Whiskeytemple 
Това хладно и дъждовно време не ми дава мира и постоянно ме връща към прекрасната шотландска уиски вселена, в която съм срещал всякакви познати и не до там популярни по нашите ширини малцови зверове, като Glen Scotia Double cask, родният на дом на която посетихме през изминалия август. Може би не си спомняте, но в блога вече разказвах за Кембълтаун и едноименната дестилерия, основана през 1832г. Ако ли пък сте пропуснали историята ми, увековечена и с доста снимки, бих се радвал да наваксате чрез този линк, водещ към подробния ми очерк. По време на тура ни там, воден от асистент мениджъра на дестилерията – Хектор Макмърки, Double cask не влизаше в менюто ни, тъй като бе заменена от уиски, дръпнато пред нас директно от буретата, но малко по-късно, а именно по време на есенния Уиски фест, посетих дегустационния клас на марката, където за първи път опитах точно този младолик малц. И ми хареса, което ме мотивира да си издиря бутилка, пусната не след дълго на промоционална цена в наш български магазин. Коства ми, поне по спомен, около 60 лева, което си беше приятна изненада.
Преди няколко дни времето ни отдаде чудесната възможност да се разходим из горите и за де не бродя с празни ръце през тези 15-16 км., нарамих раницата с две стъкла, едно от които бе и Double cask, с идеята да направя желаните от мен снимки, които допълват написаното в този материал. Атмосферните условия като цяло все още позволяват по-спокойната употреба на леко опушени уискита с висок градус и прецених, че е настъпил моментът за дефиле на колбичката, която забелязвам, че е все по-разпознаваема тук и все повече хора споделят отзивите си от нея. А това ме подсеща, че в шкафа си разполагам и с 18-годишната версия на Скоуша, която ще ревюирам в следващата статия.
За разлика от по-зрялото и вече далеч по-скъпо пълнолетно уиски /не ме цитирайте, но помня времето от преди няколко години, когато Glen Scotia 18 y.o. се предлагаше в наши складове за около 160 лева – ето ни обаче през 2023г., когато дестилерията спечели няколко награди, започна да се рекламира като по-премиум ориентиран производител и това доведе до глобален скок в цените на стоките ѝ/, Double cask залага на игривия характер на по-млад дестилат на неизвестна за нас възраст, преминал двойно дъбово кръщене – първоначално уискито старее в екс-бърбън бурета, първо пълнене, след което прекарва финалния период на матурация /официалният сайт определя времето на 12 месеца/ в екс-педро хименез шери бурета. Уискито след това не се тормози с ненужната студена филтрация, бутилира се при 46%, но изпитвам съмнения за естеството на цвета на благинката, доколкото изрично не е изключено добавянето на оцветител е150а.
Аромат – сладост, стафиди, слаб спомен за мириса на бинт/ марля, слаба минерална нотка, мед, сушени готварски подправки, последвани от плодови асоциации с манго, жълто ароматно грозде и ябълки. Виненото влияние е ясно изразено и представя спомен за сушени сини сливи, сладко от круши, тунквана вафла. Налице е лека форма на младежка агресия. Влиянието на бърбън бъчвите оставя следа под формата на асоциация с ванилия и препечен крем карамел. Долових и мирис като от дървесина. С вода – още от споменатите субективни асоциации с бинт и минералност, индикиращи леката опушеност, която открих. Ароматът стои все така сладко, като разгадах и усещане за ароматен жълт плод. Вкус – пиперлив, обилно сладък, отприщва слюноотделянето. Налице е асоциация със слаба минералност /сол звучи прекалено/, отново далечен спомен за опушеност, жълт плод и свежест. С вода – нотки обгорено и сладникаво-солено усещане. Финал – къс до среден, чили, сладост, обгорено, билки. След това се появи чувство на сухота и нищожна опушеност, както и споменатата вече минералност. Свежестта ми напомни на зелени зарзали или сливи. Восък, но без медената сладост. С вода – пикантност и то осезаема, канела, обгорено, дървесност и жълт плод във фон.
Оценка: 86/100. Цена: около 60 лева, но може да го срещнете и за повече.
В обобщение: младок с богат характер, съществено повлиян от винените бурета. Добавянето на вода отключи по-сериозна пикантност.
Здравей, Влади!
Описанието ти на Glen Scotia Double Cask много се приближава и до моите впечатления от него. Дори подозирам, че сме опитвали от бутилки от една и съща партида, която вносителят пусна на пазара някъде през есента на миналата година. Моята бутилка е напълнена на 28.01.2022 г. и ще да е от една от последните партиди със старата опаковка.
Успях да си намеря едни бележки, които съм писал за това уиски преди около два месеца и половина, когато го опитах за първи път:
Ароматът е богат, сладък, напомня на тъмни сушени плодове, сладки цитрусови корички, малко ванилия, повечко карамел, ядки, сладък, млечен шоколад. Алкохолът е добре интегриран, не усетих спиртно „гъделичкане“ в носа, нито парливост в устата. Хубавото е, че въпреки осезаемото влияние на бъчвите от шери Педро Хименес, в профила са останали и от характерните за Glen Scotia „фънки“ нотки: малко соленост, малко гума, водорасли, мокри камъни, нюанси като на „гнило“, каквито се усещат по морския бряг.
Вкусът общо взето потвърждава аромата. Преобладаващото усещане е сладост, с асоциации за тъмни, сладки сушени плодове, примерно фурми, ядки, на моменти ми напомни за по-сладък и сочен тиквеник, но без канела Сладкото е балансирано от сочност и свежест и не е чак сиропено.
Като за първо опитване имаше прилична „дължина“ и приятно развитие в устата. На небцето се усеща богато, не е тънко и ефирно, има си солидна форма, но без да е особено „мазно“ или „жилаво“.
Финалът е сладък, леко винен, леко танинен и дървесен, основно с усещане за сухота, без горчивина. Не е особено къс, но пък и не продължава особено дълго и общо взето бързо ти се иска да пийнеш пак.
С мъничко вода профилът леко се обогати с още малко плодови нотки, но нищо драматично.
От първото опитване общото впечатление е за приятно, не особено комплексно уиски, младо, но не незряло. Има си характер, но без нищо грубо или натрапчиво.
От тогава до сега му обръщах няколко пъти внимание и общо взето първите впечатления ми се потвърждават. Аз го купих на някакво намаление за 50 лв. и не съжалявам и за миг 🙂 Отлично съотношение цена/качество, като според мен и до около 65 лв. на днешните цени на уискито си е добро предложение.
Относно оцветяването, със сигурност в стандартното Double Cask има карамел. За съжаление, Loch Lomond Group си го използват, но има индикации, че правят някакви стъпки в посока прекратяване на тази практика. Миналата година излезе специално издание на Double Cask, с финиш в бъчви от ром, вместо PX, като то си беше черно на бяло означено, че е с естествен цвят. По този повод, четох статия, че това издание е нещо като пилотно, с което се сондира пазарът как ще приеме, ако Double Cask стане серия от уискита с различни финиши, като естествено в тях карамел не се използва. На мен лично никакви „дипломатични“ инициативи не ми трябват и когато и да зарежат оцветяването, ще съм доволен. Харесвам много дестилерията, опитвал съм им 15 годишното издание и ми е сред любимите уискита. За съжаление, освен, че по принцип Glen Scotia е позиционирана една идея „по-премиум“ от Loch Lomond, ами и у нас продуките им са си по правило с надута цена. С изключение на Double Cask. Да, беше време, когато 18 годишното им уиски у нас можеше да се купи за 160-180 лв., но пък тогава Glendronach 18 Allardice струваше 140 лв., че и беше от партидите, за които се ползваха бъчви с 20 и повече годишен дестилат, заради „дупката“ в производството на дестилерията. 15 годишното Glen Scotia съм го виждал последно за 120 лв. на уиски феста през есента на 2019 г. И дори тогава цената му беше неприемливо надута спрямо тази, на която се продаваше в чужбина, на пазари с много по-висок стандарт, данъци, акцизи. С Victoriana историята е същата, че и по-зле. А сегашната цена на Glen Scotia 18 си е ни повече, ни по-малко цинизъм. Здраве да е, ще се оправим, по един или друг начин 🙂
Наздраве!
Ники, след подобен изчерпателен и аргументиран коментар няма какво да добавя – и по отношение на самото уиски, и касателно политиката на господарите от Лох Ломонд, решили трайно да „премиумизират“ продуктите си. Към написаното от теб мога само да допълня два спомена – първият е относно не особено радушния прием на старите версии на Скоуша с кравите на стъклата, респективно ниската им тогава цена. Другият е по-пресен – в началото на 2020г. или 2021г., губи ми се конкретната, в немски сайт 25-годишната Скоуша не на промо за `220 евро. Малко след това някой някъде я награди /изначална дейност, на която съм краен противник/ и тя удари небесата, за да я видя вече в български магазин за над 1300 лева.
Това е реалността, с която предстои да се борим.
Наздраве, Ники!🙂🥃
Ха, вярно, онези шарените бутилки с кравите бяха такъв безпощаден кич🤣 Цялата серия изглеждаше все едно всяка бутилка илюстрира как изглежда светът през очите на някой, надрусан с конкретен наркотик 😁 Силно подозирам, че видът на бутилките има немалка заслуга за хладния прием на пазара.
Точно тези. Те освен с визия, май плашеха и с качествата на съдържимото в бутилките. Но тази тема вече не е актуална при Скоуша и новите собственици бързо се опитват да обърнат нова страница.