да разберете какво уиски представям. Та, ето ме през лятото на 2017г., когато вече стягам статия № 600 в личния си блог, след като за скромните си 32 години съм опитал над 500 уискита, посетил съм 7 дестилерии, водил съм класове пред стотици хора и съм помогнал на може би толкова в избора за правилната напитка. Може би дори съм запалил някои от вас да започнат да се интересуват от уискито, по подобие на Ралфи, за когото писах по-горе. И в този чуден за мен свят, преди два месеца, ако трябва да съм конкретен, с Яна, която от своя страна зарибих по уискито, се озовахме в Глазгоу, откъдето трябваше да се приберем след седмичното уиски пилигримство.
 
 В същия този Глазгоу има много магазини за алкохол, но един от тях често бива назоваван от Ралфи. Казва се „The Good Spirit Co“ и се намира в централната част на града. Собствениците му са приятели на колегата-влогър. Оказа се, че в този магазин, в деня на престоя ни в Глазгоу, започна продажбата на 233 бутилки с уиски, селектирано от Ралфи. Преди години той е закупил бъчва с уиски от дестилерията на Брухлади, намираща се на о-в Айла, която е отлежавала в складовете `и в продължение на 12 години до деня на скорошното `и бутилиране. Уискито обаче е силно опушено, а тези дестилати на производителя носят друго име – Порт Шарлът /Port Charlotte/. Именно под това име единствено в „The Good Spirit Co“ се продаваше бутилката на Ралфи.
 
 
 Това, което тя крие е 12-годишен Порт Шарлът, отлежавал изцяло в шери бъчва с № 0941 /sherry hogshead  с вместимост от малко над 200 литра/, бутилиран без разреждане с вода при градус от 56,2%, в натурален цвят и без студена филтрация. И при нулев маркетинг. Всичко описано е видно от горния етикет. Именно тази бутилка си купих от магазина. Уважението, което изпитвам към Ралфи предопредели моя избор, чрез който исках да покача благодарността си към него. И така се сдобих с бутилка № 160 от общо 233.
 
 Грабнах стъклото и поведох Яна към любимия ни уиски бар „The Pot Still“, чиято уиски селекция е повече от чудесна. Часът вече преваляше пет и бе редно да полеем благополучното пристигане в Глазгоу. Атмосферата в бара предразполага за това, като и тук, както в другите заведения в Шотландия, не се пуши. Няма значение дали става дума за пури или цигари. 
 
 Дойде времето за разглеждане на рафтовете. Погледът ми прикова 21-годишния Спрингбанк от 2016г., който вече представих в блога. Това бе моята „отрова“. Докато се разплащах с девойката зад бара видях позната бутилка – една от тези на Ралфи стоеше пълна на 90%. Явно беше отворена скоро. И нали съм джентълмен, оставих нелеката задача за дегустирането `и на Яна, за да мога да представя бележките `и днес. Признавам, че и аз натопих език и нос в тъмната като кола течност, която носи наистина сериозен шери профил, съчетан с вкусна опушеност. Но аз си имах 21-годишна дружка от градчето Кемпбълтаун, а описването на Порт Шарлът остана в юрисдикцията на Яна. За бутилката важи всичко изписано по-горе, с изключение на номера на шишето. Тук той е 135 от 233. Нека ви запозная с Port Charlotte 12 y.o. single sherry cask, cask strength single malt whisky.
 
 
 Аромат – сладост, червени плодове – малини, боровинки, къпини, тъмно грозде, ферментиращи плодове, винен мирис, бонбони, пикантност и опушеност. Асоциация с мириса на наденички, салам или ястие с готвено месо и ароматни подправки. Сушени сини сливи, карамелизирани тъмни плодове, пиперливост, нотки шоколадов ликьор, коледен щолен с канела, индийско орехче, карамфил, сушени боровинки, стафиди, ядки и портокалови корички. Шерито доминира опушеността. Спомен за боров мед, солен морски мирис и дървесина, напоена с алкохол. След време нотки вишни и лека кисела нотка. С вода – евкалипт, пикантност, бекон, наденички или пушен колбас в комбинация с плодови бонбони с киселеещи нотки, билки, мед и сушени сини сливи. Вкус – сладост, масленост, мармалад, червени и тъмни плодове, сгряващо усещане, опушеност, дървесност, леки дървесни танини, какао, тъмен шоколад, препечени ядки, заемки цитрус, пиперлива мента. След време сладостта се развива, като се появява и спомен за сочни и зрели череши. С вода – сладостта се засилва, плодовите нотки избухват, като се засилва и пикантността. Горчивината почти се губи. Развива се почти медикаментозна, йодна опушеност, а вкусът отприщва слюноотделянето. Финал – сгряващ, пикантен, провокира слюноотделянето. Преминава в сладка плодова опушеност, фурми, морски привкус и спомен за пушен колбас. Слаба препечена нотка, съчетана с прах, масленост и пушено топено сирене, кожа и свежа нотка като от слата с прясно зеле. С вода – по-отчелива сладост, трайна сгряваща пикантност, тъмни плодове, опушеност, дим и кожа. Йоден, морски нюанс, слаба минерална нотка, ядки и какаови отенъци.
 
 Оценка: 87/100 /последвайте линка в червено за още статии с подобна оценка/. Цена: беше 120 паунда.  

You wanna tell you a secret? Or to sing a song, while shaking like a 18th century clipper? I’ll just leave it here for a second … What’s the fuss all about? 🍷 Several days ago I was lucky enough to visit The Pot still in Glasgow where I found rather unique bottling, released by Ralfy.com. Maybe you know who Ralfy is and what he’s doing as a vlogger. But maybe you don’t know he bought a cask of Port Charlotte in 2004 from Bruichladdich distillery, which he bottled to commemorate his speed record from 2016. Some of the bottles he gifted to friends and sponsors, but around 230 bottles were released to the market as a limited offering. And one of those bottles I tried in the bar. It was absolutely beautiful and I felt I had to grab one to take home. So I did and I’m extremely happy with that. 🍷 Cheers all! 🍷 🍷 🍷 #portcharlotte #islay #bruichladdich #ralfy #scotchwhisky #lagavulin200 #lagavulin #laphroaig #whiskey #whisky #drinks #cheers #sherry #wine #spain🇪🇸 #whiskycollection #whiskyporn #glencairn #instawhisky #lovescotch #kanpai #glasgow #scotland #thepotstillbar #whiskeyporn #instagood #peat @bruichladdich #bourbon
Публикация, споделена от Vladimir Georgiev /Vlad/ (@whiskeytemple_vladimir) на

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram