Съвсем скоро в Кембълтаун, Шотландия, поставят началото на тамошния уиски фестивал, в който участие вземат трите дестилерии в града /засега са три, но вече на хоризонта се показват още поне две/ – Гленгайл, Спрингбанк и Глен Скоуша. Този пир за уиски ентусиастите предхожда или следва Фиш Айл – огромната малцова „повиквателна“ за феновете на намиращия се в близост о-в Айла, домакинстващ за около седмица на безброй културни и уиски прояви, почитащи тамошните традиции, трудови хора и бит. Ако сте там, двигнете чаша и вместо мен. 🙂
И тази година пропускам двете събития, но случващото се в Кембълтаун след седмица-две ме подсеща, че си имам достатъчен запас с уиски от градчето, където бях през август 2022г. Малко след това посетих и Айла, и ако все още не са ви попадали моите разкази по темата, може да ги откриете в блога. Конкретното пък уиски, което застава пред погледа ми /макар и доста време след отварянето и споделянето му/ е 8-годишният Килкерън на дестилерията Гленгайл, партида 2021г.
Гленгайл е собственост на рода Мичел – хората, които притежават и Спрингбанк, но тъй като нямат право да използват името за обозначаване на произвежданото уиски, вместо Гленгайл, то се обозначава като Килкерън – по името на старото име на града и на света фигура от по-ранните години. Килкерън засега може да се похвали с 16-годишен дестилат като най-стар ботлинг, но в по-младия сегмент търговската марка има добро представяне, сред което изпъкват 8-годишните версии от бърбън, шери и порто отлежаване, както и по-зрялата 12-годишна разновидност. Имат си и силно опушена колбичка, която според някои гони по интензитет съседския торфен роднина Лонгроу. Аз поне засега не съм опитвал опушения младок на Гленгайл. В днешното ревю представям едно от 8-годишните зверчета, преминало през шери отлежаването.
Уискито купих преди няколко години и тази партида /от 2021г./ вече е разпродадена. Но годишно Гленгайл пуска други сходни ботлинзи, чиято визия вече се промени – бутилката стана една идея по-широка, но концепцията ѝ остава същата. А тя е да се предлага младолико уиски от един вид отлежаване, което не се разрежда с вода и цялата партида идва с един и същи градус, без добавен оцветител е150а и в отсъствие на студено филтиране. При Килкерън 8/2021 матурацията е изцяло в шери бурета, алкохолното съдържание е 56,9%, а както споменах – всичко излишно /оцветител и филтрация/ е оставено извън уравнението. Както, междувпрочем, процедират по стандарт производителите и от Спрингбанк.
Аромат – спомен за мириса на какаови бисквити, кола, кожа, тъмни плодови желирани бонбони, нотки опушеност, зелен мотив, ягоди, сладникаво усещане, смлян пипер, тъмна бира, шоколад. Стои интензивно. Долових още нотки сладко от череши/ ягоди и характерния Кембълтаун фънк, примесен с интензивно винено /шери влияние/. Мирисът ми напомни на аромата на шоколадова глазура на сладолед примесена с крокан и карамел. С вода – боровинки, билков ликьор, нотки кайсии, портокали, шоколадов линцер с кайсии, шоколадов сладолед, катран, борова дървесина, опушеност. Вкус – сладост, пиперливост, чили, шери профил, опушеност, карамел, спомен за аромата на макарони на фурна поляти с карамел, крем карамел. Стои доста игриво и интензивно. Отприщва слюноотделянето. Щрихи канела, какао, още чили при второто отпиване. С вода – сладкото усещане избухва, още опушеност, лакта и по-слаба пикантност. Финал – среден до траен, сладост, препечено, прах, огнище, цитрус, пикантност, намек за тъмен плод, тъмно грозде, сладникава тъмна бира, нагарчащи орехи. И тук се усеща интензивността му. С вода – сладост, пикантност, свежо тъмно грозде, слаб цитрус и ядки. Слаба опушеност.
Оценка: 88-89/100. Цена: не помня колко платих.
В обобщение: мощно младо уиски, издържано в шери палитратата, което обаче доставя и достатъчно опушеност и пикантност.
Здравей Владо,
Поредната статия отново ни представя интересни моменти от уиски-света. Едновременно с това ми напомни за един въпрос. Искам да попитам за „добавянето на вода“. Как се определя колко да се добави. Предполагам, че от количеството и се променя доста и вкусът. От друга страна, н-р за Килкерън, почти 57 гр., за да се достигне до стандарта ~ 40гр., е нужно около 1/3 от обема. В такъв случай, то става като стандартното, но без вода. А колко се добавя когато уискито е на ~ 40гр.? И когато се говори за добавяне на вода, приблизително до колко градуса се разрежда. Разбирам, че нещата са твърде относителни, и съдържат голям % субективност, но все пак предвид големия опит който имаш, може да дадеш едно тълкуване на „добавянето на вода“. Лично за мен ~ 50гр ми е предел, по-нагоре гърлото не му харесва, а гласът ми се губи. Но има хора които пият и над 60.
Поздрави,
с пожелания за нови уиски-пътешествия,
Илия
P.S. Ако вече е писано по въпроса , и съм го пропуснал, съжалявам.
И.П.
Илия, привет!
Благодаря за включването ти!
В чашата за дегустация си наливам около 30 грама уиски. Виждаш, че градусът му винаги е различен, както и възрастта и типът отлежаване. В зависимост от тях и след първото отпиване, преценявам колко вода да добавя. Не следвам конкретна формула, но някои високоградусни уискита понасят неколкократно добавяне на вода с лъжичката за чай – от няколко капки до до дузина. Други пък забелязвам, че не се спогаждат добре с нея.
При 40-градусовите внимавам да не ги удавя. Затова започвам по-плахо с капка-две, след което, ако преценя, че ще я понесат, добавям вода още няколко пъти.
Горе-долу това е алгоритъмът ми на разреждане. Всичко е на око и на усет.
Наздраве и до скоро!
Владо
Благодаря, Владо!
Разбирам, че не се нацелваш към определен градус, а улавяш момента на допълнително разкриване на питието. Доста финен подход! Със сигурност не е за всеки!