Whiskeytemple_Vladimir 
Знаете ли колко странно реагират някои колеги, когато научат, че се интересувам не само от скоч /смесено, царевично или малцово шотландско уиски/, но и от бърбън, ирландско уиски или от продукти с по-екзотичен произход /Индия, Тайван, Япония, Австралия, Европа/. Ирландия може и да е родината на уискито, но със сигурност е далеч от славните си години от средата и края на 19-ти век. Също толкова далеч стои и от унищожителната първа половина на 20-ти век, когато почти губи облика си. Аз силно симпатизирам на тази уиски школа и се радвам, че през 21-ви век все по-шарени и по-интересни нейни представители намират път към пазарната ниша. Радостта ми е далеч по-силна, когато уискито се придържа към специфичната за Ирландия категория на т.нар. „single pot still whiskey“. При него се комбинира смес от покълнал и непокълнал ечемик, покълнала през медни казани, което води до интересна свежест на финалния продукт. Точно такъв ботлинг подбрах за уиски дегустацията, която имах щастието да водя по време на „Whisky, rum & wine 2018“ в София, провел се преди няколко месеца.
Отново заради споменатите тежки времена от миналия век повечето местни производители, които са залагали на сингъл пот стил категорията са фалирали, а оцелелите са пренасочили усилията си към по-достъпната ценово и вкусово област на смесените уискита /ечемик + царевица/. И така към края на 90-те години на 20-ти век единственото място, където се дестилира сингъл пот стил е Мидълтън. Знаете навярно, че там се произвежда и Джеймисън /Jameson Irish whiskey/, в състава на който влиза процент от описаното пот стил уиски.
Новият век и световният глад за уиски доведе до възобновяване на дестилирането на пот стил уиски и в други малки обекти, които съвсем скоро ще могат да ги представят на света. Един от тях бе и дъблинската дестилерия на Тийлинг /Teeling/, която скоро анонсира своя първи pot still ботлинг. Тази пролука в сферата не остана скрита за майсторите от Мидълтън, които с началото на новия век все по-засилено наложиха зрялата си интерпретация по темата, разширявайки гамата на уискито Redbreast /Редбрест/, което именно е първообразът на пот стил отрасла. Освен него обаче, неотдавна в Мидълтън бе сътворен нов, експериментален вариант от същия вид, който получи чудата бутилка, шарен етикет, явно насочен към по-младите любители на уискито и не по-малко закачливото име „Метод енд Меднес“ /Method and Madness/. Неговата сингъл пот стил разновидност ни събира днес.
„Метод енд Меднес“ се произвежда на същото място и от същите хора, ангажирани с дестилирането на Редбрест и Джеймисън. За разлика от тях, „М&М“ /съкратено/ се предлага и под формата на 31-годишно зърнено уиски, младо зърнено уиски без години, както и като едномалцово уиски – последното е прецедент в последните години, тъй като Мидълтън по правило не бутилира такова /произведено от покълнал ечемик/ уиски. Всичко това ни насочва към новаторство в търговската линия. Method and Madness single pot still носи този пионерски дух.
Кое го отличава от другите му събратя, също дестилирани и предлагани от Мидълтън? Отговорът е скрит в ползваното дърво за отлежаването на спирта. Традицията в Ирландия повелява уискито да отлежава в бурета от дъб, било то нови, ползвани от испанската винена индустрия или от американската бърбън промишленост. Традицията – да, но не и законът. От това са се възползвали експертите в Мидълтън, решавайки да комбинират два свята. След начален период на стареене в традиционни дъбови бъчви /от шери и бърбън/, уискито, което ще се предлага под името „Method and Madness single pot still“, е прехвърлено в бурета от френски кестен. Това е и първото ирландско уиски, което залага на тази все още неразработена ниша.
Усетих ли влиянието на кестена при дегустирането му? Ще ми се да отговоря утвърдително, за да изглеждат като мега-гига-експерт, но тогава бих излъгал. Стори ли ми се различно уискито? Да, определено. На финиширането в кестеновите бурета ли се дължи по-осезаемата му пикантност и пиперливост? Може би да, а може и на младостта на алкохола. Колко точно млад/ стар е той не знаем, тъй като това е информация, която създателите му са решили да премълчат, но ми се струва, че уискито не е особено старо. Игривият му нрав се долавя най-ясно при вкуса и финала. Ароматът му от друга страна носи непознати усещания в първите мигове, които постепенно добиват винен облик, съчетан със свежестта на зърното.
Крие ли друга тайна удобната бутилка? Алкохолното съдържание също го отличава от други продукти на Мидълтън – в случая е 46%. Уискито е тройно дестилирано през медните казани на производителя, но впоследствие не е студено филтрирано, което считам за позитивна негова черта. Дали е ползван карамел е150 не съм сигурен. Някои източници поддържаха разбирането за естествения характер на багрите му, но никъде категорично това не е посочено – нито на етикета му, нито в официалния му сайт. Знаете моето становище по темата – не симпатизирам на последващите намеси върху нюанса. Нека сега се прехвърлим към бележките ми.
Аромат – осезаема пикантност, канела, дървесина, черешово сладко, череши киснати в алкохол, праскови, нектарини, зелен пъпеш, сладки круши, манго, жълти екзотични плодове, жълти сливи, свежа спиртна нотка, ванилия, спомен за разредител или лепило, мед, бадеми, нюанс на сладко бяло вино, крем шампанско, зряло жълто грозде, смлени орехи, ванилов крем. След няколко минути на преден план изпъкнаха винените нотки на олоросото, последвани от асоциация с праскови, лимонени резенки, лимонени сладки и доза парфюмност. С вода – още ванилия, свежи жълти плодове. Вкус – интензивен, пикантен, подправки, дървесен, сладникав. Свежи костилкови плодове, сгряващо усещане, пипер и сок от кайсии. С вода – по-слаба пикантност, нектарини и сладост. Финал – среден, сгряващ и отново пикантен. Носи слаба сладост, доминирана от спомена за кафе, какао и дървесност, нотки зелени кайсии, лимон, лимонена кора, свежи сливи, ябълки и круши. Долових и зърнена нотка, предлагаща характерната за жанра свежест и тревистост. С вода – сладки плодове, кафе, мента, лимонена кора.
Оценка: 85/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 70 евро.
В обобщение: свежо уиски с младежки пот стил нрав, допълнен от интензивна дървесност.
