Dark Mode On / Off

Glen Scotia 20 y.o. Sherry Wood butt #1 single malt whisky /Wilson & Morgan, Barrel Selection/

 Днес ще стане дума за връзката между Италия и шотландското малцово уиски. На пръв прочит тя е трудно откриваема, но след по-задълбочен прочит и изследване може да бъде открита. Повечето от нас асоциират Италия с виното и вкусната паста, но истината е, че през следвоенния период там се е оформило уиски общество, което е спомогнало за утвърждаване на скоча /в частност на малцовото уиски/ не само на местна почва, но и на целия европейски континент. Една от формите на това популяризиране е бутилирането на шотландско уиски от или за италиански компании. В статия № 803 от блога Храм на уискито ще ви разкажа именно за подобен малц, предлаган от италианската компания „Уилсън и Морган“ /Wilson & Morgan/. Благинката е 20-годишната Глен Скоуша /Glen Scotia/, която се е родила през 1991г. на шотландския полуостров Кинтайър.
 

 Историята на Глен Скоуша /Glen Scotia/ датира от 1832г., времето известно като „Викторианска ера“. Основана е от фамилията Гелбрейт /Galbraith/, която я управлявала до 20-те години на 20-ти век /в началото дестилерията носела името „Scotia“ и едва новите господари от 20-те век добавили уточнението за долина – „Glen“/. Към онези години в района се подвизавали още над 20 дестилерии, които в идните години щели да преустановят дейността си завинаги заради лошата инфраструктура и въведения „Сух режим“ в САЩ.

  През 1919г. дестилерията била продадена на компанията „West Highland Malt Distillers“, която малко по-късно фалирала и се наложила продажбата на уиски производителя. Новият господар бил Дънкан Маккалъм, който също изпитал финансови затруднения, може би обясняващи и последващото му самоубийство. Глен Скоуша била придобита от братята Блок /Bloch Bros/.

 След близо двадесет години управление, през 1954г. Блок били заменени от канадската компания „Хирам Уокър“. Малко след тях управленските юзди поели хората от „A. Gillies & Co“, които станали част от обединението „Amalgated Distillers Products“, които изградили наново дестилерията в навечерието на 80-те години – времето на Британската икономическа криза. Малко по-късно Глен Скоуша затворила врати. През 1989г. на власт дошли нови собственици, които я върнали към производствен живот.

 През 1994г. Скоуша отново преустановила дейност, но малко след това отново подгряла медните си казани. Последвали още няколко смени на горещия собственически стол, за да се стигне до началото на новия век, когато на пазара се появили няколко ботлинга с означение на възрастта на уискито в тях.

 Може би през 2014г. се случила и най-значимата промяна в Глен Скоуша, когато дестилерията била придобита от компанията „Loch Lomond Group“, които налажили нова визия спрямо ботлинзите и подход при избора на бъчви за тях. От този момент започнал и възходът на производителя.

 Стана дума, че малцовото уиски, което виждате на снимките към статията е било бутилирано за италианската компания „Уилсън и Морган“. Можем само да гадаем какви са били подбудите при избора на наименованието `и – навярно се е търсело име, което по-лесно да се асоциира с англоезичния свят, а от там и с Шотландия. Фирмата разполага с офис на улица „Грейт Кинг“ в Единбург, но централата `и се намира в Тревизо, Италия, където през 1992г. Фабио Роси полага началото на тази форма на търговия с уиски. Имайте предвид, че фамилията на Роси се е занимавала първоначално с продажба на вино и зехтин. След Втората световна война бащата на Фабио, Марио Роси, започва вноса на уиски в Италия – в началото са преобладавали смесените уискита, като постепенно италианската уиски общност е узряла и за по-полираните малцови дестилати. В нови дни Фабио предлага по-широк спектър от по-млади и стари малцове и зърнени уискита, често презентирани с висок градус.
 Напитката, която описвам днес е 20-годишна Глен Скоуша, дестилирана през 1991г. и бутилирана през 2012г. от името на италианския търговец.  Ечемичното уиски е отлежавало в шери бъчва /sherry butt #1/, от която са произлезли 641 бутилки. Сайтът whiskybase сочи, че не е бил ползван оцветител е150, както и че уискито не е било студено филтрирано. Алкохолното съдържание е 44,2%  и не е било разреждано с вода след отварянето на бъчвата и преди бутилирането `и. Затова на етикета фигурира надпис „cask strength“.
 Бутилката от него открих по време на ноемврийския уиски фест в Пловдив. Дегустационните бележки са на Яна – с нея си бяхме разделили екипно уискитата и докато аз се наслаждавах на едни благинки, тя нищеше други.
 Аромат – нотки роза, локум, ягоди, ванилия, сладост, спомен за карамелизирана коричка от крем брюле, билков чай с мед, свежа тревистост, масленост, щрихи лимон, свежи подправки, лайка, сладкиш от овес и мед, слаба дървесност, нотки желирани бонбони, усещане като от ванилов сладолед с ягодов топинг. С вода – готварски подправки, кифла с мармалад, билки и асоциация с тъмен плодов нюанс. Вкус – сладост, пепел, дим, приятна пикантност, стафиди, спомен за препечени филии, пресни орехи, печени плодове, ликьорна плодова сладост. Нотки тъмни плодове, дървесина и кожа. Асоциация със сладкиш със стафиди и сливи, бутер кроасан, лек солен нюанс. С вода – по-слаба сладост, танини, дървесност и лека пикантност. Финал – сгряващ, спомен за обгоряла дървесина, нотки дим, сладост, слаба пикантност. Танини, стипчиво усещане по небцето, слаб метален нюанс, мая, спомен за хляб и намек за кайсии. С вода – пикантност, бледа сладост, лека тревистост, нотки пипер, дървесност, ядки, мая и спомен за солени солети.
 Оценка на Яна: 84-85/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна.

 В бележките си Яна е посочила, че `и допада повече без добавяне на вода.    

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram