Dark Mode On / Off

Highland Park Cask strength release No. 1 single malt whisky

 Няколко години след пускането му в продажба и идва ред да опиша „стероидната“ версия на Хайленд Парк, бутилирана при висок градус и без посочване на възрастта на уискито. Първата партида на Highland Park Cask strength пристигна при мен преди доста време, може би с дебюта ѝ в търговската мрежа тук, но едва днес нанасям бележките си за нея. В продажба мисля, че бяха пуснати поне 5 други последващи вълни от високоградусен малц от тази серия, но поне засега не обмислям да ги описвам в сайта. Любопитството ми бе напълно удовлетворено с това стъкло от първата партида /все още носещо следите от „скандинавския“ маркетинг на компанията-собственик, понастоящем за щастие изоставен и избутан назад в секцията с архивната визия на стъклата с HP/, което успя да ме запознае с по-младежкия и същевременно грубоват стил на cask strength експресията на дестилерията и да ме убеди, че бих заменил тази неподправена сила с нещо по-зряло и богато като профил. Но в унисон с наложените вече тенденции и при други производители, при тези неразредени уискита се търси по-скоро демонстрация на силата на младежкия алкохол, към което никак не малък процент уиски ентусиасти са развили уклон.

 Това е и посланието, оставено от самия производител на кутията на уискито – да се предостави възможност на купувача /ентусиаст или обикновен консуматор/ да усети малца на Хайленд Парк в „най-чистатата му форма“. И струва ми се мисията е изпълнена и то доста умело – макар и да не мога да кажа, че този HP ще се нареди след любимците ми в гамата на дестилерията, аз го оценявам подобаващо, тъй като предложи приятен балансиран подход между характерната лека опушеност на спирта на производителя, свежия плодов нюанс и влиянието на винените бурета от шери, което не бих описал като деликатно. Този термин често отразява почти отсъстващ шери мотив, но тук, особено след дългия престой след отварянето на бутилката и отслабването на мощния алкохолен захват, шери заемките /особено при аромата/ са достатъчно явни, без тотално да доминират над стила на младоликия алкохол – отново на кутията е налице текст, съобразно който в партидата са ползвани бурета на различна възраст, но спокойно можем да предположим, че благинката стъпва на значително по-висок процент младо уиски, отколкото на зрял дестилат. Такъв извод се обосновава и с икономическата логика на съвременните продажби. 

 Отново на кутията /а и в детайлите, посочени в сайта на компанията/ е отразено, че основната част от ползваните бурета са били направени от американски дъб и в тях преди това е съхранявано шери. Основната, но не цялата, което отваря вратата за наличие на бърбън отлежал Хайленд Парк, както и за малц от европейски дъб. Пишейки това пък се подсещам, че през лятото на 2024г. във винарната „Уилямс и Хъмбърт“ в Херес, Испания, видях именно бурета с шери, които бяха предназначени за бъдеща употреба в семейството на компанията Едрингтън, която притежава и островната спиртоварна. Следващите няколко снимки направих именно в склада на винарната, който засенчва с мащаба си всяко помещение за отлежаване на уиски, в което съм бил до момента.

 Кутията съдържа и още един къс полезна информация – уискито не е студено филтрирано и е презентирано в естествения си цвят, без наличие на добавен карамел е150а. Имайте предвид, че следите от замътването няма да се проявят преди да сте добавили достатъчно вода, редуцирайки алкохолното съдържание, което в случая е 63,3%, до около 45% и надолу. Аз щедро прибавях вода на три пъти и едва след последната процедура, малцовият сок доби характерния замътен вид. Това се случи снощи в домашната ми среда, когато опитах уискито за целите на статията. Външните снежни кадри направих в друг ден.

 

 Аромат – следи от шери, мед, нотки кожа, тютюн, сладко от бели череши, слаба опушеност, спомен за бяло вино, зърно, бисквити, смлени орехи, билки, сладки лимонени бонбони, ким и други подобни кулинарни подправки, сладникави тонове повлияни от шерито, асоциация с мириса на марината от кисели краставички. Стои интензивно. С вода – какао, шери нотки, сушени кулинарни подправки. С още вода – стои агресивно и игриво, вивени щрихи. След третото добавяне – грозде, жълти плодове, по-стихнало алкохолно усещате. Вкус – плътен, маслен, обилно сладък, носещ асоциация с чили, изсмуква влагата от езика, мед, слаб намек за прах. С вода – щедра сладост, лека киселинност, танини, чувство на трохи, още чили. С още вода – сладост, захаросана лимонена кора, повече опушеност. След третото добавяне на вода – сладост, зърно, сладки жълти плодове, шери влияние. Финал – среден до траен, прах, препечено, сладост, сладък цитрус, восъчна пита, мед, чили, агресия. Сладък жълт плод, лютива мента, следи от виното. С вода – прах, намек за опушеност, чили, билки. С още вода – чили. След третото добавяне на вода – прашни щрихи, светли плодове, зелени нагарчащи ядки и нотки шери.

 Оценка: 84/100 – без вода. 85-86/100 – след три пъти на щедро зазреждане. Цена: коства ми малко над 100 лева.

 В обобщение: мощно уиски, предлагащо младолика агресия и по-малко богатство и зрялост. Понася водата добре.

   

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии