Dark Mode On / Off

Glen Moray 1994 Sherry cask finish single malt whisky, distillery exclusive /bottled 2017/

 
 Преди няколко дни успях да намеря кротко и сенчесто местенце под гъстите корони на дърветата от шуменското плато, и не се стърпях да разгърна стъкларията за кратка фотосесия. По неведоми пътища в този ден времето бе решило да не бъде крайно жестоко и позволи да заснема бутилката на почти 23-годишния Глен Морей /Glen Moray/, която чакаше ред за представяне. Историята ѝ вече съм споделял в статията за посещението на дестилерията през май 2018г. – опитах я там, хареса ми и си набавих шише. Не бе за подценяване и много добрата ѝ цена, особено съотнесена към особеностите на напитката, за която ще ви разкажа след няколко реда.
 
 
 Вече няколко пъти съм бил в Шотландия и не мога да да не отбележа, че някои от тамошните производители, особено тези, които се славят като по-реномирани и търсени от колекционерите, си позволяват да продават ексклузивните за посетителите в дестилерията бутилки на висока цена. Колкото и да харесвам Гленфарклас /Glenfarclas/, бутилката която предлагаха през изминалия май като Distillery exclusive ми се стори не само не много интересна, но и силно надценена. Ако паметта не ме подвежда, това бе млад дестилат /реколта 2004г./, отлежавал в екс-порто бъчва, пълнен без разреждане с вода, чиято стойност бе около 130 паунда. Определено не го намирам за добра сделка и го пропуснах. В контраст, преди две години бях приятно изненадан от Аберлауър /Aberlour/, която продаваше 16-годишния си шери отлежал дестилат, отново пълнен без разреждане с вода, за 75 паунда. 
 
 
 През 2018г. изненада дойде от уискито, което ревюирам днес, чиято стойност бе 125 паунда. А срещу нея стоеше напитка, дестилирана през 1994г. и бутилирана през април 2017г. /на 22-23 години /, отлежавала първоначално в екс-бърбън бурета /две на брой/, които за последните около 6 години са прехвърлени в екс-шери буре /може би sherry butt/, напълнено за гостите на Глен Морей при 56,7% алкохол. Не мога да бъда категоричен дали е ползван карамел е150, но предполагам, че напитката не е студено филтрирана.
 
 
 Различната ценова политика и подборът на бъчви, които да се продават на гостите, за мен остават не до там разбрани. Факт е, че някои производители се гордеят с по-висок интерес от други и това може би им вдъхва увереността, че могат да продават всичко на каквато поискат цена. При Глен Морей за слава и гордост е трудно да се говори по простата причина, че дестилерията няма реноме, с каквото се ползват други нейни колеги от района. Може би и заради това се търси по-добра оферта, с която да се привличат повече посетители. Във времето на гостуването ни в Елгин, където е разположена и Морей, автобусите докараха няколко групи туристи, но повечето от тях бяха дами и господа на напреднала възраст, които бяха на организиран тур в самия град, част от който е и Glen Moray. За запалените уиски ентусисти обаче тя не представлява такъв интерес, какъвто би било посещението в Макалън, Глендронак или Гленфидик. А това е жалко, тъй като уискито на Глен Морей има своите достойнства и често не отстъпва на конкурентите си в дадения сегмент.
 
 

 Дестилерията на Glen Moray /Глен Морей/ се намира в областта Елгин в Шотландия, която от своя страна е неизменна част от уиски региона Спейсайд /Speyside/, откъдето произлизат мнозинството едномалцови дестилати на скотите. Започва съществуването си като пивоварна през 1828г. под името „West Brewery“.


 През 1897г. била преустроена в дестилерия от „Glen Moray-Glenlivet Distillery Company“ и започнала производството на малцов дестилат. Ако се чудите какво общо има името „Glenlivet“ с това на благинката от снимката, може би бих ви отговорил с „почти нищо“. Истината обаче е далеч по-прагматична – през онези години името на дестилерията Glenlivet било символ на качество и много от дестилериите го прикачвали към своето име /дори и хората от Macallan не се сдържали/. Тази практика си била меко казано нелоялна и наследниците на основателя на Гленливет водели закономерно дела срещу нарушителите, в резултат на които било отсъдено, че допълнението „Glenlivet“ можело да бъде ползвано единствено от дестилерии, находящи се в близост до река Ливет /Glen – долина, Livet – голяма река в Шотландия/. Преди тези съдебни решения всеки желаещ да се ползва с облагите от славата на Гленливет можел да го добави към своето име. За оригинала – дестилерията на Glenlivet, останало изключителното право да се изписва като „The Glenlivet Distillery“.


 През 1910г. била затворена. През 1912г. дейността била възобновена, но скоро отново затворила кранчето. И така до 1920г., когато била придобита от Макдоналд и Мюр – имащи дялово участие и в Glenmorangie. Пред тях стояла дилемата дали да си похарчат парите за Glen Moray или Aberlour, като в крайна сметка се спрели на първата опция. През 1923г. малцът отново потекъл. За кратко била затворена през 1958г., когато я преустроили. През 1996г. компанията Макдоналд и Мюр променила името си на Glenmorangie plc, а през 2004г. била закупена от от Louis Vuitton-Moet Hennessey за 300 млн. £. Във времето, когато Glen Moray била притежание на Glenmorangie на пазара били пуснати разновидности на уиски с винени финиши /в блога вече съм ви представял такова – 16-годишният дестилат, ползвал бъчви от шенин блан – сорт грозде с родина Франция/.


 През 2008г. Glen Moray сменила „господаря си“ с френската компанията „La Martiniquaise“. Именно под новата власт Moray пуснали през 2009г. за първи път доста торфено уиски с фенолно съдържание от 40 феноли на милион – почти колкото при Laphroaig и Lagavulin. Новите собственици насочили и голяма част от произвеждания малц за бленд уискито /смес между зърнени и малцови дестилати/ си „Label 5“, което се намира и в нашата магазинна мрежа.

 
 
 Именно на новите собственици се дължи и по-силния интерес към Глен Морей в последните няколко години. На пазара биват пускани някои експериментални серии, като уискито, отлежавало в бурета от ябълков сайдер. За мен бе интересна новина и напускането на мастър дестилъра – Греъм Коул, чието преминаване в ирландската дестилерия Дингъл /Dingle/ бе обявено буквално преди дни. Но стига толкова с писаното слово – статията стана дълга и след още няколко снимки, ще ви предложа и дегустационните си бележки от Glen Moray 1994 Sherry cask finish, произлизащо от бъчва с № 904/57 и бутилка с № 65.
 
 
 
 
 
 Аромат – роза, спомен за ръж, карамфил, череши, бърбън. Интензивен, пикантен, сладко от ягоди, червени сливи, борова дървесина и тъмен мед, ликьор от червени плодове, влажна дървесина, боровинки, карамел, червен портокал, тревистост, асоциация с мириса на стара хартия, чийзкейк с малини, сладко от сини сливи, смлян пипер, спомен за ацетон и още по-силна прилика с бърбън. Червени ябълки, шоколад с червен плод, плодов бонбон с канела и мирис на червен плод, прилика с тъмен ром и захарно петле. С вода – още винени нотки, дъвка с мирис на червен плод, шоколадов десерт /кекс с шоколадова заливка/, сушени червени боровинки. С още вода – карамел, канела, екзотичен плод, папая, мирис на диня /като аромат от сладкарската промишленост – дъвка, сладолед или сладкиш/. Вкус – интензивен, дървесен, нотки чили, сухота, винени заемки, слаба сладост. Нотки червени ябълки, червени горски плодове, пиперливост, която изсмуква влагата от езика. Липсват интензивни танини. Усещане за прегорял крем карамел и още по-мощна пикантност, която се разгърна при последващите отпивания. С вода – пикантност, сладост, чили и накиселяващи череши. С още вода – по-слаба пиперливост, но по-явна киселинност. Финал – среден до траен, пикантност, доза свежест, сухота, дървесност, намек за кафе и тъмен шоколад, портокалова кора, прилика с плод от червената гама, отново асоциация с ръж и ръжено уиски. С вода – слаб цитрусов мотив с присъщото му нагарчане, канела. С още вода – танини, дървесност, пикантност и червен плод.
 
 Оценка: 88/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: споменах я в статията.
 
 В обобщение: двулико уиски – силно плодов и винен нос, и сериозна дървесност при вкуса и финала. 
 
 
   

 

Публикация, споделена от Vladimir Georgiev /Vlad/ (@whiskeytemple_vladimir) на

Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram