Dewar’s Double Double 21 y.o. blended whisky

 За завършек на месец септември ви предлагам още един материал за смесено уиски, което опитах преди известно време и което мога да препоръчам. Не помня точно кога, но да речем, че бележките ми за него успяха да отлежат поне месец-две. Самото уиски пък бях закупил преди може би 2,5-3 години и то на доста сносната, но вече крайно неактуална, цена от около 140 лева. Името му със сигурност не е загадка за вас, тъй като Дюарс /Dewar’s/ е един от най-разпознаваемите блендове в доста части от света, мисля и от България.

 Тази му версия обаче идва с разчупена визия и още по-интересна концепция – жалко, презентирана в 0,5 или 0,375 л. Идеята за този по-нестандартен производствен ход, за който ще стане дума съвсем скоро, е дело на мастър блендъра на Дюарс – Стефани Маклауд, която през 2019г. получава картбланш да подготви нова серия от уискита, включващи и 27- и 32-годишни дестилати, базирани на „четворната технология“ на отлежаване, която лицевият етикет описва като „Double Double“/П.С. Докопах и бутилка с 27-годишното уиски, но всичко по реда си/. Какво ще рече това?

 Аз също нямах идея какво е закодирано в описанието „двойно двойно“ и се наложи да прегледам сайта на марката, където за моя радост процесът беше описан достатъчно ясно. Той преминава през четири етапа. Първо, малцовите и зърнените уикита отлежават отделно /кои конкретни брандове са включени тук, не се споменава/, след което те се смесват, за да се хармонизират. Това са първите две стъпки. След което продължават да отлежават заедно до момента, в който синхронизираната смес се прехвърля в екс-олоросо бурета за финален период на досъзряване /финиширане/. Воала – магията е разконспирирана.

 Мистика по отношение на останалите детайли няма. Блендът е бутилиран на 46% алкохолно съдържание и не е студено филтриран. Лека доза мистериозност се прокарва по отношение на естеството на цвета му, за което няма данни дали не е вдъхновено и от оцветител е150а. Остава да ви разкажа и дали ми хареса.

 Аромат – ясно изразено шери влияние, което доминира усещанията. Мирисът ми напомни на какао, какаови бисквити, шоколад, като долових и прилика с мириса на череши, както и с десерта фъдж с шоколад /не онзи нашенски фъдж с блата, а традиционните scottish tablets/. Появи се и нотка опушеност, както и лек свеж мотив. Профилът на уискито е издържан в тъмната винена гама. Долових нотки чийзкейк с шоколад, спомен за мириса на тирамису, капучино, какаов сладолед и спомен за сушени тъмни плодове и сушени кулинарни подправки. С вода – свежест, отново нотка опушеност, сладко от ягоди и десерт с череши. Вкус – сладост, намек за прах и опушеност, сладки тъмни плодове, свежест и тук, издаваща зърнения компонент, червени ябълки, тъмно грозде и все така водещо шери влияние. Слаби танини, нотки тъмен шоколад и канела. С вода – сладост, лакта, канела /лека острота/ и минералност. Финал – среден, опушени тонове, слаба киселинност, свежест и лек зелен/ тревист мотив. Сладост, сладникав червен плод, последваща сухота, спомен за препечена филия и портокалов мармалад. С вода – водеща прилика със зряло тъмно грозде.

 Оценка: 87/100. Цена: аз закупих бутилката си за около 140 лева преди няколко години. 

 В обобщение: бленд на завидна възраст, при който освен водещите винени заемки, се долавя и влиянието на опушено уиски, създаващо допълнителен слой от впечатления.