Whiskeytemple 
Тази пролет, която напълно си прилича на юлско лято, някак ми действа крайно отпускащо и ме държи надалеч от уискито и от писането на статии в блога. На вълна коктейли съм в последните няколко седмици, но добре, че на хоризонта се задава феста Whisky, rum & wine 2024 /започва на 19.04. и ще се проведе в хотел „Маринела“, където ще бъда и аз зад щанда на Гленфарклас/, та да започна да мисля отново на честотите на зърнените напитки. В един такъв моментен проблясък преди седмица реших да опитам 18-годишното Нокандо, което се появи в „Da House“ в Шумен при моя приятел и адаш Влади, който смело и напълно правилно го включи в менюто си. И след като приведох напитката в „дегустационен режим“ в чашата Гленкирн, му посветих част от времето си, какъвто съвет бих дал и на вас, ако си падате по шери влиянието в пълнолетните уискита от региона Спейсайд. Не казвам „шери зверове“, но тук влиянието на испанското вино не е никак слабо. А цената му все още е повече от прилична.
Нокандо е шотландска дестилерия от Спейсайд. Онзи регион с многото известни дестилерии в него. За да се ориентирате в пъстротата на съседите, неща споменем Cardhu /Карду/, The Macallan /Макалън/, Tamdhu /Тамду/, Glenfiddich /Гленфидих/, Aberlour /Аберлауър/, Glenfarclas /Гленфарклас/, Glen Grant /Глен Грант/, Benriach /Бенриах/ Glenmoray /Глен Мъри/, Benromach /Бенромах/, Benrinnes /Бенринес/, Glenallachie /Гленалахи/, Glenlivet /Гленливет/ и Strathisla /Стратайла/. Виждате, че пейзажът е доста шарен и е напълно възможно Нокандо да остане леко засенчен от част от по-знаменитите си колеги. Не го подминавайте.
Аз вече имам поглед над няколко негови вариации, включващи 12-, 15- и 21-годишни уискита, както и над великолепния 25-годишен дестилат, за когото разказах в началото на годината. Всяко едно от тях бе приятно, но за младата 12-годишна версия като че ли не бих могъл да изтъкна крайни суперлативи. Причината е, че тя, както и някои други аналогични на нея дестилати от други марки, стои по-рехаво и незапомнящо се. Knockando 18 обаче /поне в тази нова версия – на старите бутилки беше изписана реколтата на дестилацията/ обаче зае гордо място до по-зрелите 21- и 25-годишни уискита и това ме кара да го оценя по-високо от Гленфидих 18 или Гленливет 18.
Презентацията на уискито е далеч от съвършена. Цветът му е подсилен с карамел е150а, студено филтрирано е и е бутилирано при 43% алкохолно съдържание. За направата му са ползвани бърбън и шери бурета, но дали уискито е единствено с шери финиш или част от него действително е отлежавала 18 години в някогашните шери бъчви, не знам с категоричност. Бих предположил, че е така, тъй като благинката се усеща доста пикантно и интензивно за градуса си, което бих отдал на по-дългия контакт с европейските дъбови бъчви. Но това е единствено лично мнение.
Аромат – спомен за мириса на малини, мандарини, сок от мандарини, мед, сини сливи, следи от шери, малинов десерт, малинов сок. Сладникаво усещане, пикантност, малц, мента, курабийки „меденки“ с канела и сладко от сливи или малини. Карамел, кафе, тирамису. Стои интензивно. Нотки какаови бисквити, спомен за тофи и още асоциации с червени плодове. С вода – по-слаба пикантност, малц, шери заемки, билки и марципан. Вкус – сладост, пикантност и то по-силна от очакваното, танини, лек спомен за препечено или обгорено, отприщва слюноотделянето. Свежо плодово усещане във фон, грейпфрут и нотки шери. С вода – сериозна сладост, следвана от спомен за сладко от червен плод и цитрус. Финал – среден, сладникаво-нагарчащ, пикантен, намек за нагарчащи ядки, червен плод, стои интензивно и тук. Спомен за цитрус, какаов крем и следи от виното. С вода – слаба пикантност, ядки, зряло тъмно грозде, пикантни подправки /канела/.
Оценка: 86-87/100. Цена: между 130 и 160 лева
В обобщение: малц с очевидно шери влияние, който доставя и никак не малка доза пикантност.
