Whiskeytemple 
Ще „затворя“ първия пролетен месец /в края на който Фейсбук без каквото и да било известие блокира достъпа ми до личния ми профил, а от там и до страницата Whiskeytemple в платформата/ с още едно ирландско уиски, но този път то е от чисто малцовата категория – в предходните две статии ревюирах сингъл пот стил уискита. Не стига това, но драмът от настоящия материал е на завидна възраст и е отлежавал в едно шери буре с номер 6925. Преди да ви споделя и другите негови детайли, позволете ми да внеса малко светлина в историята му, тъй като уискито с търговското име Айришмен /Irishman/ не съответства на дестилерия с аналогично наименование, а си е чисто и просто бутилка на независим бутилировач – фамилията Уолш. Тази практика е добре позната в Ирландия, където току-що основаните производители често залагат на добит другаде алкохол, с който да заемат пазарен дял, очаквайки тяхното собствено уиски да съзрее.
Бернар и Роузмари Уолш са пример за уиски семейство, захванало се с тази дейност в края на 90-те години, поставяйки началото на марките Writer’s tears и Irishman, познати и в България. Уискито, пълнено под тези имена, те закупуват от други производители в Ирландия.
Постепенно в тях се зародила идеята да основат своя собствена дестилерия, като планът им бил тя да се намира в Карлоу. И така през 2013г. родът Уолш откри своите бизнес партньори от Италия. Нужното им финансиране дойде от собственика на марката „Tia Maria“, инжектирал 25 милиона евро в изградената дестилерия. Младата спиртоварна възникна през 2016г.
Отношенията между тях обаче явно не са били в пълен синхрон, тъй като през 2019г. двете страни поеха в различен път. Италианците придобиха дестилерията, която прекръстиха на Royal Oak distillery, докато Уолш останаха господари единствено на марките уиски, които споменах малко по-горе. И като че ли се върнаха на стартова позиция, изправени пред необходимостта да продължат да купуват чуждо уиски, което да бутилират според своите разбирания.
В изминалите години често ми попадаха версии на Irishman и Writer’s tears. Не мога да кажа, че срещите с тях бяха запомнящи се. Затова, когато в продажба бе пусната конкретната благинка от снимката, се обнадеждих, че е настъпил моментът да открия нещо повече в Irishman. Видях 17-годишната версия в нашенски склад и реших да платя исканата срещу нея цена от около 140 лева. Мисля, че беше ранното лято на 2021г. Мигновено отворих бутилката, капнах малко малц в чашата, щракнах снимка-две и зачаках. Към този момент уискито ми се стори някак плахо на аромат, а вкусът му бе някак праволинеен и дори грубоват. Затова му отпуснах месеци за контакт с околния въздух.
Те също отминаха. Реших отново да се завърна към 17-годишния ечемичен алкохол, роден по всяка вероятност в Бушмилс. Уискито е тройно дестилирано – практика на хората от Северна Ирландия, а като отчетем и възрастта на дестилата, можем с чиста съвест да изключим други алтернативни източници. И отново не бях впечатлен. Оставих бутилката настрана и преминах към по-интересните уиски предизвикателства.
Върнах се към нея преди около седмица. Времето беше напълно удачно за малц в ирландски стил – пролетта, жълтите цветя и топлото слънце някак не предполагат мощна пушилка от Айла, да речем. Направих снимките, които виждате тук, а малко по-късно застанах за пореден път над чашата с шери отлежалото уиски, дестилирано през 2001г. и бутилирано при 56% алкохолно съдържание, което не е и студено филтрирано. Подозирам, че е ползван карамел е150а за подсилване на цвета му.
Имайте предвид, че Уолш пълнят поотделно в тази серия от зрял дестилат по няколко бъчви на година. Затова е напълно възможно да не успеете да откриете уиски от бурето, което описвам. В продажба /поне на Запад, тъй като повече не срещнах конкретната разновидност тук/ ще бъдат бутилки от други шери бъчви, като различна вече ще бъде и визията на бутилките. Направи ми впечатление обаче, че официалният сайт на компанията указва една типизирана алкохолна величина, т.е. че актуалната версия също носи 56% алкохол, което ме кара да си мисля, че 17-годишното уиски винаги се редуцира до този градус преди бутилирането му. Действително, задният етикет описва уискито като „cask strength“, но впечатление ми направи, че всяка една от разновидностите му, налични в базата данни на Whiskybase, винаги носи това алкохолно количество.
Аромат – шери заемки, сладки бонбонени тонове, ацетон, пикантност, канела и форма на агресия. Долових странно чувство на зелена свежест, напомнящо ми на зелен пипер. Разгадах още нотки вишни, череши, далечна прилика с ягоди, портокалова кора, локум и капучино. Мирисът стои агресивно. С вода /добавях я три пъти, но моят съвет е да я избегнете в случая/ – продължаващо усещане за лепило, ацетон, стара хартия, влажна дървесина /мухъл/, борова дървесина, зелена нотка като от зелен пипер/ свежа краставица, слаб тъмен нюанс. Вкус – сладка лакта, портокалов мармалад, мед, сериозна алкохолна захапка, зелена тревиста нотка, следи като от шери, прегорял крем карамел. Изсмуква влагата от езика. С водата – сладост, последвана от танини и сериозна пиперливост, която усещах по-силно, отколкото преди добавянето на вода. Финал – среден, какао, слабо усещане за танини, пикантност, канела, сладост. Свежо усещане във фон. С вода – агресия, чили, канела и сладко-нагарчащо усещане.
Оценка: 82-83/100. Цена: платих около 140 лева за него
В обобщение: уиски, с което не намерих общ език и което подложи на изпитание възприятията ми
