Dark Mode On / Off

Auchentoshan Cooper’s Reserve 14 y.o. single malt whisky


 В тази статия ще изкривя времеви-пространствения континиум и само за няколко секунди ще се върнем назад в миналото, да речем през месец август, когато в разгара на жегите успях да направя заглавната снимка от днешната статия. Беше толкова топло, че обективът на апарата загря като дулото на оръдие, но не се наложи да го поливам със студена вода, за уиски да не говорим. През средата на последния летен месец без буквата „р“ в името си ми се отдаде възможност да понащракам малко снимки на две бутилки, които да ползвам при подготвянето на идните статии. Все още уискито, поднесено в правилната чаша и отделянето на време и усилия за снимането му не се възприемат тук, и често получавам любопитни и жадни погледи. Но аз съм на мнение, че снимките с красив фон са далеч по-раздвижени и привлекателни, отколкото подготвените в изкуствената среда на рекламните студия, и при всяка възможност се стремя да запечатам няколко кадъра /най-често обаче нося със себе си празни миниатюри, в които преливам течността, за да `и се насладя на съответното място и в правилния момент/. Един от тях е встъпителният към статия № 635 в блога Храм на уискито, в която ще ви представя Auchentoshan Cooper’s Reserve 14 y.o. single malt whisky. И за да не объркаме хода на човешката история ви прледлагам да насочим вниманието си към следващите снимки, правени вече в спокойната домашна среда.
 Мога да се похваля с посещение в дестилерията на Охинтошън, която се намира в красиво предградие на Глазгоу, в което се намира и крематориума, който стои далеч от представите за красота /чрез етикета „distillery tour“ под статията може да откриете бележките ми за всяка една от посетените дестилерии/. До дестилерията пътува автобус от централната част на града – хваща се от „Джамайка стрийт“ и не след дълго спира в близост до дестилерията. В превод името `и се превежда като „ъгълът на полето/ нивата“, тъй като преди години около нея територията е била използвана за земеделски цели. Това, което я отличава обаче е фактът, че разполага с три медни казана /затова произведеното уиски се определя като тройно дестилирано/ и че се намира в шотландските Низини – понятие, въведено преди години, за да охарактеризира произвежданото уиски южно от линията Глазгоу – Единбург /Стърлинг/, което по правило се славило с по-лекия си нрав, дължащ се и на замяната на торфените буци при сушенето на ечемика с други горивни алтернативи, които спестявали на финалния продукт интензивните фенолни ароматни съединения.
 Ако се абстрахираме от крематориума, който всъщност остава сравнително далеч зад дестилерията, мога да определя мястото като доста приятно. Пред входа на Охинтошън е разположена красиво залесена площ, в средата на която има малко езерце. По време на Втората световна война там е паднала бомба и се е образувал кратер, който по-късно е вдъхновил създаването на красивата водна площ. Затова ако имате възможност, не се колебайте да отделите няколко часа на Тошън /на галено/. Самата дестилерия изглежда доста спретнато и чудесно място за поне няколко албума със снимки за Фейсбук или Инстаграм, така че ще има забавление и за тези, които не са почитатели на уискито.
 Това не е първото представяне на малцово уиски на Auchentoshan в блога и ще си спестя бележките за историята `и. Знаете, че може да ги откриете в раздела с дестилериите над статията или от етикета „Auchentoshan“ под нея. Вместо тях искам да се концентрираме към битието на конкретната благинка, която носи леко нетрадиционна възраст – на 14 години е. Шотландските уискита обикновено се бутилират при 10 или 12-15 години /ако говорим за младия сегмент/ и 14 лета старост звучат някак интересно. Още повече, че Охинтошън разполага с 12-годишен ботлинг и Копърс Ризърв стои близко до него.
 Това, което ги отличава обаче вида отлежаване и алкохолния им градус. По спомен, 12-годишният Тошън ползва бърбън бъчви и е бутилиран при 40% алкохолно съдържание. Cooper’s Reserve за сметка на това е пълнен при 46% в отсъствие на студена филрация. Старее основно в бърбън бъчви, но финалните месеци от помъдряването си прекарва в бъчви от испански дъб, съхраняващи преди това виното шери.
 
 Може би ви прави впечатление, че течността изглежда доста тъмна за годините си. В една идеална вселена ползването на шери бъчвите би дало достатъчно самоувереност на производителя да напълни уискито в стъклата в натуралния си цвят, но за мое разочарование Охинтошън ползват карамел Е150, който тук директно атакува възприятията ни посредством прозрачната бутилка, целейки да създаде изначална представа у нас за качествата на уискито и да ни мотивира да го изберем измежду другите по-бледи конкуренти. И за да не си помислите, че си измислям ви предлагам долните няколко снимки. Карамелът е означен като „farbstoff“ съобразно изискванията на немското законодателство.
 
 
 
 Аз съм краен противник на ползването на карамел, не заради евентуалното му влияние върху вкуса или мириса на уискито, а именно заради въздействието на изкуствения наситен цвят върху съзнанието ни. Така сме изградени, а и тази ни представа се подхранва допълнително от различните рекламни послания, че уискито трябва винаги да бъде тъмно, наситено, а не светло. Това е погрешно становище, тъй като всяка бъчва старее по различен начин и цветовите отклонения са напълно естествени. За големите компании обаче е по-лесно да прикриват тези особености на дървото чрез оцветител, вместо да образоват потенциалните си купувачи. Това внася допълнително задължение във всеки, числящ се към ордена на уиски блогърите, но повечето западни колеги /водени от различни подбуди – често и заради собствения си интерес, обусловен от получаването на мостри с уиски/ избягват да говорят по темата. Аз обаче съм от Велики Преслав, а там карамелът го обичаме в тортите и не мога да спестя истината. Време е за дегустационните ми бележки.
 
 
 Аромат – спомен за плодов сок, дори концентрат от червени плодове, дървесност, сушени сини сливи, сок от кайсии, компот от кайсии, шери, канела, доза пикантност, ухание като от накиснато зърно, свежа ябълкова нотка, спиртност, ванилия, фъдж, мотив млечен шоколад. След минути първоначалният шери облик отстъпи пред по-свежите плодови и зърнени нюанси, които подсказват младостта на уискито. С вода – отново шери щрихите са в подем, който бързо се претапя в свежите зърнени полутонове и намека за дървесина. Вкус – обилна сладост в началото, примесена с пикантност. Постепенно се появяват нагарчащи ядки, дървесност, масленост, при която течността стои дори някак мазно. Долових спомен за жълт плод и подправки. С вода – дървесност, още сладост, джинджифил. Стана някак по-агресивно, а сладостта се комбинира отново с отчетливите нагарчащи ядки. Финал – среден, сгряващ, сладникаво-нагарчащ, малцов, носи свежест и тревист спомен. Танини, дървесност и нагарчащ бадем. С вода – танини, еспресо, което почти изцяло доминира облика на уискито, съчетани с пикантност и намек за малцова сладост.
 Оценка: 82-83/100 /последвайте линка в червено за още подобни статии/. Цена: 140-160 лв тук.

  В обобщение: уиски, при което шери финишът вдига нивото на течността, маскирайки донякъде свежестта и младостта му.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram