Whiskeytemple_Vladimir 
Нека дадем тласък на седмицата с уиски представяне. Зимно и опушено при това – в хармония с условията навън. То става възможно благодарение на жест от приятел, който сподели шишето с ближния си, т.е. с мен, за да мога да ви разкажа с няколко думи за дестилерията Ардмор /Ardmore/, която произвежда и едноименното малцово уиски /Здравко, наздраве!/. Ще е добре да поднеса няколко реда с факти за намиращия се в шотландските Висини производител, който не се числи към най-популярните и пазарното му присъствие се свежда до едва няколко официални версии, част от които не са налични тук.
Ардмор се намира в селцето Кенетмонт в Абърдийншър /Абърдийншайър/ – това е просторната територия западно от град Абърдийн, на която са разположени предимно обработваеми ечемични полета. Името е вдъхновено от форма на географски терен. Дестилерията възниква през 1898г. и е основана от Адам Тийчър – син на търговеца Уилям Тийчър, чието име е отразено върху бленда Teacher`s. Адам продължил делото на баща си и в опит да си осигури достатъчно малцов дестилат, решил да положи началото на Ардмор.
Следващите години преминават през присъщите на почти всички други конкуренти трудности около войните и последващия период на реновация и увеличение на производствените мощности. През 60-ти и 70-те години дестилерията бива обновена, а броят на казаните ѝ нараства на 8. Също в края на 70-те родът Тийчър се разделя с Ардмор, продавайки я на компанията „Алайд Домек“ /Allied Domecq/ – по-скоро на неин предшественик. Вече през новия 21-ви век „Jim Beam Global“ придобил голяма част от алкохолния бизнес на „Домек“, а с това и собствеността върху производителя /контролът върху другите марки на „Алайд Домек“ бил установен от „Перно Рикар“/. „Бийм“, впоследствие закупени от японците от „Сънтори“, пуснали на пазара и първото малцово уиски с името „Ardmore“.
Портфолиото вече е по-богато и освен 12-годишната версия, финиширала съзряването си в бурета от порто, бял свят видяха 20- и дори 30-годишно уиски. Изборът е по-могат сред независимите бутилировачи.
Освен с присъствието си в бленда Тийчърс, Ардмор може да се похвали и с политика на сериозно опушване на малца, която част от останалите брандове от региона не практикуват. Това дава специфичния, почти островен стил на едноименното уиски. Ако сте опитвали Teacher`s, навярно именно той ви е направил впечатление. Тук съм описвал и 25-годишната му версия и си спомням, че и там опушените нотки се долавяха ясно. А това придава на уискито допълнително ниво на богатство в аромата и вкуса.
Днес си говорим за младок без посочена възраст. Носи името „Traditional Peated“ и ако не бъркам, вече не се бутилира – заменен е от други млади версии. Течността по своя замисъл е базова – напълнена е при 40% алкохол, което е и границата, под която уискито не може да слезе при бутилирането му. Благинката е студено филтрирана, а цветът е манипулиран с карамел е150. Пише го изрично на задния етикет, но на друг език. За отлежаване на уискито са ползвани екс-бърбън бурета и по-малки по размер бъчви /т.нар. „quarter casks“/, чиято задача е била да ускорят процеса на взаимодействие на спирт и дърво.
Аромат – интензивен, опушеност, спомен за мириса на бонбони „Тик-так“, ванилия, мед, сладко като от жълти екзотични плодове, евкалипт, анасон, охлаждащо усещане върху носа, спомен за мириса на станиолчето от кутията с цигари, фъдж, лимон, свежа растителност, далечна асоциация с опушено месо, маслинова паста,захарен памук и сладко от жълт плод. С вода – без особена промяна. Вкус – спомен за прах, пепел, сладост, слаба пикантност, прегоряло, нюанс на свеж жълт и зелен плод, доза минералност. Стои някак рехаво и воднисто. С вода – липсва развитие. Финал – среден, намек за лимон, сладост, пластмаса, пикантност, спомен за пепел, далечна плодова асоциация. С вода – танини, мента, прегоряло, гума.
Оценка: 79/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна.
В обобщение: младолико уиски с приятен нос, но не особено приятни за мен вкус и финал, които по мое мнение не оправдават очакванията, които мириса оставя.
