Tobermory 12 y.o. single malt whisky

 Рязко ще ни връхлети топлото време, когато мисли за море, почивки и коктейли навярно изместват уискито от съзнанието ни, затова използвам все още щедрия пролетен отрязък, за да ви въведа в света на Tobermory /тук са и останалите мои ревюта на марката/ или просто да ви дам моята гледна точка за нейното 12-годишно уиски, която пък да сравните с вашата по отношение на този богат млад дестилат.

 При всяко положение /при липса на впечатления от островния производител или при натрупани отзиви от друго негово уиски/ с две ръце мога да препоръчам този дестилат. Ако не сте фенове на торфа, ако търсите богат ванилово-плодов профил – не се колебайте и му дайте шанс. Рядко започвам статиите с толкова настъпателен и категоричен извод, но при 12-ката /преди нея имаше 10-годишно уиски, което също харесвах/ като че ли е достигнато оптимално съотношение между цена и качество, без при това стилът на уискито да бъде „заглушаван“ от интензивни винени нотки, както процедират други компании.

 Да не говорим, че често това уиски бива и пускано на по-ниска цена от регулярно обявената – за около 70-75 лева си е задължителна за мен самия покупка.

 Дестилерията Тобермори се намира на остров Мъл и се притежава от същите хора, които господстват и над Бунахавън и Дийнстън. По тази причина и подходът им спрямо всяка една от тях е уеднаквен. С други думи, не се ползва карамел е150а за оцветяване на уискито, което не се тормози със студена филтрация и се бутилира на 46.3% алкохолно съдържание /може да има и изключение на по-ниска стойност, както и по-лимитирани серии с градус над обявения от мен/.

 Всичко това, съотнесено с влаганото в уискито качество, ми дава основание да препоръчвам опитване на малц на всеки един от трите производителя. При Бунахавън и при Тобермори може да откриете разнолико уиски – предлагат се опушени и неопушени дестилати, като диференциацията при втората спиртоварна е различима още на ниво „име“ на благинките. Дестилатите, лишени от влиянието на торфа се назовават Тобермори, а другите са получили името Лиджик /Ledaig/.

 Сайтът Храм на уискито е изцяло личен проект и цялостното му поддържане лежи на мен – не търся реклами, няма голям екип до мен и целият процес движа сам – от набавянето на бутилките, снимането им, описването им и техническата поддръжка на сайта, както и управлението на социалните му канали.

 Затова, ако намираш труда ми за полезен, ако си научил нещичко благодарение на него, открил си непозната напитка или пък съм ти спестил разход за някоя кофти покупка, може да ме почерпиш едно кафе или драм през Revolut – блогът оценява жеста ти.

Цъкни на линка revolut.me/vladimir_georgiev84 или ме намери като @vladimir_georgiev84.

 Дийнстън от своя страна е неповлиян от торфа, като при него акцент бива поставян и на все по-актуалното съчетаване на „органично“ уиски, покриващо съответни изисквания за отсъствие на пестициди и прочие зловредни агенти, с органични бурета, спрямо дъба за които също съществуват аналогични изисквания. Всичко това, допълващо регулярното портфолио на Дийнстън.

 Тобермори 12, бидейки встъплението в гамата на дестилерията, поставя летвата доста високо и редица конкуренти считам, че се „задъхват“ и не могат да я прескочат. Уискито, както стана дума, е бутилирано на 46.3% алкохол и не е студено филтрирано. На етикета не е отразена липсата на оцветител, но сайтът на дестилерията категорично посочва, че цветът е натурален. Дали би било по-добре тази информация да е и на самата бутилка? Категорично, но и така информацията е в една или друга степен общодостъпна.

 Виж, за вида на ползваните бурета липсва подобно уточнение – и на бутилката/ кутията, и в сайта. Редица онлайн източници обаче визират екс-бърбън отлежаване с възможен финиш в нови дъбови бъчви. Включването на последните за мен е напълно възможен вариант, съдейки по сериозното ванилово усещане, което е асоциация, идваща от дървото. Да не говорим и че цветът е доста наситен – почти като на някой бърбън, а там знаем, че се ползват нови/ неизползвани преди това дъбови бурета.

 Аромат на Tobermory 12 y.o. single malt whisky – ванилия, кокос, ромова есенция, сладко ароматно жълто грозде, жълти стафиди, зрели жълти сливи и кайсии, зрели банани, бананов хляб/ десерт, дървесина, нотка ацетон, сладост, доза пикантност, свежест и флоралност/ цветна нотка. Зрял ананас, крем нишесте с мирис на ванилия, пудра захар, бонбони с плодов мирис /портокал/, тофи крем, захарно петле и спомен за мириса на лимонада. С вода – пудра захар, локум „портокал“, намек за червен плод във фон.

 Вкус – сладост, пикантност, малц, лека сухота, спомен за портокал, портокалов мармалад, зряло жълто грозде, ванилов крем, свежи жълти плодове, дървесност. С вода – сладост и сушени жълти плодове.

 Финал – среден, лека сухота, цитрус, сладост, слаби танини, слабо нагарчащи ядки, пиперливост, малц, свеж жълт плод, лимонена кора. С вода – печени ядки, слаби танини, свежо усещане.

 Оценка: 87-88/100. Цена: около 90 лева

 В обобщение: свежа плодова бомба с пикантен характер и с добре изявено дървесно влияние