Whiskeytemple_Vladimir 
Може би съм споделял, че уискито за мен е много повече от вкусна и често скъпа течност. Не винаги е било така. Преди години и аз като повечето по-млади хора съм залитал към други алкохолни напитки, сред които „прозрачните“ водка и джин заемат челно място. Към онези отдавна отминали дни зърнената тъмна напитка, било тя бърбън, скоч или ирландско уиски, бе непозната територия, към която не проявявах особен интерес. И как да бъде другояче, след като достъпните около нас смесени уискита, предлагани в повечето магазини и заведения не са от най-висш порядък и качество. Случвало ми се е дори да ги консумирам с безалкохолно. Понятието „качествено уиски“ за мен ме бе чуждо. Обяснението е просто – първо, за да цениш качеството трябва да си достигнал определен етап в умственото си съзряване и второ, качеството изисква средства, с които един млад човек не винаги разполага. Завърших, започнах работа и втората предпоставка бе налице. Съзряването обаче дойде след това.
Приятел ме покани на импровизирана дегустация на ирландското уиски Бушмилс, която представител на българския му вносител организира в шуменския клуб „Зино“. Павката /един от най-добрите български бармани/ знаеше, че проявявам наченки на любопитство и ми осигури достъп до събитието, целящо обучение на персонала в клуба. И така се запалих по … подсилените вина шери и порто. С мадейрата не се спогаждаме. Може би ще ви изненадам с това, но по време на кратката дегустация момчето от компанията бе донесло бутилка порто руби и мадейра /и двете са подсилени вина от Португалия, при които се добавя бренди или неутрален спирт за запазване на сладостта им и повишаване на алкохолния им градус/, които ми се сториха далеч по-интересни от базовия Бушмилс.
Стана ми чудно защо уиски производителите ползват бъчви от вино. До тази секунда не се бях замислял за това къде старее уискито. Дегустацията приключи и се запътих към вкъщи, още усешащ тежката и гъста плодова сладост на руби-то. Не след дълго вече бях докопал една – две бутилки. Но уискито все още отсъстваше от картинката. Появи се след няколко месеца, когато попаднах на канала на уиски влогъра Ралфи /Ralfy/. Преди около 4-5 години уиски ревютата в Ю Тюб не бяха все още популярни и Ралфи бе новаторът, прокарал тази иновативна идея до хиляди хора по света. Започнах да го следя и да попивам някои от думите му. Казвам няколко, тъй като не познавах уиски терминологията, а и той говори с приятен шотландски акцент.
Вече се насочвам към настоящето. Дано не съм ви загубил с дългото встъпление, което обаче е необходимо, за да разберете какво уиски представям. Та, ето ме през лятото на 2017г., когато вече стягам статия № 600 в личния си блог, след като за скромните си 32 години съм опитал над 500 уискита, посетил съм 7 дестилерии, водил съм класове пред стотици хора и съм помогнал на може би толкова в избора за правилната напитка. Може би дори съм запалил някои от вас да започнат да се интересуват от уискито, по подобие на Ралфи, за когото писах по-горе. И в този чуден за мен свят, преди два месеца, ако трябва да съм конкретен, с Яна, която от своя страна зарибих по уискито, се озовахме в Глазгоу, откъдето трябваше да се приберем след седмичното уиски пилигримство.
В същия този Глазгоу има много магазини за алкохол, но един от тях често бива назоваван от Ралфи. Казва се „The Good Spirit Co“ и се намира в централната част на града. Собствениците му са приятели на колегата-влогър. Оказа се, че в този магазин, в деня на престоя ни в Глазгоу, започна продажбата на 233 бутилки с уиски, селектирано от Ралфи. Преди години той е закупил бъчва с уиски от дестилерията на Брухлади, намираща се на о-в Айла, която е отлежавала в складовете `и в продължение на 12 години до деня на скорошното `и бутилиране. Уискито обаче е силно опушено, а тези дестилати на производителя носят друго име – Порт Шарлът /Port Charlotte/. Именно под това име единствено в „The Good Spirit Co“ се продаваше бутилката на Ралфи.
Това, което тя крие е 12-годишен Порт Шарлът, отлежавал изцяло в шери бъчва с № 0941 /sherry hogshead с вместимост от малко над 200 литра/, бутилиран без разреждане с вода при градус от 56,2%, в натурален цвят и без студена филтрация. И при нулев маркетинг. Всичко описано е видно от горния етикет. Именно тази бутилка си купих от магазина. Уважението, което изпитвам към Ралфи предопредели моя избор, чрез който исках да покача благодарността си към него. И така се сдобих с бутилка № 160 от общо 233.
Грабнах стъклото и поведох Яна към любимия ни уиски бар „The Pot Still“, чиято уиски селекция е повече от чудесна. Часът вече преваляше пет и бе редно да полеем благополучното пристигане в Глазгоу. Атмосферата в бара предразполага за това, като и тук, както в другите заведения в Шотландия, не се пуши. Няма значение дали става дума за пури или цигари.
Дойде времето за разглеждане на рафтовете. Погледът ми прикова 21-годишния Спрингбанк от 2016г., който вече представих в блога. Това бе моята „отрова“. Докато се разплащах с девойката зад бара видях позната бутилка – една от тези на Ралфи стоеше пълна на 90%. Явно беше отворена скоро. И нали съм джентълмен, оставих нелеката задача за дегустирането `и на Яна, за да мога да представя бележките `и днес. Признавам, че и аз натопих език и нос в тъмната като кола течност, която носи наистина сериозен шери профил, съчетан с вкусна опушеност. Но аз си имах 21-годишна дружка от градчето Кемпбълтаун, а описването на Порт Шарлът остана в юрисдикцията на Яна. За бутилката важи всичко изписано по-горе, с изключение на номера на шишето. Тук той е 135 от 233. Нека ви запозная с Port Charlotte 12 y.o. single sherry cask, cask strength single malt whisky.
Аромат – сладост, червени плодове – малини, боровинки, къпини, тъмно грозде, ферментиращи плодове, винен мирис, бонбони, пикантност и опушеност. Асоциация с мириса на наденички, салам или ястие с готвено месо и ароматни подправки. Сушени сини сливи, карамелизирани тъмни плодове, пиперливост, нотки шоколадов ликьор, коледен щолен с канела, индийско орехче, карамфил, сушени боровинки, стафиди, ядки и портокалови корички. Шерито доминира опушеността. Спомен за боров мед, солен морски мирис и дървесина, напоена с алкохол. След време нотки вишни и лека кисела нотка. С вода – евкалипт, пикантност, бекон, наденички или пушен колбас в комбинация с плодови бонбони с киселеещи нотки, билки, мед и сушени сини сливи. Вкус – сладост, масленост, мармалад, червени и тъмни плодове, сгряващо усещане, опушеност, дървесност, леки дървесни танини, какао, тъмен шоколад, препечени ядки, заемки цитрус, пиперлива мента. След време сладостта се развива, като се появява и спомен за сочни и зрели череши. С вода – сладостта се засилва, плодовите нотки избухват, като се засилва и пикантността. Горчивината почти се губи. Развива се почти медикаментозна, йодна опушеност, а вкусът отприщва слюноотделянето. Финал – сгряващ, пикантен, провокира слюноотделянето. Преминава в сладка плодова опушеност, фурми, морски привкус и спомен за пушен колбас. Слаба препечена нотка, съчетана с прах, масленост и пушено топено сирене, кожа и свежа нотка като от слата с прясно зеле. С вода – по-отчелива сладост, трайна сгряваща пикантност, тъмни плодове, опушеност, дим и кожа. Йоден, морски нюанс, слаба минерална нотка, ядки и какаови отенъци.
