Dark Mode On / Off

Redbreast 15 y.o. single pot still whiskey


 Подхващам поредица от три ревюта на ирландски дестилати. Началото поставя отдавна търсеният от мен Redbreast 15 y.o. single pot still whiskey, произвеждано от Перно Рикар. Струва ми се, че топлото време позволява да се позанимаваме с това свежо уиски, което ще внесе кратка почивка от зачестилите статии на шотландски напитки. Вече съм ви представял уиски от линията Redbreast – 12-годишният красавец и при неговото ревю изложих малко факти за марката. Сега няма да се преповтарям. Затова, ако проявявате интерес към историята на серията може да откриете повече данни в раздела „Дестилериите А-К“, в частта му, посветен на Jameson. Защо Джеймисън? Защото марката Redbreastе придобита 80-те години от тях, а по-късно от Перно Рикар и се произвежда вече в дестилерията в Корк, Мидълтън.

 Малцово ли е това уиски? Не, то спада към типичната само за Ирландия категория на т.нар. “ single pot still“ уискито. Вярно е, че в основата му е заложен малцов елемент, но за разлика от едномалцовото и смесеното уиски /малц + зърнено уиски/ тук сместа се допълва с непокълнал, немалциран ечемик. Това решение е възникнало през 18-19 век не защото е било целено, а за да се избегне допълнителната фискална тежест върху напитките, според съдържанието на малц в тях. Хитрите ирландци, тогава все още част от Обединеното Кралство решили да заобиколят закона и да заменят малцирания ечемик със все още непокълнал / само са прецизност – когато се произвежда смесено ирландско уиски зърнената култура, различна от ечемик също не се оставя да покълне, но за разлика от това уиски Redbreast се дестилира през меден казан – три такива, тъй като е тройно дестилирано/. Споменавайки тройната дестилация се сещам, че и тя възниква по интересно стечение на обстоятелствата – при нея се получава по-чисто уиски, каквато е била идеята на ирладските производители, желаещи да отграничат продукцията им от не винаги качественото шотландско уиски от 18-19-ти век. И по това стечение на събитията се появило това интересно уиски.

 Конкретният дестилат е 46-градусов и отлежава в бъчви от бърбън, първо пълнене и от шери, които ми се струва, че са второ или трето пълнене. Уискито, или най-младият му компонент е 15-годишен. Някога мислен за лимитирана серия, впоследствие придобиува постоянен статут в портфолиото на Jameson, но ми се струва, че няма да е още задълго.

 Аромат – силен, борови иглички, ликьор от сливи и череши, бърбън нотка /шерито в началото се беше покрило/, сладникава-пикантност, кожа, имаше и свежест, но не толкова колкото при Redbreast 12, слаба бананова нотка, мед, карамел, слаб спомен от шери, който се открои, когато привърших течността и в чашата останаха капки, облагородили се от въздуха. С вода – парфюм, по-свеж и „зелен“, тревист и слаб шоколад. Вкус – мазен, джинджифилен, плътен, сладникав. Сушените плодове тук се открояват повече, отново спомен за сливи и ликьор, лека парфюмена нотка, сладко от праскови и кайсии, ментова свежест по езика. С вода – бонбонен, плодов, захарно петле, пъпеш и кайсии, пикантността намалява. Като цяло вкусът също напомнбя на бърбън. Финал – среден до траен, сгряващ, маслен, сладък, не толкова пикантен, както John`s Lane pot still whiskey,  което е и по-младо уиски, ядки, сушени плодове. С вода – лека горчивина, зелени нотки и сушени плодове. 
 Оценка: 87-88/100. Цената би била навярно около 120 лв. 

 В обобщение: вкусен „ирландец“, заслужаващ повторна проба.


 П.С. Уискито вече /юли 2016/ се предлага в България и цената му е под 90 лв.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram