Tobermory 12 y.o. single malt whisky

 Рязко ще ни връхлети топлото време, когато мисли за море, почивки и коктейли навярно изместват уискито от съзнанието ни, затова използвам все още щедрия пролетен отрязък, за да ви въведа в света на Тобермори /ако все още не сте се срещали с гамата на тази симпатична дестилерия/ или просто да ви дам моята гледна точка за нейното 12-годишно уиски, която пък да сравните с вашата по отношение на този богат млад дестилат. При всяко положение /при липса на впечатления от островния производител или при натрупани отзиви от друго негово уиски/ с две ръце мога да препоръчам този дестилат. Ако не сте фенове на торфа, ако търсите богат ванилово-плодов профил – не се колебайте и му дайте шанс. Рядко започвам статиите с толкова настъпателен и категоричен извод, но при 12-ката /преди нея имаше 10-годишно уиски, което също харесвах/ като че ли е достигнато оптимално съотношение между цена и качество, без при това стилът на уискито да бъде „заглушаван“ от интензивни винени нотки, както процедират други компании. Да не говорим, че често това уиски бива и пускано на по-ниска цена от регулярно обявената – за около 70-75 лева си е задължителна за мен самия покупка.

 Дестилерията Тобермори се намира на остров Мъл и се притежава от същите хора, които господстват и над Бунахавън и Дийнстън. По тази причина и подходът им спрямо всяка една от тях е уеднаквен. С други думи, не се ползва карамел е150а за оцветяване на уискито, което не се тормози със студена филтрация и се бутилира на 46.3% алкохолно съдържание /може да има и изключение на по-ниска стойност, както и по-лимитирани серии с градус над обявения от мен/. Всичко това, съотнесено с влаганото в уискито качество, ми дава основание да препоръчвам опитване на малц на всеки един от трите производителя. При Бунахавън и при Тобермори може да откриете разнолико уиски – предлагат се опушени и неопушени дестилати, като диференциацията при втората спиртоварна е различима още на ниво „име“ на благинките. Дестилатите, лишени от влиянието на торфа се назовават Тобермори, а другите са получили името Лиджик /Ledaig/. Дийнстън от своя страна е неповлиян от торфа, като при него акцент бива поставян и на все по-актуалното съчетаване на „органично“ уиски, покриващо съответни изисквания за отсъствие на пестициди и прочие зловредни агенти, с органични бурета, спрямо дъба за които също съществуват аналогични изисквания. Всичко това, допълващо регулярното портфолио на Дийнстън.

 Тобермори 12, бидейки встъплението в гамата на дестилерията, поставя летвата доста високо и редица конкуренти считам, че се „задъхват“ и не могат да я прескочат. Уискито, както стана дума, е бутилирано на 46.3% алкохол и не е студено филтрирано. На етикета не е отразена липсата на оцветител, но сайтът на дестилерията категорично посочва, че цветът е натурален. Дали би било по-добре тази информация да е и на самата бутилка? Категорично, но и така информацията е в една или друга степен общодостъпна. Виж, за вида на ползваните бурета липсва подобно уточнение – и на бутилката/ кутията, и в сайта. Редица онлайн източници обаче визират екс-бърбън отлежаване с възможен финиш в нови дъбови бъчви. Включването на последните за мен е напълно възможен вариант, съдейки по сериозното ванилово усещане, което е асоциация, идваща от дървото. Да не говорим и че цветът е доста наситен – почти като на някой бърбън, а там знаем, че се ползват нови/ неизползвани преди това дъбови бурета.

 Аромат – ванилия, кокос, ромова есенция, сладко ароматно жълто грозде, жълти стафиди, зрели жълти сливи и кайсии, зрели банани, бананов хляб/ десерт, дървесина, нотка ацетон, сладост, доза пикантност, свежест и флоралност/ цветна нотка. Зрял ананас, крем нишесте с мирис на ванилия, пудра захар, бонбони с плодов мирис /портокал/, тофи крем, захарно петле и спомен за мириса на лимонада. С вода – пудра захар, локум „портокал“, намек за червен плод във фон. Вкус – сладост, пикантност, малц, лека сухота, спомен за портокал, портокалов мармалад, зряло жълто грозде, ванилов крем, свежи жълти плодове, дървесност. С вода – сладост и сушени жълти плодове. Финал – среден, лека сухота, цитрус, сладост, слаби танини, слабо нагарчащи ядки, пиперливост, малц, свеж жълт плод, лимонена кора. С вода – печени ядки, слаби танини, свежо усещане.

 Оценка: 87-88/100. Цена: около 90 лева

 В обобщение: свежа плодова бомба с пикантен характер и с добре изявено дървесно влияние