Whiskeytemple_Vladimir 
Обичам вечери като тази, в които се натъквам на вкусни уискита без оглед на вида и произхода им. Споделих ви вече, че предстоят 6 нови ревюта на уиски от Макалън и след кратко колебание реших да ви срещна с Maker`s Edition, носещ странния алкохолен градус – 42,8% /до 01.01.1980г. този градус е бил стандарт при бутилиране/. Същият е част от серията на марката „1824“, отличаваща се с това, че дестилатите от нея не носят означение на възраст, а словесно наименование. За конкретното уиски мастър дестилърът на Макалън, Боб Далгарно, е подбрал комбинация от „редките“ /колко редки?/ бъчви, в които преди това се е съхранявало шери и такива, съдържащи някога бърбън. Аз моята мостра я намерих в бар Папа Джак в Сливен преди отминалия Уиски фест и тази вечер реших да `и се насладя, като първо ще ви запозная с историята на марката.
Дестилерията е основана през 1824г. от Александър Рийд в Спейсайд /Крагелъхи/, Шотландия и се явява една от първите законни след приемането на Акцизния акт от 1823г. Името навярно се е получило от амалгамата на галската дума за плодородна земя /Магх/ и названието на ирландски проповедник – св. Филан, бродил през 8-ви век из земите на езическите още скоти. В района от векове сее произвеждало уиски заради добрите условия, от които се възползвали местните фермери. Такъв бил и основателят Рийд, който наел земя около прочутото имение Easter Elchies /Ийстър Елхис/, изградено в стил и величие в началото на 18-ти век. Това имение е закупено от собствениците на Макалън през 60-те години на 20-ти век и се е превърнало в един от „стълбовете“ на марката, нещо с което се „фукат“. Дори краси бутилките и кутиите им. След Рийд дестилерията се управлявала от местни хора, докато в края на 18-ти век начело застанал Родерик Кемп, на чиито усилия Макалън дължи голяма глътка от славата си, тъй като Кемп и неговите наследници, част от които имали дялово участие в собствеността на дестилерията чак до 1996г., положили чутовни усилия по популяризирането `и. И ето че след Втората световна война, в годините на развитие и завишено търсене на уиски качествата на дестилатите станали известни на мнозина. И може би имало защо, тъй като бъчвите, които били ползвани идвали от Херез, Испания и в тях преди това се съхранявало вино шери. Тази тенденция продължила до началото на настоящото хилядолетие, когато на пазара се появили уискита от линията „Fine Oak“, при които матурацията протича основно в бъчви от бърбън. Освен тази серия хората от Макалън са радвали света и с линията „Sherry Oak“, отлежавала изцяло в екс-шери бъчви от европейски дъб, пазещи в себе си преди това 18 месеца шери, след което бъчвите биват транспортирани до Шотландия, за да се случи магията между дървото и получения алкохол. За нещастие, тази линия вече не се произвежда по ред причини, а където все още има останали бутилки те гонят абсурдно високи цени, които превръщат благинката в блян. За сметка на това, широко разпространени са новите представители на бранда, принадлежащи към гамата „1824“, при които възраст на уискито не се посочва.
Аромат – шери, шери, шери. Леко спиртен, силно сладък, спомен за кола и „пръст“, сушени сини сливи, сладко от ягоди, сушени фурми, пикантност като от пакетче с подправки, представете си канела, шоколад с кафе, като споменът за кафе се засили, шоколадови бонбони с мента, ягоди и череши, киснати в алкохол, сладкиш с кафе. Мирисът е доста интензивен, напомня на карамелов топинг, сладко от круши след време, далечна асоциация с портокалови корички и още сладко от сливи, ягоди и кафе, спомен за ром Ел Дорадо и шкаф, плюс препечен блат от сладкиш. Към посочената спиртност бих добавил и метална нотка. С времето се отключи повече карамел, кленов сироп, щрихи боровинки и къпини, както и още шери. Вкус – силно пикантен, суховат, но доминира сладостта. Долових стафиди, сушени сини сливи, като уискито отприщва слюноотделянето. Пикантността остава и при втората глътка и бих я оприличил с усещането, оставяно от канела и от люта чушка /пикантността подсказва, че са ползвани не малко количество шери бъчви от европейски дъб/. Липсва горчивина. С течение на времето се засилват сладостта и споменът за тъмни плодове. Финал – среден до траен, силно присъствие на сушени плодове, лека метална нотка, сладост, мед, сладко от ягоди, ментово усещане и още сладост, масленост и плодове, киснати в алкохол.
Оценка: 87/100. Цена: около 120-130 €. В България мисля, че може да се намери и за под 200 лв. Зависи дали сте родени под щастлива звезда.
Дестилерията е основана през 1824г. от Александър Рийд в Спейсайд /Крагелъхи/, Шотландия и се явява една от първите законни след приемането на Акцизния акт от 1823г. Името навярно се е получило от амалгамата на галската дума за плодородна земя /Магх/ и названието на ирландски проповедник – св. Филан, бродил през 8-ви век из земите на езическите още скоти. В района от векове сее произвеждало уиски заради добрите условия, от които се възползвали местните фермери. Такъв бил и основателят Рийд, който наел земя около прочутото имение Easter Elchies /Ийстър Елхис/, изградено в стил и величие в началото на 18-ти век. Това имение е закупено от собствениците на Макалън през 60-те години на 20-ти век и се е превърнало в един от „стълбовете“ на марката, нещо с което се „фукат“. Дори краси бутилките и кутиите им. След Рийд дестилерията се управлявала от местни хора, докато в края на 18-ти век начело застанал Родерик Кемп, на чиито усилия Макалън дължи голяма глътка от славата си, тъй като Кемп и неговите наследници, част от които имали дялово участие в собствеността на дестилерията чак до 1996г., положили чутовни усилия по популяризирането `и. И ето че след Втората световна война, в годините на развитие и завишено търсене на уиски качествата на дестилатите станали известни на мнозина. И може би имало защо, тъй като бъчвите, които били ползвани идвали от Херез, Испания и в тях преди това се съхранявало вино шери. Тази тенденция продължила до началото на настоящото хилядолетие, когато на пазара се появили уискита от линията „Fine Oak“, при които матурацията протича основно в бъчви от бърбън. Освен тази серия хората от Макалън са радвали света и с линията „Sherry Oak“, отлежавала изцяло в екс-шери бъчви от европейски дъб, пазещи в себе си преди това 18 месеца шери, след което бъчвите биват транспортирани до Шотландия, за да се случи магията между дървото и получения алкохол. За нещастие, тази линия вече не се произвежда по ред причини, а където все още има останали бутилки те гонят абсурдно високи цени, които превръщат благинката в блян. За сметка на това, широко разпространени са новите представители на бранда, принадлежащи към гамата „1824“, при които възраст на уискито не се посочва.
Аромат – шери, шери, шери. Леко спиртен, силно сладък, спомен за кола и „пръст“, сушени сини сливи, сладко от ягоди, сушени фурми, пикантност като от пакетче с подправки, представете си канела, шоколад с кафе, като споменът за кафе се засили, шоколадови бонбони с мента, ягоди и череши, киснати в алкохол, сладкиш с кафе. Мирисът е доста интензивен, напомня на карамелов топинг, сладко от круши след време, далечна асоциация с портокалови корички и още сладко от сливи, ягоди и кафе, спомен за ром Ел Дорадо и шкаф, плюс препечен блат от сладкиш. Към посочената спиртност бих добавил и метална нотка. С времето се отключи повече карамел, кленов сироп, щрихи боровинки и къпини, както и още шери. Вкус – силно пикантен, суховат, но доминира сладостта. Долових стафиди, сушени сини сливи, като уискито отприщва слюноотделянето. Пикантността остава и при втората глътка и бих я оприличил с усещането, оставяно от канела и от люта чушка /пикантността подсказва, че са ползвани не малко количество шери бъчви от европейски дъб/. Липсва горчивина. С течение на времето се засилват сладостта и споменът за тъмни плодове. Финал – среден до траен, силно присъствие на сушени плодове, лека метална нотка, сладост, мед, сладко от ягоди, ментово усещане и още сладост, масленост и плодове, киснати в алкохол.
Оценка: 87/100. Цена: около 120-130 €. В България мисля, че може да се намери и за под 200 лв. Зависи дали сте родени под щастлива звезда.
