Dark Mode On / Off

Ledaig 18 y.o. single malt whisky, sherry cask finish, batch 3

 Когато приятел – уиски ентусиаст ми каже, че носи нещо по-интересно за опитване единственото, което ми остава е да подготвя фотоапарата и да зачакам в засада. Именно чрез приятелски жест достигна до мен дозата уиски щастие от статия № 759 от блога Храм на уискито /наздраве, Велизаре!/, в която ще запретнем ръкави и ще потопим ноздри и ръце в торфените находища на шотландския остров Мул. И за да бъде веселбата пълноценна, а и за да ни спори работата, ще си капнем чашка от испанското вино шери. Ако събера късчетата информация в горните редове ще мога и да сформирам името на малцовото изкушение, което ще нищим в следващите редове – Ledaig 18 y.o. sherry cask finish.
 Лиджик /Ledaig/ е името на силно опушеното малцово /правено от ечемик/ уиски, което се произвежда в дестилерията Тобермори /Tobermory/ на остров Мул /Isle of Mull/. Стилизирано му изображение е изгравирано върху тапата на бутилката. В интерес на истината, всеки официален ботлинг от актуалното портфолио изобразява тази земна повърхнина по аналогичен начин – можем да го наречем и джобна малцова карта. Лицевата част на стъклото носи и означение на годината 1798г. Защо?
 Корените на настоящото уиски производство на острова се простират доста на дълбоко в шотландската история и източниците сочат, че на Мул през 1798г. Джон Синклеър изградил дестилерията Лиджик /Ledaig/. Този период бележи интересна връзка между официалнтие английски акцизни власти и напористите шотландци. По ред причини на последните в дълги периоди или не е било разрешавано да добиват алкохол, или позволеното количество е следвало да бъде нищожно от сегашна гледна точка. Сериозните санкции и гонения са довели до бум от незаконните, от гледна точка на английското управление, производители. Затова и е трудно с категоричност да назовем конкретната година на основаване на дестилерия, особено ако тя се крие някъде през 18-ти век. Факт е обаче, че след въвеждането на по-благоприятния лицензционен режим с Акцизния акт от 1823г. Лиджик, а и много други, преминали от светлата страна на закона.

 Следващите години в развитието на дестилерията не били от най-успешните, като причина за което можем да виним и разположението `и. Няколко от собствениците `и фалирали, изпитвайки финансови затрудения по поддържането на работния процес. Новият 20-ти век също не започнал ударно. След Голямата депресия в САЩ и въвеждането на Сухия режим дестилерията затворила за 41 години. Отворила в началото на 70-те години, но вече под името „Тобермори“. 

 Британската икономическа криза от 80-те също указала неблагоприятно въздействие върху островната дестилация и част от складовите площи били разрушени, за да се превърнат в територии за изграждане на жилища.

 Спасението било донесено от новите собственици – през 1993г. Тобермори била закупена от компанията „Burn Stewart“ /Бърн Стюарт/, специализирана в търговията и производството с уиски. Огромният процент малцово уиски, произвеждано от тях, се насочвало за смесените, бленд уискита – Black Bottle и Scottish Leader. 

 През 2013г. „Бърн Стюарт“ били придобити от „Дистел“ – компания от ЮАР, който вече активно се опитва да наложи Тобермори и на малцовия фронт, пускайки серия от интересни малцови вариации – били те опушени /Ledaig/ или такива, при които торфът не взема участие /Tobermory/.

 Само до преди няколко години на пазара се намираше единствено 10-годишна базова версия на Лиджик, но постепенно гамата от опушените дестилати се разшири и вече включва добър набор от благинки, простиращи се дори до 42-годишно уиски. Освен с различна възраст, те привличат интерес и с по-задълбочения подбор на буретата, в които отлежава малцовото уиски. Най-често това са бъчви, в които някога се е съхранявало испанското шери в някоя от разновидностите му /педро хименез, олоросо, манзания, амонтиядо/, но вече могат да бъдат закупени и красоти, отлежавали в бурета от москател, марсала, порто или мадейра. Всяка версия си идва на определената цена, която не винаги е от най-поносимите, но предвид по-малкия производствен обем от миналото тази практика е може би лесно обяснима.

 Днес, както стана дума, ще развъртим в чашата 18-годишния Лиджик, при който интензивната опушеност на спирта бива съчетана с финален етап на доотлежаване /finish/ в бъчви от испанското шери /не е посочено какъв вид е шерито/. Без да съм категоричен, бих предположил, че основното стареене преминава в бурета от бърбън. Прави впечатление и приятната тенденция /не само при бутилките с Лиджик и Тобермори, а и в цялото достъпно портфолио на „Дистел“, включващо и творбите на шотландските дестилерии Deanston и Bunnahabhain/ уискито да се бутилира при поне 46,3% алкохолно съдържание и да не се тормози излишно посредством студеното филтриране. Имам опасения обаче, че цветът на конкретната благинка е подсилван с карамел е150, които се захранват по две направления – първо, никъде на етикета изрично не е отречено ползването му и второ, в самия сайт на дестилерията версиите на Лиджик с натурален цвят изрично са обозначени като такива. Тази не е сред тях и по метода на изключването бихме могли да заложим на „код карамел“. И за да завърша изложението в тази му част – бутилката е част от третата партида /Batch 3/ и е възможно да се различава от предхождащите я.

 Аромат – спомен за пепел, съчетан с усещане за какао и тъмен шоколад, сушен тъмен плод. Опушеността граничи с асоциация за лек медицински нюанс, познат ни от уискитата от о-в Айла. Долових още спомен за евкалипт, тютюн, кожа, солидна пикантност, анасон, карамфил и охлаждащ ефект върху носа. Бих добавил още нотки какаово кексче или брауни, сол, намек за солена лакта, солени подправки, зелени домати и тревистост, дори спомен за лепило, но в приятен контекст. Палитрата се допълни от щрихи сушени фурми, още сол, минералност и асоциация с аромата на морски бряг. Разви още по-силно впечатление за тъмен шоколад и сушени тъмни плодове, както и нотка презрял, дори леко поразвален плод, но отново в приятна светлина. С вода – още минералност, прах и намек за свеж плод. Вкус – интензивен, пикантен, носещ спомен за зърно и малц, усещане за сладка тъмна бира, шоколад, чили, джинджифил, още прах и опушеност, слаба киселинност, сухота и какао. С вода – сладост, което вече доминира над асоциацията за тъмен шоколад. Разви се и спомен за портокалова кора, а пикантността спадна. Финал – среден до траен, носещ нотки прах, малц, слаби танини, какаов крем, портокал и щрихи киселинност, тъмен шоколад, пикантност, сладост, лешници, портокалово масло, бадеми и кайсиеви ядки, но не интензивно нагарчащи. С вода – слаби танини, лека сухота, какао, нагарчащи ядки и заемки опушеност.

 Оценка: 87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: тук не се предлага.

 В обобщение: добре балансирано уиски по моите виждания, съчетаващо умело дим, пикантност и влиянието на виното. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram