Dark Mode On / Off

Tullibardine Burgundy cask finish single malt whisky

 Ако се върнем година и половина назад, някъде в ранна есен, бихте могли да ме видите как за първи път пристъпвам към бутилката от снимката и с радостни очи я отварям за първоначални бележки, които впоследствие да ползвам на един от есенните ни уиски класове през далечната 2015г. Именно към онзи момент закупих Tullibardine Burgundy cask finish /едномалцово уиски Тюлибардин, отлежавало за кратко в бъчви от бургундско вино/, което след приключване на уиски сбора ни прибрах за предстоящите черни, бели, жълти, зелени или каквито `и да било дни, с идеята да му дам време да се развие и да го представя по-подробно. Току-що отворените бутилки не са удачни за формиране на окончателно мнение за качествата на спирта и обичам да ги оставям да подишат свободни за известен период. Този период в случая бе доста дълъг, но положих грижи за стъклото и вчера с Яна го разходихме из тревистите площи на града за кратка фотосесия и дегустация. Представям ви Tullibardine 228.
 Въпреки че на кутиите с уиски от Тюлибардин, или на рекламни материали свързани с марката, може да откриете почти средновековна година /1488г., ако не се лъжа/ това не е тази на основаването на дестилерията. Говори се, че на мястото на модерната сграда преди около седем века имало пивоварна, през която минал английски крал и се почерпил с пиво. И за да придадат щипка величие и аристократизъм на уискито собствениците на дестилерията се позовават на далечната година, сочейки колко стари са традициите в производството на алкохол в района.
 Дестилерията е основана през 1947г.от Уилям Еванс и К.Барнет – напълно резонно е тези имена да не ви говорят нищо, както и на мен. През 1953г. била продадена на уиски търговците от „Броуди Хепбърн“ от Глазгоу. Те били придобити от компанията Invergordon в началото на 70-те години. Броят на казаните бил увеличен. 
 90-те години донесли нов управленски полъх – Invergordon били закупени от собствениците на Dalmore, „Whyte & Mackay“. В навечерието на новия век те затворили дестилерията на Тюлибардин /около 95-а година/. Сменили се господарите за пореден път и производството било възобновено през 2003г. За да разнообразят редиците хората от „Tullibardine Distillery Ltd.“ предложили на пазара и някои винени финиши. През 2011г. френската компания „Picard Vins & Spiritueux“, занимаваща се основно с винопроизводство, закупила дестилерията. Това пък дало възможност иначе младото уиски на Тюлибардин да бъде съчетавано с различни винени бъчви. Инвестициите довели и до завишен производствен обем, гравитиращ около 2 млн. литра, като на пазара били пуснати дестилати с финиш в бъчви от сотерн, порто, шери и бургундско вино, 12-годишен дестилат с висок градус, 20- и 25-годишни представители, както и изкючително възрастния и рядък 44-годишен Тюлибардин.
 Уискито, означено като „228“, е такова без посочена възраст. По закон минимумът `и е 3 години. Независимо с колко точно я надвишава този Тюлибардин, аз бих желал да я знам, защото така е редно, защото всяко уиски трябва да посочва възрастта си. За нещастие не е така, като единствената информация, на която попаднах касаеше периодът на доотлежаване в бъчвите от бургундско вино от шато Chassagne Montrachet /с вместимост от 228 литра/, определян като 12 месеца. Основният период на стареене преминава в бъчви от бърбън. Не съм сигурен дали цветът на уискито е естествен или е ползван карамел. Течността е 43-градусова и е студено филтрирана.
Аромат – първото уиски, при което мирисът ми напомня толкова силно на крем малини, крем ягоди или нишесте с подобни нотки. Осезаема червеноплодова нотка и винено влияние, носещо спомен за грозде, карамел, карамелизирани ядки, сладост, подправки от пакетче, сладолед с боровинки и горски плодове /топинг от тях/, смлени орехи, доза парфюмност и сварени сладки макарони с мляко. С вода /няколко капки/ – какаов крем, какао. Вкус – сладост, плодов, доминиран от червения плод, винено влияние, пикантност, сухота, тревистост, бонбони виолетки, глазура от бонбони „тик-так“, ябълки, фреш от ябълки, мента и нектарини. С вода – сладост, винени заемки. Финал – къс до среден, сладникав, но не прекомерно. Пикантен, суховат, доза танини, дарени от винените бъчви, ванилов крем с червени плодове, масленост, ферментиращи праскови/ нектарини, слаба метална нотка. С вода – малко повече танини и интересната асоциация с макарони и нишесте. 

 Оценка: 84/100. Цена: около 70 лв.
 В обобщение: силно повлияно от виното младолико уиски, което несъмнено носи своя чар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram