Whiskeytemple 
Преди началото на новата седмица /пиша в неделя вечерта/ реших да ви разкажа за една неочаквана среща с леко архивно малцово уиски, което за нещастие навярно няма как да откриете тук. Не че би било толкова лесно да го направите и навън. Бях планирал да опиша още няколко бленда, преди да премина към категорията на бърбъните, а след тях да се завърна отново към малцовите дестилати, но щедър жест на приятел не ми остави друг избор, освен да наруша запланувания ред и да ви срещна с 25-годишното Нокандо, бутилирано през 2011г. /знаете, „К-то“ в началото не се чете – ако вече сте се сблъсквали с малцовете от Острова, сте наясно, че обикновено буквите в тях се четат по различен от очакваното начин 🙂 /. Каква е историята с течния дар?
Преди около седмица Фейсбук групата Scotch Around имаше своята дегустация по време на Whiskey Fest Sofia 2023. Аз тогава си пътувах обратно към Шумен и не успях да присъствам. Едно от включените в дегустацията уискита бе и това 25-годишно Нокандо, от което преди години си бях набавил бутилка, стояща все още неотворена. Затова драснах на Благо Стойчев, който стоеше зад организираната сбирка, с надеждата да си откупя драмче от това уиски, което да успея да опитам, преди да пристъпя към отварянето на самото шише в идните години. Поне към днешна дата не ми стоеше на дневен ред, защото имам достатъчно отворени бутилки, с които се гледаме от различните ъгли на стаята.
Писах на Благо, който първоначално ми сподели, че уискитата са се пресушили почти до дъно, което означаваше само едно – чудесно проведена дегустация, събрала необходимото количество от усмихнати уиски ентусиасти. Оказа се обаче, че той е решил да ме изненада, подготвяйки и пускайки мострата до мен, преди да ме извести, че очаквам пратка. И така в съботния мрачен ден в ръцете ми попадна шишенцето от горната снимка, която също получих от малцовия другар, бидейки наясно с какви цели бих я използвал. Чудесен двоен жест, който доказва, че малката ни българска уиски общност е на завидно ниво. Аз пък, нали съм си нетърпелив алкохолог, прехвърлих течността от колбичката в чашата и направих няколкото кадъра с голямото ѝ стъклено братче, за да илюстрирам колко наситен изжлежда малцовият сок в него.
Това е историята на мострата. А тази на самата дестилерия е далеч по-дългогодишна. Нокандо се намира в едноименното градче в Шотландия и името на дестилерията се превежда като „малък черен хълм“. Разказвал съм за нея вече тук. Понастоящем производителят е част от огромното уиски семейство на алкохолния гигант Диажио, като почти цялото произведено там малцово уиски се разпределя към смесените уискита на търговеца – основно към марката J&B и едва малък процент се предлага като чисто малцов продукт.
У нас са налични няколко негови вариации, включващи 12-, 15-, 18- и 21-годишни уискита, част от които съм представял в блога през изминалите години. Основното при тях бе, че се залагаше на отлежаване в не до там експресивни шери бъчви, към които се добавя и бърбън отлежал дестилат. Не такава е ситуацията с 25-годишния дестилат.
Пуснат е в продажба през далечната вече 2011г. като част от серията „Diageo Special Releases“ и в началото е струвал около 160 евро, което от сегашна гледна точка звучи като доста примамлива цена. Потърсих обаче информация за другите уискита от серията, пуснати през 2011г. и ми направи впечатление, че там присъстваха Brora 32 y.o. 1978, Glenury Royal 40 y.o. 1970, Port Ellen 32 y.o. 11th Release и Rosebank 21 y.о., чиято цена варираше между 180 и 650 евро. Посочените четири уискита са не само емблематични, те са легендарни. Въпреки това, явно фактът, че това 25-годишно Нокандо е било най-старото пускано от собственика на марката към момента /не съм проверявал дали след това е продаван по-стар дестилат от него/ и че отлежава единствено в шери бурета от европейски дъб – практика, с която днес асоциираме някои от най-търсените от колекционери и ентусиасти малцове от Спейсайд и Висините, са се отразили и на цената му, доближаваща се до 180-те евро, търсени за Роузбанк. Понастоящем Нокандо-то може да се намери на аукциони за около и под 300 евро, докато другите изброени уискита са увеличили стойността си почти десетократно.
Общо цялата партида от това специално Нокандо е включвала 4758 бутилки, като тази, от която получих дар, е с номер 1716. Уискито е бутилирано при 43% алкохолно съдържание, но на етикета и кутията му липсва изричен текст дали е студено филтрирано и дали цветът е подсилен с карамел е150а. Съдейки по това, което открих в чашата обаче, бих предположил, че оцветител не е ползван. Уискито е огромна шери бомба и съм склонен да предположа, че нюансите се дължат на продължителния контакт със сърцевината на някогашните винени бъчви, съхраняващи преди това испанско вино шери. Не е указано също, дали освен олоросо са ползвани и други видове от тамошните вина от района Херес. Сега нека ви представя бележките си, защото започвам да се усещам, че гледам жадно към празната чаша и се разсейвам.
Аромат – богат и обширен шери профил, който не оставя съмнение относно характера на уискито. Долових нотки горена захар, спомен за мириса на козунак/ кифла с мармалад с лимонена есенция и прегоряла озахарена коричка, букет от тъмни плодове – сливи, боровинки, сушени ягоди, ягодово сладко, череши, вишни, сладко от вишни, сушени фурми. Спомен за мириса на ароматни подправки като канела и карамфил. Щрихи зрял портокал, десерт със сушени тъмни плодове и кафе, какао и кола. Безалкохолно с мирис на тъмен плод. Билков ликьор, лешников сладолед и далечна асоциация с мириса на черен чай. С вода /буквално добавих няколко капки/ – все така пъстри тъмни асоциации, още череши и вишни, пудра захар и смлян пипер. Вкус – обилно сладък, чувство на трохи и дървесност, но танините са сравнително слаби. Пикантни подправки и шоколад. Стои леко воднисто. Сериозно винено излъчване, млени орехи и тъмни сушени плодове. Десерт с какао и сладки тъмни плодове. Нар и сок от нар. Зряла червена ябълка, горена захар, асоциация с тъмен сладък ром, зрял и сочен портокал, леко препечен крем карамел и джинджифил. С вода – презрели праскови, яйчен крем, лека сухота и още джинджифил. Финал – сладост. Траен. Експлозия от плодове, кафе, пикантни подправки, захаросани ядки, дори ядки покрити с шоколад, череши, ягоди, фурми, много слаби танини. След време се появява чувство на сухота, съчетано със спомен за сладка тъмна бира. Компания им правят още тъмни и червени плодове, засилващи присъствието си след второто отпиване. С вода – чувство на трохи, по-слаба сладост, пикантност, червен плод.
Оценка: 92/100. Цена: определя се на вторичния пазар.
В обобщение: уиски, което бих определил като спадащо към категорията на „шери бомбите“, писани като по учебник.
