Whiskeytemple 
Ако се върнем статия назад, ще открием едно от уискитата, които бих определил за мой фаворит за тази година. Това би бил 12-годишният неопушен Бенриах, отлежавал в три вида бъчви и струващ около 100 лева. В представянето му обясних колко и защо го харесах толкова.
Днес ще ви запозная с друг от моите избраници, този път котиращ се у нас за около 350 лева. Със сигурност това не е цена по възможностите на всеки, но срещу нея получих много качествен драм. Всъщност, това е и първото уиски, което след като споделих с приятели, ме вдъхнови да си закупя втора бутилка, която да подредя в домашния бар. При това, имайки предвид, че този малц произлиза от трудната за разчитане от мен дестилерия на Едрадауър, с продуктите на която се случва както да сме на различна вълна, така и много да си пасваме. Досущ като контактите ни с хората около нас, нали?
Заради наличието на две стъкла при мен ще откриете и снимки на пълна и почти празна бутилка със 17-годишния Балехин в статията. Времево-пространственият континуум не е счупен, просто подходих максимално изчерпателно при подготовката на кадрите за тази статия, за да може да възприемете наситеността на цвета на уискито във все още неотвореното стъкло.
Как точно тези колбички се озоваха при мен е въпрос, който не налага чак толкова подробно описание. Едната бях закупил заедно с още няколко други от вън и разпределяйки стойността на доставката към цената на самата бутилка, мисля че ми коства около и малко над 400 лева. Втората бутилка намерих в България, защото вносът ѝ следваше с малко закъснение дебюта в Германия. Цената обаче бе по-справедлива – платих 350 лв., като доставката до мен бе безплатна. Как да устои човек?!
Освен наличието на две бутилки, в статията може да срещнете и две имена. Грешка няма. Дестилерията, собственост на компанията Сигнътъри, която се подвизава и като независим бутилировач /с чудесно реноме, при това/, притежава намиращата се във Висините дестилерия Едрадауър. Тя добива два стила малцово уиски – неопушеното Едрадауър и силно пропития с влиянието на дима на торфа Балехин. Много удачен ход за разграничаване на двата облика на производителя. По аналогичен начин действат и Брухлади, и Томатин. Днес пред нас стои именно торфеният звяр Балехин.
Кое точно ме накара да гласувам доверие на този малц при първата по време покупка /подсказах, че стимулът за повторното придобиване бе впечатлението, което уискито остави/? Не толкова възрастта на дестилата, а това, че опушеният Едрадауър изцяло преминава през винено отлежаване в пресните винени бурета от бургундско вино. Често дестилерията, и други нейни конкуренти, внедряват такива дъбови бъчви за по-дълъг или по-кратък период на доотлежаване, но отдавна пред мен не бе заставало уиски, прекарало цели 17 години във винени бурета. Доста активни, при това. На задния етикет се съдържа изчерпателна информация за това, като е посочено, че са ползвани 8 бъчви от типа хогсхед с номера 327-334, от които са произлезли малко над две хиляди бутилки.
Ечемикът, ползван за направата на алкохола, който днес наричам Ballechin 17 y.o., е бил опушен до 50 феноли на милион, а спиртът е бил дестилиран през ноември 2005г. Бутилиран е на 05.07.2023г. при 53.5% алкохолно съдържание, без добавен оцветител е150а и навярно без студена филтрация /изричен текст в тази насока не открих/.
Аромат – интензивен винен мирис, нотки какао, дори мастило, канела, сушени боровинки, сушени тъмни сливи, плодово боле, череши, смлени орехи, сладост, тъмно грозде, напитка с мирис на грозде, какаов сладкиш. Пикантност. Опушеността се прокрадва между богатите заемки. Нотки смлян черен пипер, опушено месо, снакс с мирис на бекон, сос Барбекю с щрихи опушеност, захарно петле, слабо накиселяващо усещане и спомен за аромата на йогурт с жълт плод. Заквасена сметана, млечен шоколад, прясна обелка от орех с типичния ѝ леко йоден мирис. С вода – тъмно винено представление, опушеност, орехи и йод. Вкус – дървесност и чувство на трохи. Овъглено дърво, слаби танини, пикантност, тъмни плодове, тъмен шоколад, нар и сок от нар, още от влиянието на виното. С вода – свежо усещане, чили и нотки въглен. Финал – траен, пикантност, сладост, шоколад, пикантни подправки, канела, червена ябълка, последваща сухота. Печени лешници, марципан, винени нюанси и восък. С вода – танини, винени нотки, сладост.
Оценка: 90/100. Цена: около 350 лева.
В обобщение: винена бомба с белези на торфен звяр.
