Dark Mode On / Off

Macallan 18 y.o. Sherry oak, 2021 edition single malt whisky

 Днес отново ми е ден за споделяне на впечатления от опитано уиски, което този път достигна до мен под формата на щедра мостра, отлята от приятел. Митко разполагаше с бутилка от 18-годишния Макалън, отлежавал в шери бъчви, която отвори и сподели с мен и с още няколко ентусиаста. Това е едно от онези уискита, което ми се щеше да опитам по-рано – във времената, когато се предлагаше в лилава кутия, а стъклото бе със стария си дизайн. Тези деветдесетарски дестилати обаче отдавна виреят единствено в изключително високия ценови сегмент и не са ми по джоба. Не че настоящите са в сферата, която бих нарекъл ареал на достъпното уиски. Затова, когато получих предложение да участвам в подялбата, не се поколебах. Любопитно би било за част от нас да разберем как се държи в чашата толкова скъп продукт и „разбиването“ на цялата бутилка на малки дози е възможен вариант.

 Не помня откога не съм описвал официална версия на Макалън – може би от 2019г. насам това ще ми е първото такова представяне. През това време в продажба бяха пуснати различни разновидности без посочени години /често обединени в нови търговски серии от по няколко бутилки/, както и ново портфолио с означена възраст – част от което може да бъде срещнато на някои от по-големите летищни магазини за алкохол. Macallan 18 Sherry е разклонение на марката с по-дълбоки корени, но имаше период, в който предлагането му бе разредено, да не кажа, че този продукт отсъстваше от нашенския пазар. В тези години аз открих своя любим 18-годишен шери звяр /говоря за Glendronach 18/ и отдавна исках да проверя конкурентните възможности на Мак 18. Е, направих го.

 Неслучайно споменавам Дронах 18. За мнозина, включително и за мен, той въплъщава характеристиките на шери бомбата, издържана почти в учебникарски стил. Затова и не мога да пропусна съпоставката на Macallan 18 Sherry с него. Уискито от марката, която до скоро се сравняваше с конкретен луксозен бранд автомобили, гласува доверие на олоросо шери бъчви, като течността е представена в естествената си форма – карамел е150а не е използван. Макалън изрично са отразили характера на багрите на лицевия етикет. Уискито обаче е студено филтрирано и е бутилирано едва на 43% алкохолно съдържание. По тези два показателя благинката се отличава съществено от GD18, а като към това добавим и значително по-високата цена на спейсайдъра, то шансовете да го предпочета значително намаляват.

 Аромат – цитрус, грейпфрут, зрял портокал, зърнена закуска, бадеми, мед, какао, какаов десерт с мед и тъмни стафиди/ фурми, сладост. Шери нотки. Шоколадова вафла, джинджифил, коктейлни череши, какаов сладкиш напоен с алкохол, какаов сладолед, плодова дъвка, тъмен сушен плод, маршмелоу, кафе, тирамису, сушени подправки. С вода /капка-две/ – още шоколад и кафе. Вкус – шери, пикантност, цитрус /сладки мандарини/, сладост, отприщва слюноотделянето, запечен крем карамел/ брюле, намек за прах, слабо нагарчащи ядки, цитрусова кора, препечена филия със сладко от ягоди. При последващите отпивания повече дървесност. С вода – пикантност, круша/ пъпеш, нагарчащ орех, сладост. Стои обаче воднисто и някак рехаво. Финал – среден, сгряващ, следи от шери, свеж облик, тъмен плод, сладост, пикантност, танини. И тук въздействието е някак анемично и леко. С вода – тъмно грозде, пикантност, сладост и леки танини.

 Оценка: 86-87/100. Цена: между 800 и 1200 лева в зависимост от реколтата.

 В обобщение: шери издържано уиски с водещ нос. Финалът и послевкусът за мен изостават от аромата и не отговориха на очакванията ми.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии