Whiskeytemple 
Непосредствено след ревюто на актуалния и лъскаво изглеждащ 21-годишен бленд на Дюарс, днес се връщам няколко десетки години назад, по-точно някъде през 80-те години, когато в продажба е бил този архаично изглеждащ купаж на добре познатата ни марка „Teacher’s“, която може би почти всеки от вас е срещал в даден момент в магазинната мрежа. Тийчърс е доказан бранд, възникнал още през 19-ти век, когато Уилям Тийчър поставил началото на търговията с уиски. Делото му било продължено в следващите години от неговите наследници, които първо основали дестилерията Ардмор, а вече в средата на 20-ти век управляващите компанията закупили и дестилерията Глендронах, малцовото уиски от която спомогнало за издигане авторитета на разлчните вариации на Тийчърс, предлагани във времето до началото на 90-те години, а може би и след това.
Обърнах внимание именно на Глендронах неслучайно. Бутилката, която ревюирам днес, изрично акцентира върху наличието на малц именно от този производител от Висините. Ще се повторя, но бих ви посъветвал да прегледате статията за посещението ми в пределите на Glendronach, датираща от 2018г. /може да я откриете през началната страница, където се появява като предложение, през търсачката или през етикетите/, което би ви помогнало да възприемете по-ясно както родното място на прочулия се в наши дни малцов дестилат, така и на някогашния компонент на бленда. Връзката между тази разновидност на Тийчърс и малцовия бранд е изрично упомената на задния етикет и на малкото книжле, което е прикрепено към гърлото на бутилката.
За останалите малцови уискита, включени в купажа, не се споменава чак толкова – описани са като малцове от Спейсайд, към които е прибавено и нужното количество зърнено уиски, добито през колонен дестилатор. Етикетчето обаче дава доста любопитна информация по отношение на името на бленда – „60 Reserve Stock“. Числото тук е по-важната величина и еднозначно сочи съдържанието на малцови дестилати в бутилката – 60% от цялото количество е отделено за тях, докато малцинството като величина е отделено на зърнения компонент. Наличието на толкова високо малцово съдържание е похвален ход, който не е присъщ на смесените уискита от настоящето. Поне на по-достъпните от тях. Обяснението за мен са крие в реалността на 80-те години, които не са от най-стойностните за британската икономика. А по правило, именно във времената на слабо търсене се влага повече качество, с каквото спокойно бихме могли да асоциираме малцовият елемент.
Алкохолното съдържание на благинката е 43%, като тя е поднесена в типичния за 80-те години обемен стандарт на стъклото /плюс фриволната алуминиева капачка/. Бих предположил, че напитката е студено филтрирана, както и че е ползван оцветител карамел е150а. Нищо не се говори и за типа отлежаване, но бих заложил лев-два, че са включени и немалко шери бурета.
Аромат – нотки мед, карамел, шери заемки, зърно, стафиди, лек свеж тревист профил, слабо усещане за джинджифил, сладост, ядки, спомен за мириса на сладолед лешник, плодово усещане като от пъпеш и все така водещ медено-винен профил. С вода /капка-две/ – нотки кожа, солен карамел, капучино, отново шери и захарно петле. Вкус – мед, сладост, маслено усещане, лека пикантност, шери нотки, лимонена кора /озахарена/, отприщва слюноотделянето, свежест, слабо нагарчащи кайсиеви ядки. С вода – свежест, далечни винени заемки, пикантност, сладост. Финал – къс до среден, пикантен, асоциация с праскови и прасковен ликьор, лека сухота, слаба сладост, зърно, стафиди, лимон и билки. С вода – отново лимонен мотив, стои леко агресивно. Слаба киселинност, нагарчащи ядки и тоник.
Оценка: 86-87/100. Цена: купуван е от аукцион.
В обобщение: бленд, който не стои незряло и който разкрива приятно шери влияние.
