Whiskeytemple_Vladimir 
Добра среща, приятели! През изминалата седмица не успяхме да се срещнем на по четиво в блога, тъй като отсъствах от града и това означаваше, че писането ще се наложи да почака до завръщането ми. Преди около седмица се отправих към „бар Калдо“ в София, където трябваше да свърша някои нещица и в късния вечерен час реших да опитам интересна благинка, с която впоследствие да ви срещна. Всичко би било идеално, ако не бях настинал, в резултат на което носът ми си бе взел почивка и отказваше да ми служи. Като същински скаут обаче аз бях подготвен за подобен развой и си носих празни малки шишенца, в които евентуално да отлея някоя течност. На място в бара гласувах доверие на уискито, което виждате на началната снимка – Kilkerran single malt whisky, sherry cask, „Work in progress“. Колкото и да бях в невъзможност да го опиша на място, толкова и бях мотивиран да го представя тук – затова си поръчах още едни 25 мл., които прелях в стъкълцето и които току-що опитах. И докато очаквам развоя в предстоящата серия на „Game of Thrones“, се наканих да ви запозная с това младо, но интересно уиски от дестилерията Гленгайл /Glengyle/. Защо има разлика между името на малцовия сок и на дестилерията ще поясня след няколко секунди. В следващите редове ще стане дума и за дестилерията Спрингбанк, но и това има своето логично обяснение, което ще дам в хода на изложението.
Корените на Гленгайл са вплетени в далечния 19-ти век, когато през 1872г. е осноавана от Уилям Мичел, представител на рода Мичел, притежаващ и съседната /буквално/ дестилерия на Спрингбанк /Springbank/. Ако написаното ви звучи като малцово господство на рода Мичел, сте на прав път. В края на 19-ти век фамилията с нейните родословни разклонения е била най-силният производител на полуостров Кинтайър, където е разположена и Гленгайл.
Досущ като в драматичен роман, Уилям се скарал с брат си и напуснал управлението на Спрингбанк. Натрупаният опит той използвал, за да създаде конкурентата дестилерия Гленгайл, но началните години на 20-ти век сериозно засегнали района. Инфраструктурата все още не била добре развита, съпоставена с останалите част на големия остров Шотландия, избухнала и Първата световна война, което наложило почти всички 30 дестилерии на Кинтайър да прекратят производството на уиски.
Развихрилата се икономическа криза наложила продажбата на Гленгайл, която в началото на 20-те години на 20-ти век попаднала в ръцете на нови собственици. Някъде в средата на 20-те години обаче преустановила дейността си. През 40-те години братята Блок, притежаващи вече и дестилерията на Глен Скоуша /Glen Scotia/, също разположена в градчето Кембълтаун, закупили Glengyle в опита да `и вдъхнат нов живот, но избухнала Втората световна война и дестилерията отново потънала в мрак и тишина.
В следващите войната години дестилерията не функционирала, а сградите `и се ползвали за други цели. През 2000г. обаче наследниците на фамилията Мичел, които и до днес управляват Спрингбанк, заформили нов търговски субект, който откупил мястото от предходните собственици /но не и правото върху името „Glengyle“/ и през 2004г. бил дестилиран първия за новия век спирт. Произвежданото уиски се нарича Килкеран /Kilkerran/, вдъхновено от някогашното име на градчето Кембълтаун, тъй като правата върху името „Glengyle“ се държат от компанията „Loch Lomond Group“.
От 2009г. насам Гленгайл стартира инициатива да предлага годишно отлежало свое уиски, означено като „WIP“ /work in progress/. Първата партида бе в тираж от 9000 бутилки. През 2010г. бутилките нараснаха на 18 000 и така до 2015г., когато серията преустанови съществуването си, подготвяйки ни за първото 12-годишно уиски с името Килкеран. То дебютира през 2016г. и бележките ми за него са налични в блога Храм на уискито.
Днес ни събира „зеленият етикет“ на Килкеран – другите версии носеха различни цветове. Зад него се крие младо уиски, отлежавало в шери бъчви. Именно това е последната версия, пусната преди споменатия вече 12-годишен ботлинг, която не сочи означение на възрастта си. Тя дебютира през 2015г. в тираж от 12 000 бутилки, повечето от които навярно вече са изпити или скрити в колекции. Спрингбанк/ Гленгайл не ползва оцветител карамел е150 и това изрично е отбелязано на задния етикет на уискито, което при това не е и студено филтрирано. алкохолното му съдържание е 46%.
Аромат – интензивен, носещ отчетливо усещане за шери бъчва. Нотки какао, слаба опушеност, пикантност, тревист нюанс, сушен тъмен плод във фонов режим, нюанс на лимонена кора и етерично цитрусово масло, мента, зърнена нотка, слаба сладост, мирис като от станиолчето на кутията с цигари, сушени боровинки и вишни, а след минути още по-интензивно шери влияние. Нотки тирамису, ягоди, слаб спомен за ванилия, плодова дъвка, кола, канела, меденки с канела, смлян пипер. С вода – фъдж, зърно, слаба нотка опушеност, сушени подправки, кибрит и усещане за сяра. Вкус – пикантност, слаба опушеност, пепел, сладост, която еволюира към усещане за сладникав цитрус с леко нагарчащо усещане, малц, джинджифил, доза свежест, червени ябълки, нотки кокос. Долавя се и младостта на спирта. С вода – танини, пикантност, кафе, свежест. Финал – среден, нагарчаща цитрусова кора, сгряваща пикантност, мента, сухота, опушеност, кафе, слаба метална нотка, прилика с червени ябълки. С вода – какао, кафе, пикантност и нотка опушеност.
Оценка: 85-86/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна
В обобщение: младолико уиски, носещо лека опушеност и солидно влияние на бъчвата от шери.
