Bushmills 12 y.o. Irish single malt whiskey, The Causeway collection, Tequila cask

 Снощи се случиха две неочаквани събития – падна първия сняг в нашия край. И второто, което касае темата на блога – опитах първото си уиски на Бушмилс от новаторската им серия Causeway collection, което при това бе изкарало продължителен период на отлежаването си не другаде, а в бурета, които някога са съхранявали текила Хосе Куерво. Bushmills 12 y.o. The Causeway collection, Tequila cask е и първото ми уиски с подобен текила финиш/ отлежаване изобщо. Каква изненада! Може би ползването на подобни бъчви ви звучи някак необяснимо и изненадващо. Но това е резултат от по-продължителна борба на големите алкохолни компании, опитващи се да популяризират и други свои напитки, освен уискито, залагайки на отлежаване в по-нетрадиционни бурета. 

 Статията би била някак половинчата и непълна, ако не маркирам основната разлика в подхода на Шотландската и Ирландската уиски асоциации. В голяма степен изискванията, които двата органа са поставили към произвежданите скоч и ирландско уиски, са идентични, особено щом говорим за ползваните суровини /зърно/, технология на дестилация и продължителност на отлежаването. Голямата разлика доскоро се откриваше в частта, касаеща вида дърво, необходимо за отлежаване на уискито от съответната държава. И докато при ирландците в мъдрите нормативни книжа се изискваше единствено 3-годишна матурация в дървени бъчви, то Шотландия бе въвела категоричното изискване буретата да се правят само от дъб. С това може да си обясним и появата в последните години на „ирландци“, преминали и през други видове дървени бурета. През 2019г. обаче скотите внесоха промяна, за която искам да разкажа, преди да се върна към Ирландия и тяхното уиски, събрало ни днес. Редакцията не включва бурета от различни видове дървета, както при ирландците, а по-скоро разширява полето от произвеждани напитки, чиито бурета вече могат да се внедряват в производствения процес в Шотландия.

 Благодарение на огромното влияние на големите алкохолни компании /Диажио и Перно Рикар са едни от водещите/, SWA /Шотландската уиски асоциация/ през 2019г. внесе промяна в регулацията, която позволи да се ползват всякакви дъбови бурета, встрани от „традиционните“ съдове от САЩ и Испания, в това число от винената, бирената индустрия и като цяло останалата спиртна индустрия, стига виното/ бирата/ алкохолът да не са правени от или да им е добавян костилков плод. Освен това, постави се изискване при ферментирането и след дестилацията/ отлежаването на виното/ бирата и останалия алкохол да не са добавяни подсладители или други овкусители. Това автоматично позволи шотландците да насочат вниманието си към територии, които ирландците вече бяха разработили, стъпвайки на по-либералната си нормативна рамка. И тук някъде се връщам към нашия си Бушмилс и към неговата любопитна история.

 През 2014г. дотогавашният собственик на дестилерията Бушмилс – алкохолният гигант Диажио, успя да прехвърли правата върху нея на мексиканския производител на текилата Хосе Куерво, срещу което получи около 410 млн. долара /Диажио закупи Бушмилс през 2005г. за около 365 лн. долара/ и останалия дял от собствеността на друга мексиканска текила – Дон Хулио. До преди това Диажио са притежавали 50% от Дон Хулио, а след финализиране на сделката придобиха пълното господство.

 И някъде във времето около и след 2014г. се е зародила идеята на новите господари на ирландския уиски производител, да прехвърлят негово уиски в бъчви, в които преди това са пазели текила Куерво. В резултат на това тяхно виждане през 2022г. бял свят видя и уискито, което виждате на снимките в статията.

 То е 12-годишен, тройно дестилиран малцов дестилат, получен на 22.06.2010г., който първите 6 години е отлежавал в екс-бърбън и екс-олоросо бъчви. На 19.08.2016г. цялото количество от него е било прехвърлено в бъчвите от споменатата по-горе текила за последващ 6-годишен период на матурация, преди бутилирането му през 2022г. при 52.8% алкохоло съдържание. Уискито не е студено филтрирано, но може и да съдържа оцветител е150а.

 Аромат – нотки лимон, лимонена кора, ванилия, борова дървесина, свежо усещане, мед, сладост, мента/ евкалипт, сладък жълт плод, малц, плодова дъвка, жълти ябълки, тревистост и прилика дори със зелена чушка. С вода /добавях я на два пъти/ – лек шоколадов мотив, лешников крем, зелени круши, опушен плод, нотка дим /не торф/, свежест и сладост. При второто добавяне изпъкнаха жълтите ябълки. Вкус – обилна сладост, пикантност, карамел, свежи жълти плодове, дървесност и чувство на трохи, мед, малц, сладък лимон, лимонада със захар и нотка минералност. С вода – сладки жълти плодове /доминират щрихите лимони и ябълки/, трохи и дървесност. С второто добавяне на вода не успях да извлека особена промяна. Финал – среден, интензивна сладост, мед, пикантност, отново прилика с лимонена кора и асоциация с жълт плод, сладък ванилово-яйчен крем, тревистост. С вода – сухота, слаби танини, свежест и плодова сладост. След второто добавяне изживяването продължи в същата посока.

 Оценка: 83/100. Цена: между 140 и 150 лева.

 В обобщение: свежо и доста сладко уиски, при което се долавя и ясното влияние на дървото под формата на споменатото усещане за трохи.