Whiskeytemple 
Време е да нанеса отзивите си и от силовата младолика версия на Глендронах, която може да откриете под обобщаващото име Glendronach Cask strength. Под него се пълни уиски без посочена възраст, като това се случва на партиди, при която всяка има различен градус и различно съотношение между ползваните олоросо и педро хименез бурета – шери стилистиката е присъща на дестилерията и е внедрена и при този сегмент от търговското предлагане на производителя. Такъв бе подходът и при по-ранните версии – в блога съм писал за Batch 4, което се случи преди вече доста години. Разказът ми за нея може да откриете в сайта, но имайте предвид, че тогава визията на стъклата бе друга. Не че това касае потенциалните достойнства на уискито вътре.
Помня, че преди години Партида 4 не бе успяла да ме смае. Да, беше достатъчно интересна, за да си набавя бутилка от нея, но при всяко положение към онези години бих купувал пълнолетното уиски на дестилерията. Сега то е доста трудно да бъде открито – със сигурност не и на цената, за която някога бе налично. Cask strength версиите също промениха леко стойността си, но все още стоят далеч под актуалните параметри на GD18. Това обаче не ги прави особено привлекателни за мен – поне не и ако съдя по впечатленията си от Партида 10, която се появи в продажба през 2021г.
Бях чувал, че тази версия се приема по-радушно от феновете на марката /част, от които застанаха на нокти, след като Били Уокър я прехвърли на Браун-Форман/, за което свидетелстват и предимно позитивните отзиви за нея в Whiskybase. Моята оценка е по-скромна от средната в сайта, като причината за това е усещането за небалансираност, което уискито остави в мен. Противно на иначе любопитния аромат, повлиян в значителна степен от педро хименез буретата /поне по моите усещания/, вкусът и финалът бяха някак агресивни, крайно пикантни и танинести. Това впечатление не се промени особено и след добавянето на вода, за което ще стане дума след малко. Но преди това нека представя спецификациите му.
Уискито преминава през отлежаване в олоросо и педро хименез шери бъчви. Презентирано е в натуралния си цвят и не е студено филтрирано. Алкохолното му съдържание е 58,6%.
Аромат – печени фъстъци, череши, сладко от череши, компот от череши, шоколад с череши, червени сливи и червени ябълки, мента, джинджифил, тъмно грозде, сладост, спомен за плодово боле или концентрат от червени плодове, зрял портокал, десерт с портокали и череши. Виненото влияние е видно. Сладко от круши, шоколадова вафла с кафе, намек за зрял тропически плод, плодова дъвка, сладко от сливи. С вода /добавях щедро на два пъти/ – етерични масла, смола, тамян, презрял банан и жълти ябълки. Вкус – пикантен, чили, тъмен шоколад, цитрус. Стои доста лютиво, като носи и слабо усещане за червен плод. С вода – лакта, малц, агресия. Финал – среден до траен, танини, особено силна пикантност, следвана от асоциация с цитрусова кора, бадеми, марципан и нагарчащи ядки. Сладостта се губи. Оставя усещане за интензивно дървесно влияние, под което не се открива особено ясно проявено шери влияние. С вода – танини, грейпфрут и малко по-тиха пикантност.
Оценка: 83-84/100. Цена: под 200 лева.
В обобщение: уиски, което не оправда очакванията ми.
