Whiskeytemple 
От онези ценители на уискито съм, които не обичат да игнорират определен стил на дестилация на зърнена култура. В това вече предполагам сте се убедили, ако и преди сте влизали в блога – представял съм с удоволствие всякакви зърнени напитки, без оглед на произхода им и стиловите разлики между тях. Казано по-просто, не възхвалявам единствено шотландското малцово уиски – подобно поведение на мен ми е чуждо, може би, защото в хода на моето уиски пътешествие успях да открия доста различни вкусни напитки, често произлизащи от неочаквани за повечето хора места. Напитките от САЩ не са точно такава „непозната земя“ и почти всеки е опитвал поне веднъж тенеси уиски или пък бърбън, но не всеки се завръща към тях с водещ ентусиазъм. При мен е точно обратното и с радост си купувам, опитвам и представям подобни дестилати пред вас, опитвайки се да ви разкажа за красотата, която могат да крият. Те, заедно с ръжените и пшенични уискита, могат, като всяко едно уиски, да ми съберат очите от удоволствие, но се случва понякога да ударя и греда. В случая с Белия етикет на 4-годишния Евън Уилямс единственото, което ударих, бе джакпот.
Едно от първите бърбън ревюта в блога през зимата на 2014г. бе представянето на Черния етикет на Евън Уилямс /за Евън Уилямс се говори, че отворил първата търговски ориентирана дестилерия на река Охайо през 1783г./, който тогава свободно се продаваше в магазините за около 20 лева, заедно с друг встъпителен бърбън на дестилерията Хевън Хил, където се произвежда – другият бърбън носеше името на самия производител и имаше аналогична визия на 4-годишния дестилат, който ревюирам днес. Помня, че Черният етикет го бях снимал доста аматьорски на същата маса, на която сега пиша статията и то с телефон и в компанията на шоколад – виждате как съм еволюирал /или деградирал – зависи от гледната точка/ от тогава. Със сигурност еволюция се наблюдава при Evan Williams White label, ако трябва да го съпоставим с по-базовия ботлинг с черен етикет. Разликите са няколко.
Бърбънът, който доволно съм наснимал от всеки удобен ъгъл, е бутилиран при стриктното съблюдаване на американската законова норма за т.нар. „bottled-in-bond“ уискита. Тази категория възниква в края на 19-ти век, благодарение на един важен за индустрията човек – полковник И. Тейлър, който виждайки, как американските продукти, тогава често манипулирани и незрели, не могат да се конкурират с напитките от Европа, решава да впрегне сили и връзки за да обърне тази тенденция с въвеждане на необходими задължителни правила. Затова на федерално ниво се прокарва строгата регулация за „BiB“ уискитата, които следва да са: произведени в един сезон, в една дестилерия, да отлежават във федерален склад, да са на минимум 4 години и да са бутилирани на минимум 50% алкохолно съдържание. Към това добавяме и изискването да отлежават в нови обгорени бъчви от американски дъб, да са с естествен цвят и да не са манипулирани с добавки от каквото и да било естество. Прави впечатление, че стрейт бърбънът и неговият батко, бутилиран при „BiB“ условията, не може да съдържа карамел е150а, какъвто шотландци и ирландци често използват и то със законова благословия.
Всичко изброено по-горе важи напълно за Evan Williams Bottled-in-Bond. Освен това, той е филтриран, по аналогия с тенеси уискито, през слой от обгорени кленови дървета – т.нар. „линкълн каунти“ процес, превърнал марката Джак Даниелс в разпознаваем блян. Тук обаче ще отворя и любопитната скоба, че по време на Whiskey Fest Sofia 2023 водих специална и затворена дегустация, на която представих 11 нови напитки от САЩ, една от които бе тенеси уискито „Uncle Nearest“. Нейната основателка е намерила източници, че през 19-ти век този процес на пречистване на алкохола е ползван от тогавашен роб – Ниърест Грийн, за който се твърди, че е работил при собственик на дестилерия и там е прилагал техниките, с които в някои африкански земи са пречиствали водата. Именно от него се твърди, че Джаспър /Джак/ Даниелс е научил този похват, като след освобождението на Грийн го е наел да работи в дестилерията си, която днес знае може би всеки на земята.
Освен това, бърбънът е произведен по т.нар. „sour mash“ технология. Почти всеки бърбън я познава и при нея, казано най-елементарно, към ферментиращата зърнена каша се добавя количество от предходна каша, като по този начин се поддържа приемливо ниво на киселинност и се избягва появата на бактерии, както и се постига сходство между отделните партиди. Съотношението между стара каша и нова каша варира между 1/3 или 1/4.
Май доста пописах по темата, нека сега ви представя и бележките си от уискито. 🙂
Аромат – спомен за карамел, захарно петле, ръж, череши, праскови, спомен за мириса на ягоди покрити с кал или пръст, нотки борова дървесина, фъстъци, сладникаво усещане, сладко от череши, пикантност, сушени готварски подправки, крем карамел, тъмен мед, кленов сироп, бонбони виолетки, кроасан с крем брюле, сладкиш от типа на макарони на фурна поляти с карамел, дори бяла халва, плодово боле, бонбони „пияни вишни“. С вода по-свежо усещане, нотки лепило, ръж, карамел и ванилов крем. Вкус – сладост, мед, ръж, пиперливост, която постепенно се засилва, плодово усещане като от зрял червен плод, карамел, коктейлни череши, масленост, плодово сладко от червен плод. Отприщва слюноотделянето. С вода – още сладост, билки, ръж, карамел, червен плод. Финал – къс до среден, чили, масленост, усещане като от сметана в чипс, сладост, бонбони виолетки и тук, слаби танини, ръж. С вода – слаби танини, череши, шоколад, нотки кафе, сладост и още нотки ръж.
Оценка: 87/100. Цена: около и под 40 лева.
В обобщение: бърбън с класически профил и ръжено съучастие, предлаган на чудесен градус и цена.
